Определение № 4222 от 24.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3918/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез процесуалния си представител ю.к. С. Д., срещу решение №950/03.07.2025г., постановено по в.гр.д.№2393/2024г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №2463/23.04.2024г., постановено по гр.д.№2890/2022г. по описа на СГС, в частта, с която е признато за установено по иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на ищцата М. П. К. – В., че ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА, не е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор [№] по одобрената през 2010 г. кадастрална карта с площ от 2 219 кв. м., участващ в УПИ [№], кв. 26 по действащия план за регулация и застрояване на м.„М. ливади-запад“, одобрен със заповед № РД09-50-66/10.02.1999г. на главния архитект на [населено място] при граници на имота: от запад – имот с идентификатор [№] - двор на училище, от изток – имот с идентификатор [№] - неизпълнена част от [улица], север – имот [№] и от юг – имот с идентификатор [№]. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Моли същото да бъде отменено и постановено друго по същество, с което предявеният срещу Столична община иск бъде отхвърлен като неоснователен. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са формулирани правни въпроси, а са възпроизведени оплакванията за неправилност на обжалваното въззивно решение, които касаторът е изложил в касационната жалба. Ответникът по касация М. П. К.-В. не е депозирала отговор. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна: С нотариален акт № 69, т.X./20.10.1921г. за продажба на недвижим имот В. Б. е продал на В. К. собствената си ливада в землището на [населено място], м.„Средното ливаде“, с площ от 4 дка, а по новото измерване – 16.1дка, с посочени съседи.Представена е записка за вписване на нотариалния акт в нотариалните книги на [населено място]. С акт № 698/01.08.1949г. на МФ е одържавена 1/2 ид.ч. от ливада в [населено място], м-ст „Средно ливаде“, собсвеност на В./В./ К. Т.. Със заповед №РД-57-460/29.03.1994г. на кмета на СГО е постановено да се отпише от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти на ТОА „Витоша“ акт № 698/01.08.1949 г. и да се предаде на наследниците на В. (В.) К. (И.) Т. следния недвижим имот: 1/2 ид. ч. от ливада в [населено място], м. „Средно ливаде“, цялата по акта за държавни имоти от 16 675 кв. м., по посочения нотариален акт – от 16 100 кв.м., а по скица на кадастралния план на С. от 24.08.1992 г. – 12 930 кв.м., ограден със син и зелен контур на същата скица, представляваща неразделна част от заповедта, от кв. 283,[жк], София.Постановено е съставянето на протокол – опис за предаването на имота на посочените в заповедта лица.В мотивите на заповедта е посочено, че е постъпило искане от Ц. К. К. и е установено, че с акт № 698/01.08.1949 г., на основание ЗОГПНС – МПС № 79/1949 г. е одържавен недвижим имот и на основание чл.1 ЗВСОНИ, ДВ бр.15/1992 г. и чл.88, ал.4 от Наредбата за държавните имоти е постановено отписването на имота от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти на ТОА „Витоша“.На гърба на горепосочения акт за завземане на имот за държавен е направено отбелязване за отписване на недвижимия имот от актовите книги за държавни и общински имоти. По делото е представено удостоверение, издадено от кметския наместник на ТОА „Витоша“ от 20.04.1994 г., съгласно което 1/2 ид. ч. от посочения недвижим имот описания е отписан от актовите книги на ТОА „Витоша“, по силата на заповед № РД-57-460/29.03.1994 г. на кмета на СГО. На 13.03.1970 г. е съставен акт за държавна собственост на недвижим имот за 5-етажна училищна сграда на [улица], застроен на 1 872 кв.м., състояща се от 86 стаи, 11 зали, с дворно място от 50 000 кв. м., в кв. 384, м. „К. село, Б. III част“, с посочени съседи. На гърба на акта за държавна собственост е удостоверено, че СОУ за глухи деца с вечерна гимназия по посочения акт преминава на финансиране на Министерство на науката и образованието. По делото е представен акт за публична държавна собственост [№]/21.05.2003 г., съставен на основание чл.68, ал.1, чл.2, ал.2, т.2 ЗДС, [жилищен адрес] ал.2 ЗНП и чл.89 ЗВО, за част от терен пл. № 874, парцел IXкв.26, с площ от 23 100 кв. м. и пететажна училищна сграда със застроена площ от 1 872 кв. м., състояща се от: 86 бр. класни стаи, 11 бр. зали, санитарни възли, коридори и стълбище, монолитна стоманобетонова конструкция. С акт за частна общинска собственост [№]/12.06.2020 г., съставен на основание чл.2, ал.1, т.7 и чл.59, ал.1 ЗОС, е актуван като общинска собственост ПИ с идентификатор [№], с площ от 2 219 кв. м., участващ в УПИ [№], кв. 26 по действащия план за регулация и застрояване на в. „М. ливади запад“, одобрен със заповед № РД-09-50-66/10.02.1999 г. на главния архитект на София, потвърдена с решение по протокол 56/06.08.2003 г. на СОС, ЧИЗРП, одобрено със заповед № РД-09-50-313/11.07.2000 г. на главния архитект на София., по предходен план – кв. 26, пл. № 1610. Видно от представените удостоверения за наследници В. И. Т. е починала на 15.06.1977 г. и е оставила за свой наследник по закон Ц. К. К. - дъщеря, която е починала на 26.10.2003 г. и е оставила за свой наследник по закон М. П. К. – В. дъщеря. По делото са ангажирани материалите от проведеното от ищцата производство по реда на чл.208 ГПК – за обезпечаване на доказателства, по гр.