Определение № 364 от 01.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 558/2022 г.

Производството e по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 24463 от 26.11.2021 г., подадена от Н.Н. Д., П. Ж. К. и И. Н. Д. чрез адвокат С. Л. от АК-В., против част от въззивно Решение № 1462 от 01.12.2021 г. по в.гр.д.№ 1/2021 г. на ОС – Варна, г.о., І състав.

Ответниците по касация Т. М. С. и К. Й. С. са подали отговор на касационната жалба чрез адвокат М. Ф. от АК – В.. Възразяват срещу искането за допускане на касационно обжалване, както и срещу основателността на жалбата. Претендират разноски.

По искането за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:

Обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл. 294 вр. чл. 293, ал. 3 ГПК – след като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с Решение № 138 от 22.12.2020 г. по гр.д.№ 345/2020 г. на ВКС, I г.о. със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона и установяване на фактите.

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от настоящите касатори срещу ответниците по касация за осъждане на ответниците да преустановят действията, пречещи на ищците да ползват собствения си недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № * по КККР на [населено място], с номер по предходен план 1066 по плана на СО „С.”, с площ от 1 092 кв.м., а по предходен документ за собственост – 1 089 кв.м., които действия се изразяват в преминаване през южната част на имот ид.№ * до границата на ПИ № ***, която част е защрихована с оранжеви линии и щрихи на скицата на вещото лице Ш.Х. на л. 144 от делото на РС – Варна. С първоинстанционното Решение № 5150 от 13.12.2018 г. по гр.д.№ 7829/2017 г. по описа на РС - Варна, ХХXV-ти състав този иск е отхвърлен изцяло. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която ответниците са осъдени да преустановят действията, пречещи на ищците да ползват собствения си ПИ № *, изразяващи се в паркиране на автомобил в част от ПИ * на границата с ПИ *.

Въззивният съд е приел за установено, че на 02.06.1966 г. е съставен НА № 23, с който Е. К. А. е призната за собственик по давност на недвижим имот: лозе – овощна градина от 2 дка в землището на В., м. „С.”, при посочени граници. Впоследствие, с НА № 184 от 17.10.1966 г. и НА № 30 от 27.12.1966 г. се е разпоредила изцяло с имота, като дарила на Г. М. Ц. лозе – овощна градина от 1 дка, а на В. М. Ц. дарила лозе – овощна градина от 1 дка. Според заключението на изслушаната пред ВРС СТЕ по КП от 1956 г. имотите с настоящи идентификатори * и * попадат в имоти с пл.№ * и пл.№ *, записани на Е. К., с обща площ от 2 050 кв.м, а по КП от 1973 г. попадат в имот с пл.№ * с площ от 1 145 кв.м. и имот пл.№ * с площ от 928 кв.м.

На 10.05.1999 г., с договор по НА № 36, Г. М. Ц. и Е. Ц. Ц. продали на Т. М. С. описания в НА № 184 от 17.10.1966 г. недвижим имот от 1 000 кв.м., съставляващ ПИ № *, ведно с построената в него сграда, а на 04.09.2001 г. с договор по НА № 70, Я., М. и А. Ц. продали на К. Й. С. описания в НА № 30 от 27.12.1966 г. недвижим имот, представляващ неурегулиран ПИ № * по плана на м. „С.” с площ от 1 000 кв.м. С декларация с нотариална заверка на подписите Г. Ц., като собственик на имот № *, Я. Ц. - като собственик на имот № * и С. Я. като собственик на имот № *, са заявили, че общият път, използван от тримата декларатори, устроен на кооперативни начала, със средна ширина 3 метра и обща дължина 75 метра, е фиксиран в Общия регулационен план – скица на м. „С.” в отдел Архитектура и благоустройство-техническа служба на кметство „Приморски”, [населено място], който път се обслужва от две общи металико-мрежести врати. Нотариалната заверка на подписите на Г. Ц. и Я. Ц. е с дата 05.05.1999 г., а на С. Я. – с дата 11.05.1999 г.

На 02.06.2004 г. с договор по НА № 155 К. и Т. С. продали на сина си Й. Т. С. общо 120 кв.м. ид.ч. от имот пл.№ *, идентичен със стар имот пл.№ *, а на 15.11.2006 г. с договор по НА № 39 дарили на М. М. общо 80 кв.м. ид.ч. от имот № *, идентичен с имот пл.№ *, а Й. Т. С. дарил на същото лице 1/3 от своите 120 кв.м. ид.ч. от същия имот. От заключение на СТЕ се установява, че по КП от 2000 г. процесните имоти съвпадат с № * и № *, като съгласно изменения в последния КП първоначално имот № * е бил с изменен номер * и имот № * е изменен с имотен № *, а впоследствие - № *.

На 05.04.2005 г. с НА № 164 за обезпечаване на предоставен на Й. Т. С. кредит, в полза на ипотекарния кредитор „Българска пощенска банка” АД Й. Т. С., Т. М. С. и К. Й. С. учредили ипотека върху място с площ от 1 000 кв.м., находящо се в [населено място], м. „С.”, съставляващо ПИ № * по КП на местността, идентичен с имот № *, ведно с построената в това място двуетажна жилищна сграда. На 08.02.2006 г. с НА № 69 Й. Т. С., Т. М. С. и К. Й. С. учредили върху същия имот втора ипотека отново в полза на ипотекарния кредитор „Българска пощенска банка” АД за обезпечаване на задължението на „Дастимакс” ЕООД, след което на 29.09.2006 г. с НА № 91 учредили ипотека в полза на същата банка и върху същия имот за обезпечаване на задължения на представляваното от Й. Т. С. дружество „Дастимакс” ЕООД.

По силата на договор за доброволна делба от 12.07.2007 г. в дял на Й. Т. С. е поставен ПИ № 1066, идентичен с имот № 717, а Т. М. С. и К. Й. С. получили в дял вещното право на ползване, заедно и поотделно, пожизнено, върху ПИ 717. От последното се отказали с декларация, вписана с акт № 199/2008 г.

На 18.12.2008 г. с НА № 32 Й. Т. С. учредил безвъзмездно в полза на Т. М. С. и К. Й. С., както и в своя полза право на преминаване върху сервитутна зона с площ от 486 кв.м. в южната част на имот № * по плана на СО „С.”, целият с площ от 1 089 кв.м. съгласно приложена скица-проект, при граници на сервитутната зона: път, имот № *, имот № *, останалата част от имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № * и имот № * в полза на имот № *, находящ се в [населено място], м. „С.”, с площ от 519 кв.м., собственост на Й. Т. С. и в полза на имот № *, собственост на Т. М. С. и К. Й. С.. Според скицата към заповед № 143 от 23.07.2007 г. и акт за непълноти в одобрен кадастрален план (л. 209 от гр.д.№ 7829/2017 г.) имот пл.№ * съответства на имот пл.№ *, имот пл.№ * съответства на имот пл.№ *, на който е съседен имот пл.№ *.

Като свидетел по делото е разпитан Г. Ц., бивш собственик на имот пл.№ *, получил го по договор за дарение от 18.10.1966 г. от Е. А., която прехвърлила на свидетеля и на неговия брат по 1 дка. Според показанията на този свидетел към момента на придобиване на имота през 1966 г. до него нямало достъп. Пътят бил изграден от свидетеля, като през 1967 г. пътят е прекаран с ширина 3 метра и узаконен. Достъпът до имот пл.№ * се осъществявал през имота на брат му (понастоящем имот пл.№ *), като изградената пътека била обща на свидетеля и брат му, била оградена и съществувала възможност за влизане на автомобил по нея.

Според показанията на свидетеля С. П., собственик на намиращия се в близост до процесните имоти имот № *, към 1979-1980 г. процесният път съществувал с ширина около 3 метра и по него можели да преминават автомобили, вкл. и товарни.

За удовлетворяване на вземанията на „Българска пощенска банка” АД по изп.д.№ 20117110400487 е проведена публична продан. Въз основа на влязло в сила на 26.06.2014 г. постановление за възлагане от 11.10.2013 г. имот *** е придобит от купувача на публична продан „Аквапарк Бяла” ЕООД. С договор по НА № 159 от 03.05.2017 г. дружеството продало имота на ищците Н. Н. Д., П. Ж. К. и И. Н. Д..

От показанията на свидетеля В. М. се установява, че ищците имат проблеми с ответниците по повод паркирането на колата им в част от имота. Виждал е колата на Т. М. С. паркирана в южната част на имота на ищците; виждал е как влиза, без да извести и си паркира, както и че Т. и К. С. демонстративно си хвърлят боклуците и фасовете в имота на ищците. Свидетелства, че П. К. направил опит да разговаря с Т. С. и доброволно да уреди спора, но не успял. След като П. К. сменил бравата на портала, С. извикал полиция и го принудил да му даде ключ.

При новото разглеждане на делото пред ОС са събрани заключения на две СТЕ. От заключението на първата, изготвена от вещото лице С. К. се установява, че в архива на Кметство район „Приморски” не се съхраняват строителни документи за сграда – „гараж”, акт за узаконяване или издадено удостоверение за търпимост за ПИ *. От огледа на място експерта установил, че извършеният строеж е с масивна конструкция с частични стоманобетонови елементи, бетонова плоча за таван, дървена покривна конструкция с ондулинова хидроизолация и с три оградни стени от бетонови оградни блокчета. Представлява навес с три оградни стени, като източната и южната стени съвпадат с границите на ПИ *. Площта на сградата получена от геодезическа снимка е 61 кв.м. Към момента степента на завършеност на сградата не може да се определи поради липса на инвестиционен проект, а същата се използва за гараж. За беспорен по делото е обявен факта, че постройката, находяща се в южната част на ПИ * е съществувала на място към момента на придобиване на правото на собственост върху имота от ищците и понастоящем е тяхна собственост. Издадена е Заповед № 089 от 23.02.2018 г. на Кмета на район „Приморски”, влязла в сила на 12.04.2018 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е наредено на Й. Т. С., предходен собственик на ПИ *, да премахне незаконен строеж „масивен гараж”, находящ се в ПИ № *** по КК на [населено място], СО „С.”, изграден през м. юли 2010 г. Експертът е изготвил комбинирани скици с три проекта, очертаващи графично правото на преминаване през южната част на ПИ * за осигуряване достъп до ПИ *, както следва: Проектът по Приложение № 3 към заключението на СТЕ на вещото лице С. К., очертан в червен пунктир не отчита наличната на място сграда „гараж”, разположена в югоизточната част на ПИ *. Дължината на трасето по този проект е 82 м., а площта му – 248 кв.м. Проектът на правото на преминаване по Приложение № 4 към същото заключение не отговаря на конфигурацията на предполагаемия път по скицата на вещото лице Ш. Х. на л. 215 от делото на ВРС, а параметрите му са: дължина 72 м. и площ 217 кв.м. Този проект въззивният съд е приел за практически неудобен за приложение доколкото пресича ПИ * по средата и би засегнал драстично правата на ищците. Проектът по Приложение № 5 към същото заключение отразява графично границите на предполагаемото трасе за преминаване по Договор от 1999 г., които са изчертани с червен пунктир, отчитайки находящата се на място сграда – строеж. Така очертано трасето е с дължина 80,16 м. и площ 237,20 кв.м. В син цвят са повдигнати границите на изградения на място бетонов път и бетонова площадка, като изпълнението му на място според вещото лице не съвпада с трасето на правото на преминаване, предвидено по КП от 1973 г., когато е сключен договорът.

В заключението на повторната СТЕ на вещото лице В. А. са предложени два варианта на графично изчертаване на трасето на правото на преминаване: При първият, отразен на Комбинирана скица № 1, предполагаемото трасе за преминаване по Декларация от 1999 г. е очертано с червен пунктир, отчитайки наличната сграда – строеж и е съобразено с имотните граници и изобразената пътека върху КП/1973 г. Това трасе съобразно обясненията на вещото лице е същото изобразено в скицата – Приложение № 5 на в.л. С. К., като разликите са в допустимите грешки. Изчислените параметри на трасето са дължина 80 м. и площ 229 м. Вторият вариант, илюстриран на Комбинирана скица № 2 отразява трасето на правото на преминаване по Декларация от 1999 г. с червен пунктир съобразно с наличната сграда „гараж” в южната част на ПИ * и имотните граници по КП/2000 г. При този вариант експертът е съобразил, че декларацията за общо ползване и опазване на вътрешно лозарски път, устроен на кооперативни начала, е подписана от заинтересованите лица на 05.09. и 11.09.1999 г., т.е. максимално близко по време до одобряването на КП на 06.03.2000 г. Този КП се е изработвал поне една-две години преди одобряването му, поради което по актуален и по-верен начин отразява фактическото положение на място. Освен това КП от 1973 г. е изработен 26 години по-рано от подписване на декларацията от 1999 г. по фотограметричен метод, който е значително по-неточен от метода на преките измервания, по който е изработен КП в цифров вид от 2000 г. Параметрите на това трасе са дължина 73 м., ширина 3 м. и площ 219 кв.м.

При така установените факти са направени следните правни изводи:

Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Предмет на делото е налице ли е годно правно основание, оправдаващо действията на ответниците по преминаване през южната част на собствения на ищците недвижим имот, представляващ ПИ № *** по КККР на [населено място] или тези действия са предприети без основание. Спорен в същия контекст e въпросът противопоставимо ли е на ищците претендираното от ответниците право на преминаване през южната част на ПИ *. По спорния въпрос в исковата молба е наведен довод, свързан с приложимостта на чл. 175, ал. 1 ЗЗД. Съгласно тази разпоредба и задължителните указания на ВКС, дадени по реда на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК, с извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват. Купувачът от публичната продан придобива обременената собственост във вида ѝ преди да е била ипотекирана, т.е. ограничените вещни права, възникнали и вписани преди вписване на ипотеката върху имота в полза на взискателя, в чиято полза е учредена ипотеката, не се погасяват с извършване на публичната продан и влизане в сила на постановлението за възлагане. Те следват имота и са противопоставими на всеки следващ собственик. Учредените след първата ипотека ограничени вещни права обаче, според установеното в чл. 175, ал. 1 ЗЗД, по правило се погасяват с извършването на публичната продан. Те са непротивопоставими на взискателя, в чиято полза е била учредена ипотеката, както и на купувача на публичната продан и последващите приобретатели на имота, тъй като ипотеката дава право на ипотекарния кредитор да иска от ипотекарния длъжник, както и от последващите приобретатели, да се въздържат от въздействия върху ипотекирания имот, които допълнително биха го обременили. Общото правило на чл. 175, ал. 1 ЗЗД намира израз и в практиката ВКС, в която се приема, че с извършването на публичната продан се погасява ограниченото вещно право на строеж, учредено след първата ипотека (Определение № 481 от 17.10.2013 г. по ч.гр.д.№ 4821/2013г. на ВКС, І г.о.), както и учредено след първата ипотека вещно право на ползване (Определение № 173 от 08.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 2754/2018 г. на ВКС, II г.о.). Правото на преминаване по естеството си също представлява ограничено вещно право и се погасява с извършването на публичната продан, ако е учредено след първата ипотека. В конкретния случай първата ипотека върху ПИ № *** по КККР на [населено място], идентичен с ПИ № * по КП на града, е учредена на 05.04.2005 г. с НА № 164 в полза на ипотекарния кредитор „Българска пощенска банка” АД. Правото на преминаване е учредено на 18.12.2008 г. от Й. Т. С., който към момента на учредяване на ипотеката е притежавал идеална част от този имот, а към момента на учредяване на правото на преминаване е бил негов индивидуален собственик. Поради това следва да се приеме, че с извършването на публичната продан, проведена по изп.д.№ 20117110400487 за удовлетворяване на вземанията на банката – ипотекарен кредитор към длъжника Й. Т. С. и представляваното от него дружество, правото на преминаване, учредено след първата ипотека, следва да се приеме за погасено и непротивопоставимо, както на купувача от публичната продан „Аквапарк Бяла” ЕООД, така и на лицата, на които дружеството е продало имота след извършването на публичната продан, а именно - на ищците.

За погасено обаче следва да се приеме само правото на преминаване, учредено в обема, посочен в НА № 32/2008 г. За основателно следва да се приеме възражението на ответниците за придобиване на правото на преминаване по давност – в практиката си ВКС приема за допустимо придобиване по давност на право на преминаване през чужд имот при действието на ЗТСУ (отм.), ако същият е неурегулиран (Решение № 126 от 26.04.2013 г. по гр.д.№ 357/2012 г. на ВКС, IV г.о.), както в настоящия случай. От показанията на свидетеля Г. Ц., бивш собственик на имот пл.№ *, получил го по договор за дарение от 18.10.1966 г., се установява, че пътят, осигуряващ достъп до имот с пл.№ * (сега ПИ ***) е прекаран още през 1967 г., а според показанията на свидетеля С. П. пътят е съществувал и към 1979-1980 г. с ширина около 3 метра. Това обстоятелство се установява и от представените по делото декларации с нотариална заверка на подписите, изходящи от собствениците на имотите, които нямат излаз на улица и до които пътят е осигурявал достъп, според които пътят е със средна ширина 3 метра и обща дължина 75 метра и е устроен на кооперативни начала.

Въз основа на тези данни и задължителното тълкуване, дадено от ВКС, е прието, че правото на преминаване през имот пл.№ * (сега ПИ ***) е съществувало от 1967 г. до 1999 г., както и в следващия период, в обема, посочен в декларациите, и е придобито по давност от собствениците на имот пл.№ * (сега ПИ ***) в този обем. Пътят, осигуряващ достъп до имот № * и имот № *, прокаран през 1967 г. с дължина от 75 метра и ширина от около 3 метра, достатъчна за преминаване на автомобили, ограничава в минимално възможна степен правата на собствениците на имот *** и е обозначен на изготвената от в.л. Ш. Х. скица по КП от 1973 г. С цел минимално ограничаване правата на собствениците на ПИ с ид.№ * достъпът до ПИ с ид.№ 716 следва да се осъществява в конфигурацията по скицата към заключението на в.л. Ш. Х., отразяваща схематично предполагаемия път, учреден между собствениците на имоти пл.№№ *, * и * (л. 215 от делото на ВРС), доколкото същата съобразява и местоположението на входната врата в ПИ № *, намираща се в югозападния край на имота. В тази зона обаче според същата експертиза, както и заключението на в.л. С. К., прието пред ВОС се намира незаконна постройка, която се използва за гараж с площ от 61 кв.м. С констатация, че строежът е незаконен, със Заповед на Кмета на район „Приморски” в сила от 12.04.2018 г. е наредено на бившия собственик на имот с ид.№ * да премахне незаконния строеж „масивен гараж”. Доколкото по делото липсват доказателства строежът да е премахнат доброволно или принудително, то наличието на тази постройка към настоящия момент следва да бъде съобразено при очертаване на създадения за общо ползване път, който в тази си част представлява продължение на същия път, чрез който се осигурява достъпът до [улица]. Въз основа на обсъждането на събраните по делото експертни заключения и съдържащите се в тях проекции, отразяващи графично трасето на придобитото от ответниците право на преминаване по давност, съдебният състав е приел, че следва да възприеме графично изчертания вариант от създадения за общо ползване път в частта, преминаваща през собствения на ищците ПИ *** по Комбинирана скица № 2 от заключението на вещото лице Вл. А., приложена на л. 77 от делото. Този вариант отговаря на конфигурацията на предполагаемия път по скицата на вещото лице Ш. Х. на л. 215 от делото на ВРС; отчита намиращата се в южната част на имота на ищците постройка „гараж”; съобразен е с местоположението на входната врата в ПИ № *, намираща се в югозападния край на имота; ограничава в най-минимално възможна степен правата на собствениците на имот * с оглед разположението и параметрите на трасето – със средна ширина от 3 метра; обща дължина от 73 метра и площ 219 кв.