Определение № 4563 от 11.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5304/2023 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ чрез гл. юрисконсулт М. Д. срещу решение № 261117/31.08.2023 г. по в.гр.д.№ 5287/2021г. на Софийски градски съд, с което се прогласява за нищожно решение № 20006678/11.01.2021г. по гр.д.№ 2924/2017 г. на Софийски районен съд, в което се признава за установено, че М. В. М. дължи на СДВР сумата от 33 039,82 лева, установена с акт за начет с рег.№ 8121р-25912/23.06.2015 г. по описа на СДВР, ведно със законната лихва на основание чл.26 ЗДФИ в размер на 5480,96 лева, за периода от 05.11.2013 г. до 23.06.2015 г., както и законна лихва след тази дата до окончателното възстановяване на сумата, а делото се връща за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК поради противоречие с решение № 27 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 1321/2018 г., IV г.о. и т.8 на ППВС № 1/1985 г. и очевидна неправилност, като се претендира юрисконсултско възнаграждение. От М. В. М., чрез адвокат М. К. от АК-София, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата по съображения, че не са налице предпоставките за допускането на касационно обжалване и претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира че касационната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва съдебния акт страна по делото, с оглед на което е редовна и процесуално допустима. Въззивният съд приема, че решението на първоинстанционния съд е нищожно, тъй като в него липсва разбираемо изразена воля на съда по предмета на делото, т.е. както в мотивите, така и в диспозитива на решението не се съдържа нито правна квалификация на предявения иск, нито индивидуализация на спорното материално право. Според мотивите на въззивната инстанция, обжалваното пред нея решение е неразбираемо, тъй като волята на съда не може да бъде изведена и чрез тълкуване, а диспозитивът на съдебното решение също не изразява волята на съда по спорния предмет на делото и този порок не може да се отстрани от въззивния съд. При тези съображения на въззивния съд, настоящият състав на ВКС намира че е налице основание за допускане на касационно обжалване н основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Кои пороци на съдебното решение обосновават неговата нищожност? Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение