Определение № 60542 от 13.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 74/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от М. Д. Д., чрез адв. И. И. против решение № 11649/22.07.2020г. по в.гр.д.№ 3174/2018г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 8094/01.12.2017 год. по гр.д.№ 12597/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, I-14 с. за отхвърляне на предявения от касатора срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”АД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на разликата над 4 000 лв. до 26 000лв., представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 18.08.2015 г. и за отхвърляне на предявен от касатора иск против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”АД и Б. Н. К. за причинени имуществени вреди от същия деликт в размер на 2 429,58 лв. Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно и че са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”АД в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на условия за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна- подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за доказани в процеса настъпването на ПТП на 18.08.2015 г., причинено виновно от водача Б. К., който е управлявал лек автомобил „Фиат” със сключена при ответника-застраховател застраховка относно гражданската отговорност на автомобилиста. Съобразно заключението на СМЕ, изготвена от вещото лице травматолог, САС е установил, че пострадалият е получил травма на дясното стъпало, изразяваща се в контузия на палеца и втория пръст, а по анемнистични данни е получил и контузия и на лявото стъпало и лявата лакътна става, като в деня на произшествието е прегледан в спешен травматологичен кабинет на ВМА – София с проведена терапия на пръстите на дясно стъпало. Липсват данни за обсъждане и лекуване на лява лакътна става. По повод оплаквания на касатора за тръпнене на ходилата са били назначени консултации със съдов хирург и невролог и са били дадени невропротективни медикаменти. Последвали са консултации във връзка усложнение на диабета - диабетна полиневропатия и появилия се епикондилит в областта на лява лакътна става с предписание на лекарствена и физикална терапия. Според вещото лице ендокринолог диабетното заболяване при касатора е диагностицирано далеч преди ПТП, още на 21.08.2012 г. и то няма връзка с процесното произшествие. Причинените травми на касатора няма как да са повлияли на заболяването, което е генетично обусловено с прогресиращ ход, като единствено оглед преживения в резултат на ПТП стрес е възможно завишаване на кръвно захарните нива, но същият не може да предизвика или влоши съществуващото заболяване. По отношение на радиалния епикондилит на лява лакътна става, САС е кредитирал заключението на СМЕ, че с оглед възпалителния характер на това заболяване и причините за възникването му- претоварване и пренапрежение на мускулните групи на предмишницата, то не може да се причини от еднократна травма. Поради това е приел, че обсъжданото заболяване не е във връзка с процесното произшествие. Съдът е посочил, че диагностицирането на епикондилит при касатора е от 25.03.2016г. или 7 месеца след травмата. Въззивната инстанция е съобразила, че получените травматични увреди са причинили на пострадалия само временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с възстановителен срок от около 20 дни. При извършения личен преглед на касатора са били установени активни и пасивни движения в пълен обем без функционален дефицит на дясно стъпало и лява лакътна става. Липсват данни за настъпили усложнения или остатъчни последици от причинените травматични увреди. САС е обсъдил показанията на разпитаните в двете инстанции свидетели, като не е кредитирал дадените пред него, че година след инцидента касаторът не е могъл да се обслужва сам и е разчитал на помощта на свидетеля и на хора от някаква фирма. Намерил е противоречие между тях и приетите по делото медицински документи, въз основа на които са изготвени експертизите, като напр. от заключението на вещото лице травматолог се е установило, че един месец след произшествието, на преглед при ортопед вече е нямало данни за травматологично увреждане на дясната подбедрица и стъпало и не е провеждано лечение по отношение контузията на пръстите. Свидетелят не е имал преки впечатления за необходимост пострадалият да бъде обсужван от наета фирма, т.е. да извършва подобен род социален разход. За неоснователна е приета и исковата претенция за медикаменти, тъй като липсват доказателства и становище на вещото лице за пряка причинно следствена връзка с произшествието. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/Трябва ли при определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да се направи оценка и на настъпилите допълнителни усложнения при пострадалия?; 2/При положение, че настъпилите травми повлияват на прогресиращия ход на други заболявания, задължен ли е съдът да оцени и компенсира и тях при определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди? Касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Поддържа, че е налице и приложение на чл.280, ал.2 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация по двата поставени въпрос, тъй като те не съответстват на поизнасянето на въззивния съд. Той не е отрекъл необходимостта да бъдат съобразени допълнителните усложнения при пострадали от ПТП, вкл. и тези, които повлияват на хода на съществуващи заболявания. Но същевременно е преценил, че следва да има настъпили такива вреди от деликта, т.е. те да са в причинна връзка с конкретното ПТП. След обсъждане на доказателствата по делото – писмени, гласни и заключения на вещи лица, САС е достигнал до цялостен извод, че твърдените от касатора вреди извън констатираната и лекувана травма на пръстите на крака, не са в причинна връзка с деликта, наличието на която е необходимо условие за присъждане на обезщетение по чл.45 ЗЗД, а оттук и за ангажиране функционалната отговорност на застрахователя. Следователно формулираните правни въпроси не се явяват обуславящи решеващите изводи на съда. Освен това оплакванията за необоснованост на така посоченото заключение на апелативния съд имат отношение към основанията за отмяна по чл.281, т.3 ГПК – предмет на проверка от касационната инстанция едва след допускане на касационно обжалване, а не във фазата по селектиране на касационната жалба. Не е налице и соченото от касатора основание по чл.280, ал.2 ГПК. Обжалваното решение не е нищожно или вероятно недопустимо. Не е и „очевидно неправилно“, тъй като от външна страна не разкрива особено тежки пороци на съдебния акт като: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. В полза на ответника по касацията ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв., на осн. чл.78, ал.8 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд