Определение № 910 от 26.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 4679/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 220/31.07.13г., постановено по в.т.д.№ 190/13г. от Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 89/25.04.13г. по т.д.№ 219/12г. на Плевенския окръжен съд и са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] – П. Г. И., [населено място] искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата от 94240 лв., представляваща авансово платена цена по договор за покупко – продажба на пшеница, което не е била предадена изцяло, и исковете с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата от 28272 лв., представляваща неустойка за забава по т.8.2 от договор от 24.02.12г. и сумата от 69160 лв., представляваща неустойка по т.8.4 от договора. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по сключения между страните договор за продажба на пшеница продавачът е изпълнил задължението си да предаде на купувача уговореното количество срещу заплатената авансова цена, поради което не се дължи връщането й, както и поради липсата на неизпълнение не се дължат уговорените в договора неустойки. Изводите на съда са основани на представените товарителници, кантарни бележки, от които се установява, че купувачът е осъществил превоз на предаденото му зърно на друг свой контрахент, както и от събраните гласни доказателства и направените признания на купувача в процеса. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касаторът въвежда основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС /решение № 398/09.06.05г. по т.д.№ 691/04г. на ІІ т.о./ по въпроса за изпълнение на договора съгласно уговорките в същия. Позоваването на посоченото решение е в частта на мотивите, в които е прието, че „след като един договор е сключен свободно, по волята на страните, при автономия на тяхната воля, той следва да се изпълнява точно и съобразно с уговореното в него”. При така поставения въпрос касаторът развива съображения, че съдът е игнорирал договорките между страните относно настъпването на определени обстоятелства, установяващи изпълнението на договора, и е формирал извод за изправност на продавача. Посочена е разпоредбата на т.4.4 /в договора е т.4.3/, че всички разходи по транспорта са за сметка на купувача. Поставеният въпрос с оглед на обвързаността му с твърденията и доводите на касатора не е обуславящ за крайния извод на въззивния съд. Позоваването на товарителниците е направено от решаващия състав във връзка с извършения превоз на предадената стока от продавача на купувача, а не относно разходите за превоза. При оспорване на предаването на стоката съдът по същество следва да обсъди всички ангажирани от страните доказателства по спора, като приетите за доказани факти и обстоятелства са част от решаващата му дейност. Евентуалните грешки при формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав биха представлявали необоснованост на решението, но същите не подлежат на преценка в производството по допускане на касационното обжалване, след като не са обвързани с доводи за произнасяне по конкретен материално правен или процесуален въпрос по тълкуване или прилагане на правна норма. Ако въпросът се разгледа в контекста на съществуващи уговорки по договора относно начина на приемане на стоката, то неизпълнението им не освобождава купувача от задължението да заплати цената на получената вещи. В този смисъл изпълнението на договора следва да е точно и съобразно с договора, както е прието в цитираното от касатора решение на ВКС. От друга страна, посоченото решение не дава отговор на поставения правен въпрос и не представлява задължителна за съдилищата практика на ВКС съгласно ТР № 2/10г. от 28.09.11г. на ОСГТК, тъй като е постановено при действието на ГПК /отм./. По изложените съображения касационното обжалване не се допуска. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд