Определение № 211 от 21.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2606/2013 г.

ВКСII гражданско отделение21.05.2013 г.докладчик Снежанка Николова

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 2.01.2013 год. по гр. д. № 2173/2010 год. на Софийски градски съд. Осъжда Н. В. Ц. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на А. Х. Н. и Н. Х. Н. разноски в размер на 600 лв. /шестотин лева/. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 286, ал. 3 ГПК и е образувано по частната жалба на Н. В. Ц. от [населено място] против разпореждането от 2.01.2013 год. по гр. д. № 2173/2010 год. на Софийски градски съд, с което е върната касационната й жалба против решението от 21.09.2012 год. по същото дело. Жалбоподателката счита обжалваното разпореждане за неправилно, тъй като указанията за отстраняване на нередовности в подадената касационна жалба са съобщени в нарушение на чл. 46 ГПК – съобщението е връчено на лице, което не я е уведомило за това. Моли разпореждането да се отмени и се възстанови срока за изпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовностите в касационната жалба. Ответниците по частната жалба я оспорват по съображения в писмения им отговор. Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото и доводите в писмения отговор на ответниците, намира следното: Настоящето производство е допустимо, поради спазване срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Жалбоподателката Н. Ц. е подала в срок касационна жалба срещу въззивното решение по гр. д. № 2173/2010 год. на Софийски градски съд, която съдът, при проверката по чл. 285 ГПК, правилно е намерил за нередовна и с разпореждането от 0.11.2012 год. е указал отстраняване на нередовностите в едноседмичен срок – представяне на изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и обосноваването им, приподписването й от адвокат или представяне на доказателства за притежаване на юридическа правоспособност, както и представяне на препис от жалбата с оглед връчване на всяка от насрещните страни. Съобщението до страната с дадените указания е връчено на 10.12.2012 год. на А. Ц., живущ на същия адрес, видно от приложената към делото разписка. Поради неотстраняване на допуснатите нередовности в дадения срок съдът върнал касационната жалба с обжалваното разпореждане от 2.01.2013 год., като приел, че съобщението е редовно връчено, при условията на чл. 46, ал. 2 ГПК Разпореждането е правилно, поради което и следва да се потвърди. Неоснователно е оплакването на жалбоподателката за нарушаване на процесуалните правила при връчване на съобщението за отстраняване на допуснатите нередовности в касационната жалба. Съгласно чл. 46, ал. 1 ГПК когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. В случая съобщението е връчено на лицето А. Ц., живущ на същия адрес, видно от отбелязването на връчителя, т. е. на друго лице, попадащо в хипотезата на чл. 46, ал. 2 ГПК, което се е подписало със задължение да предаде призовката на адресата. Същото лице е получило и съобщението за постановеното въззивно решение, видно от приложената разписка, и не е изключено от кръга на другите лица, съгласно чл. 46, ал. 3 ГПК. С получаването на съобщението от посоченото лице се смята, че връчването е извършено на адресата, поради което и срокът за отстраняване на нередовностите в касационната жалба е започнал да тече от датата на получаване на съобщението за това на 10.12.2012 год. и е изтекъл на 17.12.2012 год. Разпоредбата на чл. 46, ал. 4 ГПК предвижда предпоставки за възстановяване на срока в тази хипотеза, но редът за това е предвиден в чл. 64 и сл. ГПК. Твърдението на жалбоподателката, че получилото съобщението лице не я е уведомило и не е предало съобщението е ирелевантно за настоящия спор, поради което и с оглед наличието на предпоставката по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК въззивният съд правилно е върнал касационната жалба. Разпореждането за това следва да се потвърди, с оглед на който изход жалбоподателката следва да понесе направените от ответниците в настоящето производство разноски в размер на 600 лв. за адв. възнаграждение. По изложените съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

Цитирани разпоредби

12