Определение № 27 от 06.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5179/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б., чрез прокурор от О. п. [населено място], срещу решение №313 от 24.06.2014г по гр.дело № 447/2014г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение №389 от 11.03.2014г на ПРС,в частта по оспорвания от П. размер на присъдено обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, т.2 ЗОДОВ, определен на 7 000лв., във връзка с повдигнато на 26.02.2006г обвинение спрямо ищеца А. Х. А., първоначално за престъпление по чл. 209 ал.1 НК, преквалифицирано за престъпление по чл. 212 ал.2,във вр. с ал.1 НК, по което наказателното производство е прекратено поради липса на престъпление с постановление, влязло в сила на 03.11.2012г. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на П. се посочва, че е произнесен процесуалния въпрос за задължението на съда да направи анализ на всички доказателства по делото и материалноправен въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД за прилагане принципа на справедливост, разрешен в противоречие с практиката на ВКС .Изтъква се, че въззивното решение е в противоречие с ППВС №4/ 23.12.1968г и т.11 от ТР по т.д №3/2004г на ОСГК заради необходимостта от задължителна преценка на всички обстоятелства с оглед точното прилагане на принципа, при определяне на обезщетението по размер. Според касатора въззивният съд не е посочил кои обстоятелства обосновават уважаването на иска в този размер .Като основание са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, по второто основание се изтъква и съображението, че при идентични случаи отделните съдилища определят при съществени различия размера на обезщетенията. Доводът е подкрепен с прилагане на три въззивни решения, на Варненски АС и ВтАС, произнесени по искове на същото основание. В отговор ответникът по жалбата А. Х. А. изтъква липсата на формулиран въпрос Разнообразието на обществените отношения не допуска еднакво решение на различни случаи, затова не може да има решение на ВКС по чл. 291 ГПК, с което изначално и по списък да се определи цената на справедливостта Цитираните решения на апелативни съдилища са по различни случаи Претендират се разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1 или т. 2 от ГПК, по въпрос ,свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД в материалноправен или процесуален аспект. Изложението не съдържа ясно формулиран правен въпрос, който да е конкретен ,т.е свързан със съображенията на съда по делото с оглед установеното в процеса, привързан към съдържанието на обжалваното съдебно решение и конкретно приетото от съда ,за да се изтъква противоречие с указанията по ППВС №4/23.12.1968г или ТР №3/2005г на ОСГК при определено обезщетение по справедливост. Въззивният съд е възприел съображенията на първоинстанционния съд по чл. 272 ГПК, а предвид оплакванията на жалбоподателя е добавил и свои. Както е изтъкнато в решаващите мотиви на съда, наказателното преследване е продължило пет години, касае се за човек на средна възраст, който до този момент не е имал никакви отрицателни противообществени прояви и се е ползвал с авторитета на човек, който не нарушава закона. Преценен е злепоставящият характер на конкретното обвинение и на провежданите спрямо ищеца процесуално-следствени действия, също така обстойно съдилищата са изследвали отражението на незаконните действия не само върху психиката, но и върху здравословното състояние на ищеца, обсъждайки в тази връзка гласни доказателства и прието заключение на вещо лице по съдебно-медицинска експертиза. Така по кръга въпроси ,свързани с прилагане критирия на чл. 52 ЗЗД, е спазено указанието по ППВС №4/23.12.1968г и постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС ( реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о, реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о ), на които обжалваното решение не противоречи. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики .Тази преценка не липсва в обжалвания акт и въззивният съд е посочил кръга обстоятелства, от значение за определяне на обезщетението по размер, съгласно практиката на ВКС. Преценяван е злепоставящият характер на обвинението, срокът и интензитета на процесуалната принуда, личността на засегнатия от незаконно наказателно преследване и негативните преживявания в тази връзка - както са били доказани .Тази преценка е намерила място в мотивите на обжалваното решение, обективирана е по изискуемия начин. Изложението по допускане до касационно обжалване, което при общо поставен въпрос по прилагането на критерия на чл. 52 ЗЗД, се услови на нейната липса, е без връзка с решаващите съображения на съда. Върховен касационен съд не приема и довода за основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, доколкото се изтъква различно индивидуалното определяне на вредата и обезщетението за нея по други съдебни актове, в които на основание чл. 52 от ЗЗД са определи различни по размер обезщетения, но без да се аргументира противоречие по правен въпрос. И при основанието на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК правният въпрос в изложението следва да се формулира като изрично и конкретно привързан към всички обосновано и цялостно отчетени предпоставки на преценката на съда в обжалваното решение. Различните по размер обезщетения за различните случаи, когато те не са напълно сходни, не е приемлив довод за основание по 280 ал.1 т.2 от ГПК, щом не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението, а следователно и за противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма. Разяснение кога има противоречие между решения, ако при пълно сходство или сходство в основните факти са определени различни по размер обезщетения на основание чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ, се даде в реш. №830 от 20.12.2010г по гр.д № 1898/2009 ІV г.она ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Липсва тъждество на решаващо обсъжданите по настоящето дело обстоятелства от значение за прилагането на чл. 52 ЗЗД и тези, изтъкнати в приложените три решения на апелативни съдилища, а в настоящето изложение напълно липсва и обосновка - за сходство, или значителна разлика. Следва да се присъдят разноски на ответника по жалбата ,те са в размер на 600 лева Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.