Определение № 1531 от 21.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 682/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. „НЕМОС-85“ ЕООД (н.) обжалва Решение № 33/06.02.2025 г. по в.т.д. № 309/2024 г. на АС-Пловдив, с което е отменено Решение № 192/23.04.2024 г. на ОС-Пловдив по т.д. № 530/2023 г. в частта относно началната дата на неплатежоспособността му. Касаторът моли за отмяна на обжалваното решение на касационни основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост при формиране на извода за началната дата на неплатежоспособността. Поддържа, че същата следва да се определи според момента, в който е бил в обективна невъзможност да изпълни задълженията си към всички кредитори с ликвидни вземания, а не към някого от тях. В тази връзка намира, че неправилно са игнорирани изводите на допълнителната икономическа експертиза, приета в първоинстанционното производство, съгласно които към 31.05.2023 г. коефициентите за обща и бърза ликвидност са били почти единица и той е могъл да удовлетвори кредиторите си чрез продажба на активи и събиране на вземания. Допълва, че ниските стойности на коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност не са решителен критерий за неплатежоспособността предвид значителния размер на вземанията му. Заявава също, че показателите за ликвидност се обобщават в края на съответната календарна година, а към избраната от съда дата няма данни относно техните стойности, поради което същата е определена произволно. Според касатора погрешно не е зачетено и обстоятелството, че последното извършено плащане (за погасяване на банков кредит) към 31.05.2023 г. е в значителен размер. Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи очевидната неправилност на решението (чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК) и същевременно поставя въпрос, който счита, че е решен в противоречие с казуалната практика на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Ответникът по касационната жалба Л. Л. А. заявява, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС и не е очевидно неправилно, а посоченият от касатора въпрос е фактологичен и съдържа оплакване срещу правилността на обжалвания акт. Излага становище и за неоснователност на жалбата по същество. Ответникът по касационната жалба „ЕКСПРЕС СЪРВИЗ -07“ ЕООД не взима становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Първоинстанционното производство е образувано по молба на Л. Л. А. за откриване на производство по несъстоятелност спрямо „НЕМОС-85“ ЕООД. Молителят се е легитимирал като кредитор на вземания по договор за заем, установени с влязло в сила решение. Като присъединен кредитор по силата на заемни правоотношения е конституирано „ЕКСПРЕС СЪРВИЗ - 07“ ЕООД. Първоинстанционният съд е установил съществуването на вземанията на първоначалния и на присъединения кредитор и е заключил, че същите са от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ. Позовавайки се на приетите основно и допълнителни заключения на икономическа експертиза, но и на липсата на проведено доказване относно действителното съществуване на осчетоводени като краткотраен актив вземания към едноличния собственик, съдът е счел, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност. За начална дата на неплатежоспособността е определил датата на посоченото в второто допълнително заключение на икономическата експертиза последно плащане – 17.08.2023 г. Първоинстанционното решение е обжалвано от молителя в частта относно началната дата на неплатежоспособността. Въззивният съд е приел, че релевантен е моментът, в който се е проявила трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи. В тази връзка за относими са счетени показателите на ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, изразяващи цялостното икономическо състояние на длъжника, а като външно проявление на неплатежоспособността е приет фактът на спиране на плащанията към кредиторите. Съдът е отчел, че за 2021 г. коефициентът на обща ликвидност е 0,2374, за бърза – 0,2184, за незабавна и абсолютна – 0,0926, анализирал е и коефициентите за следващите две години и е заключил, че повишението на коефициента за обща ликвидност през 2023 г. до 0,9035 се дължи на счетоводно отчитане на краткосрочни вземания в размер от 900 000 лв., за чието реално съществуване не са представени доказателства. При тези данни въззивният съд е заключил, че търговецът е изпаднал в трайно състояние на невъзможност да погасява ликвидните си задължения още през 2021 г., и този извод според него не се явява оборен от обстоятелството, установено с изслушаната във въззивното производство експертиза, че длъжникът е извършвал погашения към други свои кредитори до 12.06.2023 г. В тази връзка съдът е аргументирал, че релевантна е невъзможността да бъдат погасени задълженията към всички кредитори и че поради това плащанията към някои от тях не изключват настъпването на неплатежоспособност. Допълнил е, че моментът на извършеното плащане на сумата от 499 406,59 лв. за погасяване на банкови задължения, на което се позовава длъжникът, е недоказан, както и че няма данни дали това погашение е било доброволно или в резултат от предприето принудително изпълнение. Въз основа на изложените доводи въззивният съд е приел, че за начална дата на неплатежоспособността следва да се определи датата на настъпване на изискуемостта на задължението към молителя – 07.07.2021 г. При тези данни настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице поддържаните основания по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване. Посоченото от касатора касационно основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, предполага решението да е постановено при тежко и видимо от самия акт или от мотивите към него нарушение на материалния или процесуалния закон или на правилата на формалната логика, чието установяване е възможно без извършване на анализ на данните по делото и на събраните в хода му доказателства (например прилагане на отменен закон или прилагане на закон в противоположния му смисъл, нарушаване на основни съдопроизводствени принципи или формиране на изводи в явно противоречие с логическите правила). Касаторът обосновава очевидната неправилност с довод за погрешна преценка относно момента, в който е настъпила трайната му невъзможност да погаси ликвидните си задължения с краткотрайните си активи. Този довод обаче самият жалбоподател извежда след анализ на събраните по делото доказателства, което изключва очевидността му по смисъла на горепосоченото касационно основание. Напротив, видното от мотивите е, че при преценка на финансовото състояние на длъжника съдът се е позовал на допустими доказателствени средства и на приложимия материален закон, а несъгласието на касатора с формирания по този начин извод съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване. Поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изисква като общ селективен критерий да е поставен правен въпрос, който съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС трябва да е включен в предмета на спора, да е обуславящ за решаването му, да кореспондира с въведените от касатора касационни основания по чл. 281 ГПК и отговорът му да не произтича от конкретните събрани по делото доказателства, а да може да бъде даден абстрактно независимо от конкретиката на делото. При удовлетворяване на този общ критерий следва да се установи и допълнителният – въпросът да е решен в противоречие с практиката на ВКС от вида, посочен в цитираното тълкувателно решение. Касаторът е поставил въпрос относно критериите, по които се определят началната дата на неплатежоспособност и цялостното икономическо състояние на длъжника на база показателите за ликвидност, събираемост, финансова автономност и задлъжнялост. Според жалбоподателя този въпрос е решен в противоречие с казуалната практика на ВКС, обективирана в решения по т.д. № 1565/2014 г. на ВКС, ТК, І отд.; т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., т.д. № 3035/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., т.д. № 2572/2015 г. на ВКС, ТК, І отд., и т.д. № 758/2017 г. на ВКС, ТК, І отд. Въпросът има характер на правен – обуславящ е за решаване на повдигнатия пред въззивния съд спор, съответен е на наведения от касатора касационен довод и може да получи абстрактен отговор без анализ на доказателствата по делото. С това общият критерий е удовлетворен. За да бъде изпълнено и допълнителното условие, е необходимо въззивният съд да е определил началата дата на неплатежоспособността по критерии, неотносими към този институт, или при превратното им приложение. Видно от мотивите към въззивното решение, съдът е анализирал всички коефициенти за ликвидност (обща, бърза, незабавна, абсолютна) през последните три години, съобразил е тяхната счетоводна обоснованост, изключвайки онези краткотрайни активи, чието съществуване е счел за недоказано, и е съпоставил данните за ликвидността с тези за непогасените ликвидни задължения. Противно на довода на касатора, въззивният съд не се е позовал единствено на факта на непогасеното задължение към молителя, а е оценил същия в светлината на установените влошени коефициенти за ликвидност (и помощния - за финансова автономност) за годината, в която това задължение е падежирало. Именно това са и релевантните според практиката на ВКС (вкл. посочената от касатора) критерии за определяне на началната дата на неплатежоспособността, разглеждана като едновременно проявление на два елемента – непогасено ликвидно парично задължение от вида, посочен в чл. 608, ал. 1 ТЗ, и невъзможност за погасяването му поради липса на краткотрайни активи, породена от трайно влошено финансово състояние на търговеца. Презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ също е приложена съобразно разтълкувания от практиката на ВКС смисъл - наличието на погашения към отделни кредитори не изключва настъпилата неплатежоспособност, щом други кредитори са останали неудовлетворени, стига това да е следствие от недобрата ликвидност на търговеца, а не от субективното му отношение към непогасения дълг. Поради изложеното не е обоснован допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационно обжалване не може да се допусне на това основание. Ответникът по касационната жалба Л. А. претендира разноски за настоящото производство, но не представя доказателства да е сторил такива. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,