д.№26300/2021г. по описа на СРС, ГО, 44 състав.В това производство е изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. С. Б. К..От експертното заключение се установява, че процесния ПИ с идентификатор [№] не е идентичен с имота, предмет на АЧОС № 1576/08.02.2005 г., а е съседен от север на описания в акта имот.Процесният имот е идентичен с описания в АЧОС № 3567/12.06.2020г.При направения от вещото лице оглед на място е установено, че към м.06.2021 г. имотът не е поддържан.Същият не е почистван и няма видими белези от използването му.В имота няма култивирано озеленяване, няма елементи на вертикална планировка. Съществуващата на място растителност е от самозалесили се и израсли през годините дървета и храсти.Имотът е ограден от север чрез масивна ограда на ПИ [№] – застроен частен имот, от запад чрез масивна ограда на училище за глухи деца, от изток и от юг имотът не е ограден.В първия кадастрален план от преди 1956 г. за имотите, които попадат в к. л. 518 не е записан разписен лист. В следващия кадастрален план от 1974 г. имотът първоначално е попадал в обхвата на ПИ [№], като в разписния лист е записано „училище за глухонеми“. След реституцията на имота през 1996г- същият е нанесен като самостоятелен имот с пл. № 1610, а като собственик в разписния лист е записано: наследници на В. К. Т..В действащата кадастрална карта като собственик на процесния имот с идентификатор [№] е вписана СО въз основа на АЧОС, вписан в СВ, като вписването е станало на 27.11.2020г. В открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че В. К. Т. е била вписана в разписния лист като собственик преди влизане в сила на действащата кадастрална карта. Експертното заключение е било оспорено от процесуалния представител на СО, поради което е допуснато изслушването на допълнителна съдебно-техническа експертиза.От експертното заключение по допуснатата допълнителна съдебно техническа експертиза, се установява, че процесният имот с идентификатор от КККР [№] е идентичен с част от имота, описан в представения по делото нотариален акт № 69, тома X., дело 2445/1921. Имотът, описан в посочения нотариален акт, е бил идентифициран от С. като имот пл. № 1 от кадастралния план преди 1950 г., в каквато насока са и изводите на вещото лице.Процесният поземлен имот е част от УПИ [№], кв.26, м. „М. ливади-запад“ по действащия към момента регулационен план.УПИ [№], кв.26, м. „М. ливади-запад“ е отреден за училище. Към момента мероприятието по отношение на процесния имот не е реализирано.Училището е изградено в съседния от запад ПИ с идентификатор [№], като по границата между посочения ПИ и процесния е налична масивна ограда, изградена от училището по границата на имота му.В открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че по отношение на процесния имот мероприятието – училище, не е реализирано. Изградена е масивна ограда от много години.Училището свършва до тази масивна ограда, поради което имот 1610 не е към училището.Въззивният съд е възприел експертните заключения като компетентни, задълбочени и обосновани. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.06.1969 г. Ц. К. К. е продала на Общински народен съвет „Витоша“ празно дворно място с площ от 5 500 кв. м., съставляващо имот пл. № 925-а по плана на[жк].При продажбата Ц. К. К. се е легитимирала като собственик на имота, обект на сделката, с нотариален акт № 16-, том X., дело 5478 от 1957 г. За прехвърления на СО, ОбНС „Витоша“ недвижим имот пл. № 925-а е съставен акт № 6010/03.11.1989г. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 131, том X., дело 4878/1996 г. Ц. К. К. е продала на „А. Волф“ ООД празно дворно място с площ от 2 300 кв.м., представляваща реална част от имот пл.№925, кв.3 по плана на [населено място], м. „М. ливади“, целият с площ от 5 570 кв. м., която реална част на имота се намира в западната част на имота, при съседи на реалната част – от запад – [улица], от север – имот пл. № 925, от изток – Ц. К., от юг - парцел II 917 и парцел VI -925. Съседите на целия имот са: [улица], имот 9 пл. № 925,, имот пл. № 938, имот пл. № 924, имот пл. № 923, парцел VI-925 и парцел II-925. Съгласно удостоверение от 07.04.1986 г., издадено от К. РНС, по преписка № 1727/1948 г. по декларацията на В. (В.) К. Т. с решение от 10.12.1948 г. на комисията по чл.11 ЗОЕГПНС и Министерско постановление № 79/1949 г., на основание § 13-14 от Правилника за приложение на ЗОГПНС се освобождава 1/2 ид. ч. от ливада в [населено място]-София, местността „Средно ливаде“, при съседи: Б. Б., М. Б., П. и А.. Останалата 1/2 ид. ч. е отчуждена със същото решение на комисията по чл.11 ЗОГПНС и Министерско постановление. В производството пред СГС е допуснато изслушването на съдебно техническа експертиза.От заключението на вещото лице инж. Л. Т. М., което въззивният съд е възприел изцяло като компетентно изготвено, се установява, че съгласно приложените две сателитни снимки – от м.06.2014 г. и от м.03.2021 г. се установява, че процесният имот с идентификатор [№] от западната страна (от страната на училището) и от северната страна е ограден с плътна ограда. Имотът не се използва за нуждите на училището, което е оградено от всички страни. Вещото лице приема, че УПИ [№], кв.26 може да бъде разделен на два самостоятелни УПИ по имотните граници на ПИ [№] и ПИ [№].В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че процесният имот е деактуван, за да може да бъде възстановен. Обособен е като отделен имот № 1610 и не е бил предназначен за училище, защото не попада в двора на училището, което е оградено. В имота нищо не е извършвано, в момента е обрасъл, видно от представените по делото сателитни снимки от различни времеви периоди. Процесният имот е в друга зона по общия устройствен план– училището е за обществено обслужване, а процесният имот е за средно застрояване.Съгласно актуалната регулация училището и процесният имот са в един парцел, който може да бъде разделен на два отделни парцела. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че в процесния случай ищцата извежда правния си интерес от принадлежността на правото на собственост на процесния недвижим имот в патримониума на нейния наследодател В. К. Т., от която е бил отчужден през 1949г. по реда на ЗОЕГПНС, както и възстановяване на правото на собственост по силата на закона - реда на чл.1, ал.1 ЗВСОНИ.Качеството на ищцата на наследник на В. К. Т. се установява от представените по делото и обсъдено по – горе удостоверения за наследници. Също така се установява, че с акт № 698/01.08.1949 г. на основание ЗОЕГПНС, ПВС № 79/1949г. е одържавена 1/2 ид. ч. от недвижим имот, собственост на наследодателката на ищцата – 1/2 ид. ч. от ливада в [населено място], м. „Средно ливаде“, цялата по акта за държавни имоти от 16 675 кв. м., по нотариален акт № 68, том X./20.10.1921 г. от 16 100 кв. м., а по скица на кадастралния план на С. от 24.08.1992 г. – 12 950 кв.м. По силата на чл.1, ал.1 ЗВСОНИ се възстановява собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (обн., ДВ, бр. 87 от 1948 г.; попр., бр. 91 от 1948 г.), които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл.61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени. Наличието на предпоставките на посочената норма е признато от жалбоподателя с постановената заповед № РД-57-460/29.03.1994 г. на кмета на СГО, обсъдена по – горе, с която е постановено да се отпише от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти на ТОА „Витоша“ акт № 698/01.08.1949г. и да се предаде на наследниците на В. (Вида) К. (И.) Т.. Част от одържавения имот, за който е съставен А. № 03388/ 13.03.1970 г., попада в изпълнен училищен двор, но върху останалата част, представляваща процесния недвижим имот с идентификатор [№] няма реализирано мероприятие.С оглед на това се налага изводът, че за процесиня недвижим имот са налице предпоставките на чл.1, ал.1 ЗВСОНИ. По делото е установено, че незастроената част от одържавения от наследодателката на ищцата недвижим имот, може и е обособена като самостоятелен обект на собственост, съгласно заключението на вещото лице инж. Л. Т. М.. Столична община от своя страна се легитимира като собственик на процесния недвижим имот с акт за частна общинска собственост № 3567/12.06.2020 г.Налице е пълна идентичност между процесния имот и този, предмет на посочения АЧОС, съгласно експертното заключение на вещото лице инж. С. Б. К., обсъдено по – горе, което не е оспорено от страните. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС, когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота (било констативни или такива за правна сделка), то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. Тези разяснения следва да намерят съответно приложение и в случаите, когато страните се легитимират и като собственици на недвижими имоти и с други титули за собственост. Столична община поддържа, че ищцата се е разпоредила с терените, които евентуално са й възстановени, като е прехвърлила на ОбНС „Витоша“ с договор от 1989г. празно дворно място от 5 500 кв. м., а през 1996 г. е прехвърлила 2 300 кв. м. В допълнителното експертно заключение на вещото лице инж. С. Б. К. е формиран извод, че описания в акт за държавна собственост № 1610/03.11.1989 г. недвижим имот пл. № 925-а не е идентичен с процесния, а се намира в източна посока от него през [улица].Вещото лице е обосновало извод, че имот 925-а в никоя своя част не е идентичен с процесния по делото имот. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 131, том X., дело 4878/1996 г. Ц. К. К. е прехвърлила на „А. Волф“ ООД празно дворно място с площ от 2 300 кв. м., представляващо реална част от имот пл. № 925-а, от кв.3 по плана на г. София, м. „М. ливади“. Този имот също не съвпада с процесния, предвид изводите на вещото лице инж. С. Б. К. в посоченото експертно заключение. По изложените съображения въззивният съд е счел, че ответникът Столична община не е доказала по делото, че е собственик на процесния недвижим имот. Позоваването на чл.2, ал.1, т.7 и чл.59, ал.1 ЗС като правно основание за придобиване на правото на собственост, при липса на доказателства за наличието на предпоставките за това, не може да обоснове извод за принадлежност на правото на собственост в полза на ответника за процесния недвижим имот. По изложените съображения въззивният съд е формирал решаващ извод, че ищцата е доказала принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, а ответникът не е доказал, че е носител на правото на собственост върху същия, което обуславя основателност на предявения спрямо Столична община отрицателен установителен иск Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Според мотивите към т.1, Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТ касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма.Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В случая касаторът не е посочил правен въпрос, което е формално основание да не се допуска касационно обжалване на решението на въззивния съд. Не може да се приеме, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.2 от ГПК.Въззивният съд е изложил съображения, че ищцата е единствен наследник на В./Вида/ К. Т., която с договор за покупко-продажба по нотариален акт № 69, т.X./20.10.1921г. е придобила правото на собственост върху ливада в землището на [населено място], м.„Средното ливаде“, с площ от 4 дка, а по новото измерване – 16.1дка, с посочени съседи, като с акт № 698/01.08.1949г. на МФ е одържавена 1/2 ид.ч. от посочения имот.Същата е претендирала, че процесният имот, представляващ имот с идентификатор от КККР 68134.1932.1610 е част от придобития през 1921г. имот, който е бил отчужден от нейната наследодателка през 1949г. по реда на ЗОЕГПНС, а впоследствие възстановен по реда на чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ. Посочено е че, извънпроцесуалният спор с ответника е обоснован с това, че е актувал процесния имот като общинска собственост с акт за частна общинска собственост №3567/12.06.2020 г., съставен на основание чл.2, ал.1, т.7 и чл.59, ал.1 ЗОС. Кредитирани са изцяло приетите по делото експертни заключения, от които се установява, че към м.06.2021г. спорният имот, не е поддържан и няма видими белези от използването му.В него няма култивирано озеленяване и елементи на вертикална планировка. Съществуващата на място растителност е от самозалесили се и израсли през годините дървета и храсти.Имотът е ограден от север чрез масивна ограда на ПИ [№] – застроен частен имот, от запад чрез масивна ограда на училище за глухи деца, от изток и от юг не е ограден.Същият е идентичен с част от имота, описан в представения по делото нотариален акт № 69, тома X., дело 2445/1921г., и е част от УПИ [№], кв.26, м. „М. ливади-запад“ по действащия към момента регулационен план, който е отреден за училище.Към момента мероприятието по отношение на процесния имот не е реализирано.Училището е изградено в съседния от запад ПИ с идентификатор [№], като по границата между посочения ПИ и процесния е налична масивна ограда, изградена от училището по границата на имота му. Приети са за неоснователни възраженията на ответника, че прекият наследодател на ищцата Ц. К. К. е продала спорния имот на Общински народен съвет „Витоша“ и „А. Волф“, поради което не е установила материалноправната си легитимация.Установява се, че са прехвърлени реални части от имот пл.№925а, който според вещото лице инж. С. Б. К. не е идентичен с процесния, а се намира в източна посока от него през [улица]. Въз основа на изложеното е формиран извода, че част от одържавения имот, за който е съставен А. № 03388/ 13.03.1970г., попада в изпълнен училищен двор, но върху останалата част, представляваща процесния недвижим имот с идентификатор [№] няма реализирано мероприятие.С оглед на това е прието, че за процесния недвижим имот са налице предпоставките на чл.1, ал.1 ЗВСОНИ за неговото възстановяване, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение