Определение № 354 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 625/2012 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение от 12.12.2011 г. по гр. д. № 4098/2006 г. на Софийския градски съд в сила е оставено решението от 07.06.2001 г. по гр. д. № 6478/1999 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени искове по чл. 75, ал. 2 ЗН за прогласяване нищожност на съдебна делба по гр. д. № 195/1975 г. на Софийския районен съд и по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване на установено, че ищците са собственици общо на ¼ ид. ч. от парцел V-21 и общо на ¼ ид. ч. от парцел VІ-21, заедно с ¼ ид. ч. от построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ от около 87 кв. м., в кв. 13-А «И.» по плана на [населено място]. В срока по чл. 283 ГПК ищците Е. Г. С. и Б. Х. Ч., както и В. П. Й.-С. и П. О. С. - процесуални правоприемници на починалия в хода на производството ищец О. Г. С., са подали касационна жалба срещу въззивното решение и искат то да бъде отменено като недопустимо и неправилно - касационни отменителни основания по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК. Ответниците по касация Столичната община, И. И. Ел-Ф. и И. И. Ел-Ф. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска. При проверка по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното: Касационната жалба е подадена на 27.02.2012 г. с вх. № 21728 в деловодството на въззивния съд и производството пред настоящата инстанция е висящо при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от същата дата. Според тази разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. Цената на иска се определя към момента на подаване на исковата молба с оглед действащия към този момент процесуален ред. В разглеждания случай исковата молба е от 13.08.1999 г. и приложима е нормата на чл. 55, ал. 1, б. “б” ГПК /отм./. Според нея цената на иска по искове за собственост се определя от 1/4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава - от 1/4 от пазарната цена на имота. Видно от удостоверения № 24-3783-1 и № 24-3783-2, двете от 23.08.1999 г., издадени от ТУДА [населено място], Данъчна служба Б., приложени на л.л. 39 и 40 по гр. д. № 6478/1999 г. на Софийския районен съд, данъчната оценка на парцел V-21 е 1 795.20 лева, а на парцел VІ-21, ведно със сградата - 4 592.70 лева. Цената на претендираните от ищците по ¼ ид. ч. от двата спорни имота е съответно 448.80 лева и 1 148.18 лева. В този размер е посочена и от ищците с молба на л.л. 34, 38 от първоинстанционното дело. Следователно е под релевантната в случая цена от 5 000 лева. С оглед цената на имотите и предвид разпоредбата на чл. 55, ал. 1, б. “г” ГПК /отм./, цената на иска за нищожност на делбата също е под 5 000 лева. В обобщение, съобразно критерия по чл. 280, ал. 2 ГПК подадената касационна жалба е недопустима, поради което, при условията на иззета компетентност и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, тя следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство следва да бъде прекратено. Обстоятелството, че при първоначалното разглеждане на делото от касационната инстанция жалбата е приета за допустима /гр. д. № 2125/2005 г. на ВКС, ІV-то г. о./, не може да наложи извод в обратния смисъл. Приложима към онзи момент е била нормата на чл. 218а ГПК /отм./, която не изключваше от касационен контрол въззивни решения с предмет като този по настоящото дело. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответницата по касация И. Ел-Ф. следва да се присъдят 900 лева разноски за водене на делото във Върховния касационен съд по договор за правна защита и съдействие № 0222638 от 04.03.2012 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.