Определение № 7 от 20.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3543/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК вр. чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. М. Д., М. М. К. и Н. М. К., Д., чрез пълномощника им адвокат Н. М., срещу определение № 260016 от 25.08.2020 г. по ч.гр.дело № 696/2020 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 369 от 26.02.2020г. по гр.д. № 1263/2019 г. на Димитровградски районен съд, в частта, в която производството в първа фаза на делбата относно прилежащ таван и отмяна на суперфиция за същия е прекратено. Жалбоподателите сочат наличие на основания за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Считат, че е налице произнасяне по процесуалноправните въпроси: при делбено производство, където е необходимо условие вписването на исковата молба, при съществуващи незаконни или други пристроявания, които са извън категорията на подобренията и представляват цял етаж от двуетажна сграда, допустимо ли е допускането им в първата фаза на делбата, при положение, че няма правна възможност да бъдат вписани поради обективни причини; невъзможността, посочените в първия въпрос обекти да бъдат включени в първата фаза на делбата, не създава ли пречки след това да се обогати една от страните, след като другата страна загубва правото си на обективно разглеждане на проблема и участието и приноса й в изграденото преустройство. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че ищците /сега касатори/ са направили частичен отказ от иск, а твърденията в частната им жалба за наличие на новооткрити обстоятелства, които обуславят отмяна на отказа им от иск, са неоснователни. Според разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по делото в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК. Правният въпрос, следва да се изведе от предмета на спора и да е от значение за решаващата воля на съда. Посочените от касаторите въпроси са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд. Те са обосновани единствено от субективните им възприятия и интерпретация на фактите по делото. По поставените въпроси въззивният съд не се произнасял. Изводите му касаят законосъобразното упражняване правото на отказ от иск. Той е приел, че ищците са направили частичен отказ /оттегляне/ от иск, поради което е прекратено производството по отношение делба на „прилежащ таван“ и прогласявяне нищожността на правото на строеж на същия имот. При това положение не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отделно от това, ирелевантни са причините, поради които ищците са предприели действия за десезиране на съда от разглеждане на предявена претенция като валидно са изразили воля за това. От горното следва, че не са налице предпоставките за разглеждане на частната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на определението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.