м.; площта на така очертаното трасе е най-малка в сравнение с всички останали приети варианти на изчертаване на трасето. Като неоснователни са преценени доводите на ищците, че е неприемлив този вариант, доколкото е изготвен на база имотните граници по КП/2000 г. Вещото лице е посочило в тази връзка, че именно КП одобрен на 06.03.2000 г. е най-близък по време на подписаните от заинтересованите страни Декларации за общо ползване и опазване на вътрешно лозарски път, устроен на кооперативни начала. Този КП се е изработвал поне една две години преди одобряването му, поради което е по-актуален и верен спрямо предходния КП/1973 г. Последния от своя страна е изработен по фотограметричен метод, който е значително по-неточен от метода на преките измервания, по който е изработен КП/2000 г. в цифров вид. Той отчита по-вярно фактическото състояние към момента на подписване на декларацията, а не отразява ситуацията от 1973 г. Ситуацията към 1973 г. е и ирелевантна в случая, доколкото при наличие на позоваване, правните последици (придобиване на вещното право, респ. на ограниченото вещно право) се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание, в случая чл. 79, ал. 1 от ЗС или от ситуацията, съобразно най-близкото по време фактическо положение към този момент. Следователно, действията на ответниците по преминаване през южната част на собствения на ищците недвижим имот, представляващ ПИ с ид. * по КККР на [населено място] в границите на графично изчертания път, означени в червен щрих на Комбинирана скица № 2 към заключението на вещото лице Вл. А., приложена на л. 77 от въззивното дело, осигуряващ достъп до собствения на ответниците ПИ с ид.№ *, са правомерни в упражняване на придобито от тях по давност право на преминаване в периода от 1967 г. до 1999 г., както и в следващия период, в обема, посочен в декларациите, подписани през 1999 г. За тази част предявения по реда на чл. 109 ЗС иск е недоказан по основание, поради което подлежи на отхвърляне. Действията на ответниците по преминаване през южната част на собствения на ищците недвижим имот, представляващ ПИ с ид. * по КККР на [населено място], надхвърлящи границите на така изчертания път (извън частта, щрихована в червен цвят) са лишени от правно основание, поради което предявеният по реда на чл. 109 ЗС иск като доказан по основание в тази част следва да се уважи. Решението на ВРС е ревизирано съобразно така формираните правни изводи, като е постановено неговото частично отменяване и осъждането на основание чл. 109 ЗС Т. М. С. и К. Й. С. да преустановят действията, с които пречат на ищците Н. Н. Д., П. Ж. К. и И. Н. Д. да ползват собствения им недвижим имот, представляващ ПИ с ид. * по КККР на [населено място], с номер по предходен план 1066 по плана на СО „С.”, с площ от 1 092 кв.м., а по предходен документ за собственост – 1 089 кв.м., изразяващи се в преминаване през южната част на имот ид. * до границата на имот ид. *, извън границите на правото на преминаване или графично изчертания път, заключен между т.т. A, B, C, D, E, F, G, означени в червен щрих на Комбинирана скица № 2 към заключението на вещото лице Вл. А., приложена на л. 77 от настоящото дело, осигуряващ достъп до собствения на ответниците ПИ с ид. *, която скица приподписана от съда съставлява неразделна част от съдебното решение. В останалата част, с която иска по чл. 109 ЗС е отхвърлен от РС, първоинстанционното решение е потвърдено.

Касаторите поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли на основание представената при повторното разглеждане на делото Заповед № 089 от 23.02.2018 г. на Кмета на район Приморски, влязла в сила на 12.04.2018 г., на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, с която е наредено на Й. Т. С., предходен собственик на поземлен имот № * да премахне незаконен строеж „масивен гараж”, находящ се в поземлен имот с идентификатор № *, изграден през месец юли 2010 г., намиращ се на предполагаемия път по скицата на вещото лице Ш.Х., л. 215 от делото, съдът да направи нови фактически и правни изводи, различни от тези на ВКС в отменителното решение по указанието при определяне на пътя на правото на преминаване да отчете съществуващата незавършена постройка;

2. Ако незаконната сграда, за която има издадена и влязла в сила заповед за събаряне не е премахната доброволно или принудително към момента на повторното разглеждане на делото не по вина на собственика на имота (в случая ищците), защото е издадена срещу изградилия сградата бивш собственик, следва ли съдът да съобрази правото на преминаване с наличието на сграда, която е в режим на събаряне;

3. Допуснал ли е нарушение на чл. 294, ал. 1 ГПК Варненски окръжен съд с приемането на вариант по комбинирана скица № 2 на заключението на вещото лице Вл.А., който не съответства на указанията на ВКС в отменителното решение достъпът до ПИ с идентификатор № * да се осъществява в конфигурацията по скицата към заключението на вещото лице Ш.Х., отразяваща схематично предполагаемия път, учреден между собствениците на имоти № *, * и *;

4. Започва ли да тече отново придобивна давност за право на преминаване в полза на ответниците, с начална дата влизане в сила на Постановлението за възлагане на придобития чрез публична продан имот от 2014 г. в обема, в който е съществувало преди правната сделка от 2008 г.;

5. Прекратява ли се придобитото по давност право на преминаване с влизане в сила на ПУП ПРЗ за господстващия и служещия имот.

Твърди се, че първият въпрос е разрешен в противоречие с Решение № 378 от 15.01.2016 г. по гр.д.№ 1629/2015 г. на ВКС, ІV г.о., третия въпрос – в противоречие с Решение № 195 от 04.07.2012 г. по гр.д.№ 632/2011 г. на ВКС, І г.о., Решение № 294 от 18.10.2013 г. по гр.д.№ 1276/2012 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 74 от 13.07.2016 г. по гр.д.№ 5981/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., петия въпрос – в противоречие с Решение № 1493 от 17.08.1999 г. по гр.д.№ 228/1999 г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 235 от 16.12.2008 г. по гр.д.№ 3843/2008 г. на ВКС, V г.о., Определение № 70 от 27.02.2012 г. по гр.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., Определение № 60342 от 29.09.2021 г. по гр.д.№ 2141/2021 г. на ВКС, І г.о.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпрос № 1 от изложението. В Решение № 378 от 15.01.2016 г. по гр.д. № 1629/2015 г. на ВКС, ІV г. о., на което се позовават касаторите, е прието следното: Съгласно императивната норма на чл. 294, ал. 1, изр. 2 от ГПК, указанията, дадени с отменителното решение на ВКС, са задължителни за въззивния съд при новото разглеждане на делото както относно тълкуването и прилагането на процесуалния закон, така и относно тълкуването и прилагането на материалния закон. Когато, съобразявайки се с дадените му указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, при новото разглеждане на делото въззивният съд събере нови доказателства, той следва да ги прецени в съвкупност с вече събраните преди това доказателства по делото по свое вътрешно убеждение. Ако при тази преценка въззивният съд приеме за установени нови правнорелевантни обстоятелства, които променят фактическата обстановка по делото, той пак е длъжен да се съобрази с дадените му от ВКС по реда на чл. 294, ал. 1, изреч. 2 от ГПК, задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. Съобразявайки се с тях, при новото разглеждане на делото въззивният съд може да достигне както до същите изводи по материалноправния спор по делото, така и до други материалноправни изводи, които са обусловени от променената с новоустановените обстоятелства фактическа обстановка по делото. В случая е видно, от извършените при новото разглеждане на делото процесуални действия, че въззивният съд е изпълнил указанията на ВКС да изясни обстоятелствата, посочени в отменителното решение, като за целта е назначил съдебно-техническа експертиза. Правилността на извършената от въззивния съд преценка и анализ на доказателствата е извън очертаното от чл. 280, ал. 1 ГПК приложно поле на касационното обжалване и не може да бъде обсъждана в стадия на производството по чл. 288 ГПК. Предвид изложеното, няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване по въпрос № 1 от изложението въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Въпроси № 2 и № 3 от изложението не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК и не предпоставят допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същите нямат характера на въпроси по тълкуването и прилагането на относима към конкретния спор материалноправна или процесуалноправна норма, а предполагат преценка на доказателствата по делото. Съгласно задължителните указания на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, тъй като основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК.

Въпроси № 4 и № 5 не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му изводи, поради което не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК, касаторите следва да заплатят на ответниците по касация направените разноски за защита пред ВКС, а именно сумата 600 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно ДПЗС с. Б № 330820 от 10.01.2022 г. (л. 40).

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение