Определение № 831 от 01.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1544/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна срещу решение № 386 от 10.03.2020 г. по гр. дело № 2450/2019 г. на ВОС /Варненски окръжен съд/. Ответницата З. Н. А. е на становище, че касационната жалба е процесуално недопустима, а по искането за разглеждането й счита, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 283 ГПК, от страна по делото и по отношение на съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. По последната хипотеза ответникът поддържа възражение за процесуална недопустимост на касационния контрол, което е неправилно. Нормата на чл. 113 ГПК има незабавно действие / липсват разпоредби, уреждащи приложението на чл. 113 ГПК в отменената редакция спрямо висящи производства/. Затова, делото следва да се квалифицира като гражданско и изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед цената на иска - 6555.82 лв. не засягат постановеното въззивно решение, чието касационно обжалване е процесуално допустимо. ВКС намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпросите: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства ?“; „След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ с Решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51, включително ?“. Съображенията за това са следните: С цитираното по – горе решение, състав на ОС – Варна е потвърдил решение № 4920 от 14.11.2019 г. по гр. дело № 7790/2019 г. на Варненски районен съд, XLIII състав, с което е уважен предявения от З. Н. А. против настоящия касатор отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 6555.82 лв., начислена по фактура № [ЕГН]/25.04.2019 г., представляваща стойността на начислена без правно основание електроенергия за периода 09.03.2017 г. – 08.03.2018 г., за обект на потребление – [населено място],[жк], [улица] по клиентски номер [ЕГН] и абонатен № .... За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че страните се намират в правоотношение, произтичащо от договор за продажба на ел. енергия, като дружеството е осъществило проверка на измервателния уред на 08.03.2018 г. и с оглед извършената проверка е констатирано наличие на преминала електроенергия, отчетена в регистър 1.8.3. Съставът е посочил, че е подменен електромера и е монтиран нов при посочени нулеви показания за различни тарифи. В мотивите е отразено, че електроразпределителното дружество е констатирало намеса в уреда и според дружеството тази намеса се е отразила на отчетената стойност на употребена ел. енергия, поради което същата е преизчислена, като е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия за процесния период. Други констатации са, че не е налице неотчитане на преминала захранващия кабел ел. енергия, електромерът не е включен в системата за дистанционно отчитане, прочетените показания в регистъра 1.8.3. не са доказателство, че в този регистър е записано действителното количество доставена и потребена ел. енергия. При тези фактически данни, съдът пространно е разгледал липсата на материално-правна уредба, с оглед отмяната на Общите условия на съответната уредба в ЗЕ и ПИКЕ /частична отмяна от чл. 1 - 47/ с изключение на чл. 48- чл. 51. Съдът е приел, че хипотезите, при които доставчикът на ел. енергия може да извърши корекция в сметката на потребителя са изчерпателно изброени и в настоящия случай не е налице нито една от тях, включително хипотезите на 49 и чл. 50 ПИКЕ. Приел е още, че от доказателства е установено, че СТИ правилно е отчитало консумираната ел. енергия, както и че не може да се установи, че допълнително начисленото количество ел. енергия е реално потребено. Същевременно е разгледана съдебно – техническата експертиза и констатациите й затова, че е невъзможно да се определи началния момент, от който е започнало натрупване на ел. енергия по 1.8.3., както и че наличието на данни, записани в регистъра 1.8.3. се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по – точено в тарифната схема. С двата си въпроса, които следва да се разгледат заедно, страната обосновава предпоставки за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросите са релевантни. Първият има правно значение за селектиране на касационната жалба, с оглед непроизнасянето на въззивния съд по доводите на касатора, че дори чл. 50 ПИКЕ да е неприложим, както е приел състава, преценка за законосъобразност на извършената корекция трябва да се извърши по реда на чл. 183 ЗЗД. Жалбоподателят е обосновал и допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е аргументирал противоречие в процедирането на състава с решение № 222/27.03.2018 г. на ВКС, ІІ т.о. относно процесуалното задължение да се обсъдят доводите, твърденията и възраженията на страните. В практиката на ВКС, включително цитираното решение е утвърдено разбирането, че за съда съществува задължение да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения, което в случая не е изпълнено, тъй като не са обсъдени посочените доводи на дружеството, развити във въззивната жалба. Вторият въпрос е също така релевантен, с оглед отразеното в мотивите виждане, че липсва материално-правна уредба, предвид отмяната на Общите условия на съответната уредба в ЗЕ и ПИКЕ /частична отмяна от чл. 1 - 47/ с изключение на чл. 48 - чл. 51 ПИКЕ, последните от които са третирани като нереализирани спрямо процесния случай фактически състави. Окръжният съд не е съобразил разрешенията в практиката на ВКС – решение № 150/26.06.2019 г. по гр. дело № 4160/2018 г. на ІІІ г.о. В тази практика, ВКС е мотивирал изрично в аналогични хипотези, че дори и да е налице непълнота в относимите към правоотношението за доставка и потребление на ел. енергия разпоредби, приложение намира общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената електрическа енергия. Прието е още, че според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество електрическа енергия, но поради допусната грешка е отчетена в по-малък размер и съответно е заплатена по – ниска цена, съответно се дължи разликата. Останалите основания, поддържани по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не са налице. Въпросът – „Налице ли е право за оператора на енергоразпределителната мрежа да извърши корекция на потребено количество електрическа енергия за минал период по реда на чл. 50 от ПИКЕЕ, когато в резултат на установена намеса в параметризацията на средството за търговско измерване, и в частност на тарифната му схема, е възникнало несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неотчитане на част от потребената от абоната електрическа енергия, а от там и до неправилното и остойностяване ?“, е поставен във връзка с две основания – чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Всяко едно от допълнителните основания е самостоятелен фактически състав, поради което е недопустимо едно и също общо основание /правен въпрос/ да се въвежда кумулативно спрямо тях. Самият въпрос е по съществото на спора, тъй като засяга обосноваността на изводите на въззивния съд относно установеността на конкретни факти - твърденията на дружеството за установена намеса в параметризацията на средството за търговско измерване, и в частност на тарифната му схема, съответно твърдението за възникнало несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея. Въпроси, които имат значение за конкретни обстоятелства са ирелевантни за селектиране на касационната жалба и не формират общи предпоставки. При въвеждане на такива основания, какъвто е разглеждания случай, не следва да се обсъждат и допълнителните основания /в този смисъл са разясненията в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, несъобразени от касатора/. С оглед изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение само по посочените по – горе правни въпроси. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение