Определение № 153 от 03.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2011 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. С. и О. П. Ш. срещу решение № ІІІ 71 от 18.04.2011г по гр.дело № 462/2011г. на Бургаски окръжен съд ,с което е потвърдено решение №164 от 20.12.2010г на районне съд П. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди поради причинена средна телесна повреда в тежест на настоящите касатори В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва,че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, обоснован като несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в конкретния случай, основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, а от значение за развитието на правото е да се наложи определянето на стойностни граници при обезщетенията, основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Ответникът по жалбата Н. Т. оспорва да е налице основание за допускане до касационно обжалване След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По общо формулирания правен въпрос в изложението,свързан с прилагане на критерия за справедливост от съда, е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС, от които реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о, реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о дефинират параметрите на обществения критерии за справедливост и указват на съдилищата пределите на преценка .Обжалваното решение не противоречи на тази задължителна практика предвид съдържанието на решаващите си мотиви. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Поради това Върховен касационен съд, както в задължителната за съдилищата тълкувателна практика, така и в трайната си съдебна практика по отделни случаи, не е приемал за допустимо да извежда и указва конкретни стойностни граници, като се категоризират случаите на непозволено увреждане ,от което са произтекли неимуществени вреди. В обжалваното решение въззивният съд е обсъдил обстоятелствата, изтъкнати като мотив при определяне на обезщетението в конкретния случай, при установената степен на телесно увреждане и понесени други неимуществени вреди и е определил обезщетението по справедливост. Това прилагане на нормата е в съответствие с установената практика, не е налице противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма ,т.е не е налице основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. Бланкетно оплакване на касаторите, че размерът е завишен, не обосновава допускане до обжалване. Този довод не е разнозначен на правен въпрос, но за пълнота следва да се изтъкне, че с решение №830 от 20.12.2010г по гр.д. № 1898/2009г ІV г.о на ВКС по реда на чл. 290 вр чл. 291 от ГПК се даде отговор и насока в кои случаи различните размери на присъдени обезщетения могат да доведат до извод за противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК Воден от горното, Върховен касационен съд, ІІІ г.о.