Определение № 62 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3109/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Рона комерс“ ООД против решение № 1368/26.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 3918/2019 г. от състав на САС. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният като частичен иск с правно основание чл.45 ЗЗД е неоснователен. Съдът е приел, че ищецът до приключване на въззивното производство не е представил доказателства /влязла в сила осъдителна присъда/ за направеното в исковата молба твърдение, че ответникът, като длъжностно лице - връчител при Софийски районен съд е извършил престъпление, свързано с връчването на адресираните съобщения и е станал причина неправомерно да се издадат двата изпълнителни листа. Прието е от събраните по делото доказателства, че не се установява ответникът, като връчител на съобщения и книжа да се е отклонил от нормативно установените му задължения за връчване на съобщенията, които са били адресирани до ищеца по двете граждански производства. В касационната жалба се твърди, че решението е очевидно неправилно – касационно основание по чл.280, ал.2 ГПК. Очевидната неправилност страната обосновава с твърдението си, че е налице неизпълнение на служебните задължения от страна на ответника – фактически извод, свързан със задължението за връчване на книжа, като този фактически извод противоречи на възприетото от съда от фактическа страна. Това обстоятелство би довело евентуално до необоснованост на решението, но не и до очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Съдът е приел, че не е налице твърдението на ищеца по исковата молба – наличието на престъпление, доколкото не е налице влязла в сила присъда, като направеното искане за спиране на касационното производство до приключването на наказателното производство е неоснователно, доколкото се прави пред касационната инстанция. Очевидната неправилност, по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, касаторът обосновава освен с горните фактически твърдения, така и с обстоятелството, че е налице висящо наказателно производство против ответника и по което евентуално би се установила вината на ответника, деянието и неговото противоправност, като елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, на което се основава иска. В този смисъл се твърди, че липсата на спиране на производството по гражданското дело, до приключване на наказателното производство е очевидна неправилност, по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Дали това е така, зависи от обстоятелството, налице ли е висящо наказателно производство против ответника, с оглед възражението му, че същото е приключило. Предвид позоваването на касационното основание по чл.280, ал.2 ГПК, след служебна справка, състава на ВКС установи, че с решение от 07.07.2020 г., постановено по н.о.х.д. № 1358/2020 г. на НО, 7-ми състав на СГС, оправдателната присъда по отношение на ответника е потвърдена и същата е влязла в сила, поради което не е налице очевидна неправилност към настоящия момент на въззивното решение и касационното обжалване не следва да се допуска. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38 ЗА, в полза на пълномощника на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1370 лева. Водим от горното, състав на ВКС