Определение № 1396 от 10.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3644/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК, вр. с чл.295, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 12456/09.05.2025 г., подадена от И. П. П., чрез процесуален представител адв. П. Б. и касационна жалба вх. № 12687/13.05.2025 г., подадена от И. П. П., чрез процесуален представител адв. Т. С., против въззивно решение № 306 от 19.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1888/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 265788 от 17.09.2021 г., постановено по гр. д. № 12037/2016 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е прогласена за недействителна на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № ..., том ..., peг. № ..., дело 476 т 23.07.2008 г. на нотариус А. Ч., учредена върху недвижим имот, представляващ апартамент № ..., находящ се в [населено място], общ. „К. поляна“,[жк], [улица], [жилищен адрес] по исковата молба на Ю. А. А. срещу С. С. Й., И. К. Г. и И. П. П.. С решението касаторът е осъден за разноски. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори от насрещната страна по касация Ю. А. А., подадени чрез процесуалния представител адв. Владимир М., в които поддържа, че не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението, като същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Касационните жалби са допустими – подадени са в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: С исковата молба, ищцата Ю. А. А. твърди, че въз основа на дадено от нея пълномощно от 11.07.2008 г., ответникът С. Й. е сключил от нейно име нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ..., том ..., peг. № ..., дело... от 23.07.2008 г. на нотариус А. Ч., върху собствения й недвижим имот, представляващ апартамент № ..., находящ се в [населено място], общ. „К. п.“,[жк], [улица], [жилищен адрес] с което ответникът е обезпечил свое задължение към И. К. Г., основано на заемно правоотношение. С уточнителна молба от 23.09.2020 г. ищцата твърди, че упълномощителната сделка, обективирана в процесното пълномощно, е унищожена на основание чл. 30, във вр. с чл. 44 ЗЗД с решение № 222 от 07.12.2017 г., постановено по гр. д. № 4594/2016 г. на ВКС, поради което и ипотеката се явява недействителна на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е уважен иск на влязло Ю. А. А. за прогласяване недействителността на договорна ипотека,обективирана в нот. акт №76 от 23.07.2008г на нотариус А.Ч. на основание чл.42, ал.2 ЗЗД по отношение на действалия като пълномощник на ищцата С. С. Й., същевременно и длъжник по обезпеченото вземане, и по отношение на неговия кридитор И. К. Г.. С решение №411 от 26.06.2024г. по гр.д.№653/2023г. на ВКС, ІІІг.о. е отменено постановеното въззивно решение № 1178 от 07.09.2022г по в. гр.дело № 3861/2021г. на Софийски апелативен съд в частта, с което по отношение на ответника И. П. П. е обезсилено първоинстанционното решение решение от 17.09.2021г по гр.д № 12037/2016г на Софийски градски съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд в отменената част. В постановеното при новото разглеждане на делото в отменената част решение, което се обжалва сега с касационната жалба, въззивният съд е изложил, че действително е установено, че с решение на ВКС е унищожена на основание чл. 30, вр. чл. 44 ЗЗД, упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно от 11.07.2008 г. с нотариална заверка рег. № 35520/11.07.2008 г. на подписа на упълномощителя Ю. А. А. и нотариална заверка на съдържанието с рег. № 35521/11.07.2008 г., т. VI, № 43, удостоверени от помощник нотариус при нотариус А. Ч., с което Ю. А. А. упълномощава С. С. Й. да я представлява пред всякакви трети физически и юридически лица, като ипотекира в полза на който прецени недвижим имот, представляващ апартамент № ... с площ 83,74 кв.м., в [населено място], община „К. п.“,[жк], [улица], блок ..., както и да я представлява пред нотариус и там, където е необходимо, във връзка с дадените права по пълномощното. Прието е, че с оглед унищожаването на упълномощителната сделка с горепосоченото решение на ВКС, договорът с който е учредена ипотеката, се явява сключен от лице без представителна власт. След унищожаването сделката се приравнява на нищожната такава, т. е. не е породила целените с нея последици от момента на сключването. Прието е, че при липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. Прието е от въззивния съд, че всички последващи правни действия също са нищожни, доколкото никой не може да прехвърли повече права от колкото притежава. По изложените съображения въззивният съд е приел, че предявеният иск срещу И. П. П., като цесионер е основателен и договорната ипотека, обективирана в нотариален акт № 76, том III, peг. № 37382, дело 476 от 23.07.2008 г. на нотариус А. Ч., правилно е прогласена за недействителна на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД от първоинстанционния съд. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. За допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. „Има ли действие спрямо трето добросъвестно лице действия по установяване на недействителност, ако същата е установена само между упълномощител и упълномощен?“; 2. „Може ли решение по симулативен процес, воден между упълномощител и упълномощен да се противопоставят на кредитора в последващо производство?“; 3. „Има ли качеството на кредитор по договор за учредена ипотека, купувачът придобил собствеността върху имота на публична продан?“; 4. „Търпи ли санкция трето добросъвестно лице, придобило вещта на годно основание, при унищожено пълномощно между упълномощен и упълномощител в последващ процес, след реализиране на дадените права в пълномощното?“; 5. „Следва ли трето добросъвестно лице, придобило имот по възмезден начин да бъде обвързано от решение, постановено по симулативен процес, воден между упълномощител и упълномощен, без наличие на вписана искова молба за процеса, даваща индикация на третите страни за воденият между тях/порок?“; 6. „Необсъждането на всички доказателства, в тяхната съвкупност, съставлява ли нарушение на процесуалните правила?“; 7. „Допускане на промяна на иска, заявяване на ново основание и предмет в хода на започнал процес и осъществена размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК допустимо ли е?“; 8. „Допустимо ли е решение, по иск предявен от двама ищци в режим на съсобственост, ако решението е постановено само спрямо единият от тях, присъждайки му правата по иска изцяло?“; 9. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните доказателства и доводите на страните и да се произнесе по възраженията, направени от жалбоподателя?“; 10. „Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствената тежест правно-релевантни факти, да обсъди всички допустими и относими доказателства заедно и поотделно, възраженията и доводите на страните и да отговори на всички доводи, и възражения на страните, свързани с твърденията им, съгласно чл. 235 ГПК, за което да изложи съображения, както и възможността да се препраща към мотивите на първоинстанционния съд без същия да е обсъдил наведените във въззивната жалба доводи и свързаните с тях доказателства?“; 11. „Длъжен ли е съдът по съществото на спора /както първоинстанционния, така и въззивния при упражняване на правомощията си/ да даде на страните по делото конкретни, ясни и точни указания в доклада си по чл. 146 ГПК относно кръга на спорните факти и обстоятелства по делото, кои конкретно факти и обстоятелства подлежат на доказване и как се разпределя доказателствената тежест за тях?“; 12. „Задължен ли е съдът по съществото на спора /както първоинстанционния, така и въззивния при упражняване на правомощията си/ в доклада си по чл. 146 ГПК да укаже на страните конкретно за кои факти и обстоятелства, подлежащи на доказване в процеса, сочат или не сочат доказателства, съобразно нормата на чл. 146, ал. 2 ГПК?“; 13. „При допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непълни, неточни и неясни указания в доклада по делото, съобразно чл. 146 ГПК и посочването им като такива нарушения пред въззивния съд във въззивната жалба, длъжен ли е въззивният съд да даде указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства, които са пропуснали да направят пред първата инстанция?“; 14. „Налице ли е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, когато съдът при повторно разглеждане на делото след връщането му на въззивната инстанция от ВКС с отменително решение, не посочва на страна по делото, че не е доказала релевантен факт, за който преди това /в доклада си или в първо съдебно заседание по делото първоинстанционния съд/ не е указал на същата тази страна доказателствената й тежест да докаже този факт; как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, които носят информация за релевантните по делото факти?“ и 15. „С извършване на публичната продан на ипотекирания недвижим имот и с влизане в сила на постановлението за възлагането му погасява ли се учредената ипотека съгласно чл. 175, ал. 1 ЗЗД?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката – първите пет въпроси с Тълкувателно решение № 5/2014 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, шестият въпрос с решение № 149 от 03.07.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на ВКС, III г. о. и решение № 266 от 29.06.2011 г. по гр. д. № 1058/2010 г. на ВКС, I г. о., седмият въпрос с ППВС № 1/1953 г., деветият и десетият въпроси с ППВС № 7/1965 г. и т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, четиринадесетият въпрос с решение № 107 от 11.09.2009 г. по т. д. № 557/2008 г. на ВКС, II т. о. и решение № 44 от 08.03.2011 г. по т. д. № 526/2010 г. на ВКС, II т. о. и петнадесетият въпрос с решение № 138 от 22.12.2020 г. по гр. д. № 345/2020 г. на ВКС, I г. о., решение № 204 от 19.10.2017 г. по гр. д. № 4806/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 109 от 06.07.2017 г. по т. д. № 1662/2016 г. на ВКС, I т. о. и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Поставените от касатора правни въпроси не могат да послужат за общо основание за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос не е съобразен с действието на недействителността по отношение на трети лица в българското гражданско право. Недействителността не ограничава своето отрицателно отражение само между страните. Законът установява като правило, че предимство трябва да се даде на страните по първата сделка. В интерес на правната сигурност ЗЗД установява две изключения във връзка с недействителността, които безспорно в случая не са налице, доколкото се касае до пълномощно, което е унищожено, поради заплашване, а не поради привидност или крайна нужда /за които се отнасят двете изключения/. Вторият и петият въпрос осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване. По делото не е установено воденият между упълномощител и упълномощен процес да е симулативен, както е залегнало в питането на касатора по тези два въпроса, поради което същите са неотносими към спора. Трети и четвърти от поставените въпроси не кореспондират с конкретиката на процесния случай, ясно посочена в отменителното решение на ВКС по спора. По тези въпроси не е налице и соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Според касатора тези въпроси / а и останалите от първи до пети вкл./ са решени в противоречие с Тълкувателно решение № 5/2014 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. То обаче е постановено по неотносими по настоящито дело въпроси: Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя. Какъв е видът недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът. Какъв е видът недействителност на договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД. По настоящото дело нито са разгледани, нито са били поставени за разрешаване такива правни въпроси. Седмият, осмият, единадесетия, дванадесетият, тринадесетият, четиринадесетият и петнадесетият въпроси не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като по делото не се установяват сочните от касатора процесуални нарушения във връзка с редовността на исковата молба и допустимостта на иска, доклада по чл. 146 ГПК и неизпълнение от въззивния съд на указанията в отменителното решение на ВКС при предходното разглеждане на делото от касационната инстанция. Като по въпросът: „С извършване на публичната продан на ипотекирания недвижим имот и с влизане в сила на постановлението за възлагането му погасява ли се учредената ипотека съгласно чл. 175, ал. 1 ЗЗД”, въззивният съд не се е произнасял в решението. Ето защо тези въпроси не са обуславящи за крайния резултат по делото. По заявеното във връзка с шестия, деветия и десетия въпроси следва да се посочи, че въззивният съдът е мотивирал решението си в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Трайно в практиката на ВКС, включително в посочените от касатора актове, безспорно е прието, че при постановяване на решението си, въззивният съд следва да обсъди в съвкупност всички доказателства, относими към правния спор, да обсъди направените от страните възражения и техните доводи, да подложи на самостоятелна преценка доказателствата, като изложи собствени мотиви с оглед изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК и в случая именно това е начинът, по който е процедирал съда. Мотивите му са подробни и ясни, въз основа на приетите от него за установени обстоятелства, след обсъждане на всички релевантни за решаването на спора доказателства. Оплакванията на касатора по съществото си се отнасят до правилността на крайните изводи на съда, които не подлежат на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Касаторът не е обосновал по въпросите цифрово посоченото специално селективно основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което е налице когато отговорът на въпроса, който е обусловил правните изводи на съда, би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Решението не е очевидно неправилно. Касаторът отъждествява очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. В случая, описаните пороци липсват. В обобщение, не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С настоящото определение не следва да се присъждат поисканите от ответника по касация Ю. А. А. разноски, тъй като с отговорите на касационните жалби не са представени доказателства, че са извършени такива. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение