Определение № 41 от 17.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 23/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по възникнал спор за подсъдност, повдигнат от Административен съд – София-област (АССО) с определение №488/16.04.2024 г., постановено по адм.д. 313/2024 г. относно това кой е компетентният съд, който следва да разгледа искова молба, подадена от Г. В. К. срещу Административен съд-София–град (АССГ) до Софийския районен съд (СРС) с вх.№ 21916/24.01.2024 г. Първоначално исковата молба е подадена до СРС и въз основа на нея е образувано гр.д. 4317/2024 г., по което е постановено определение № 6728/12.02.2024 г. за изпращане на делото по подсъдност на АССО. Изводът относно компетентността на административния съд е обоснован от съдържанието на исковата молба, въз основа на което е прието, че предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и подлежи на разглеждане на основания чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ от АССО. Административният съд повдига настоящата препирня като се обосновава, че предявеният иск не подлежи на разглеждане от административните съдилища, защото се иска обезщетение на вреди като последица от юридически факти, обхванати от чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, а не от отменени или незаконосъобразни административни актове (чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ), поради което и на основание чл. 2, ал. 3 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Решаването на спора за подсъдност е от компетентността на състав, включващ трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд, съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 5 от АПК. Настоящият смесен състав намира, че исковата молба, подадена от Г. В. К. против АССГ подлежи на разглеждане от АССО по следните съображения: В исковата молба се твърди, че ищецът е претърпял вреди от незаконосъобразни действия, извършени от АССГ при разглеждане в периода 01.01.2023 г. – 17.01.2024 г. на адм.д. 11542/2023 г., приключило с окончателен съдебен акт (правораздавателна дейност) и претендира обезщетение в размер на 24300 лв. Според чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Действително отговорността за твърдяното от Г. К. незаконосъобразно поведение не попада в приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както е приел СРС, но не съответства и на нито една от хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ, както е приел АССО. Неоснователно е позоваването на цитираната съдебна практика на смесени съдебни състави на Върховния касационен и Върховния административен съд, която е формирана по повод искови претенции за обезщетение за вреди, произтичащи от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В настоящия случай се иска обезщетение на вреди, за които се твърди, че произтичат от извършени в срок, но незаконосъобразни процесуални действия на административен съд (определение № 73/03.01.2024 г., постановено по адм.д. 11542/2023 г. по описа на АССГ, оставено в сила с определение № 1434/08.02.2024 г., постановено по адм.д. 781/2024 г. по описа на АССГ). Твърдяната незаконосъобразност на осъществената правораздавателна дейност е обоснована в исковата молба с позоваване на множество нормативни актове, чието приложение е въпрос по същество на спора, но не е в положение да оказва влияние при определяне на компетентния съд, който в зависимост от изложените факти и искания да извърши преценката относно редовност и допустимост на исковата молба, включително да определи правна квалификация на предявения иск и процесуалния ред за разглеждането му. Подведомствеността на съдилищата се подчинява на правилата, установени в процесуалните кодекси за разпределяне на делата между общите и административните съдилища. Наличието на изрична процесуална норма, определяща изрично компетентност на административните съдилища за определен вид спорове, изключва общата компетентност на общите съдилища. Следователно на основание чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК - специалната разпоредба за подведомственост на административните съдилища, трябва да се приеме, че предявеният от Г. К. иск за обезщетение на вреди, за които се твърди, че са му причинени от действия, извършени от АССГ при разглеждане на административно дело (правораздавателна дейност), подлежи на разглеждане от административните, а не от общите съдилища, чиято подсъдност е определена общо в чл. 14 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 5 от АПК, Петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България