Определение № 235 от 29.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 73/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на К. П. К. от [населено място] срещу определение от 30.11.2011 год. на Окръжен съд [населено място] по. гр.д. № 348/2011 год., с което е оставена без уважение частната му жалба против определение на Районен съд [населено място] от 25.07.2011 год., с което е прекратено производството по гр.д. № 179/2011 год. поради подаване на исковата молба след изтичане на срока по чл. 40 ЗЖСК. В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение.Твърди се, че изводът на съдилищата, че исковата молба е подадена след изтичане на срока по чл. 40 ЗЖСК,е неправилен. Иска се неговата отмяна. Ответникът Ж. „Скала”, [населено място], чрез адв. Л. Г. оспорва допустимостта на касационното обжалване и касационната частна жалба по същество, в писмен отговор по делото. Счита, че касационно обжалване на делото не следва да се допуска. Претендира направените в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При въведената факултативност на касационното обжалване на определенията по чл. 274,ал.3,т.1 и 2 ГПК обаче, за да бъде разгледана по същество, съгласно препращащата разпоредба на 274,ал.3 ГПК, касационната частна жалба следва да отговаря на допълнителните изисквания за закона по чл. 280,ал.1 ГПК, именно: Следва да е да е формулиран материално- правен или процесуално- правен въпрос, който в обжалваното определение да е решен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. В случая в представеното изложение не е формулиран правен въпрос, който да отговаря на посочената характеристика. С него се повтарят касационните оплаквания за неправилност на обжалваното определение, развити и в частната жалба. Доколкото посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, липсата на такъв е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Независимо от това следва да се посочи, че частният жалбоподател не е посочил и конкретното основание / критерий/ по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК, с които законът свързва достъпа до касационно обжалване. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция частният жалбоподател следва да заплати на ответника по частната жалба направените разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение,