Определение № 32 от 15.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 101/2021 г.

Молителят „Първа инвестиционна банка“ АД чрез адв. Е. и адв. Н. излага съображения, че е постановено осъдително решение на въззивен съд, подлежащо на предварително изпълнение, съгласно решение № 12 540/22.12.2020 г. по в.т.д. 1735/20 г., САС, 13 състав, потвържаващо осъдително първоинстанционно решнеие № 1492/18.8.2016 г. по т.д. 2763/14 г., СГС, 6-9 състав, в частта, с която „Първа инвестиционна банка „ АД е осъдена да заплати на „Холдинг български държвани железници“ ЕАД сумата от 5 523 403 евро, представляваща сбор от всички получени суми за периода от 07.05.2009 г. до 6.3.2014 г. ведно със законната лихва от 30.4.2014 г. до окончателното й плащане и сумата от 29 206,10 евро, представляващ обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 12.04.2014 г. до 30.04.2014 г. Към момента не му било връчено съобщение за решението, счита, че не е влязло в законна сила. Бил подал касационна жалба в срок. Поради това, намира, че касационната жалба е редовна, като излага съображения и за редовност по чл. 284 от ГПК. Бил налице и правен интерес да поиска спиране на изпълнение на невлязлото в сила въззивно решение по чл. 282 от ГПК, тъй като при евентуален благоприятен изход на касационното обжалване ще бъде затруднено възстановяването на присъдените суми. Представя доказателства за внесена сума като обезпечение в размер на 10 859 959,46 лв, левова равностойност от сбора на присъдените суми от 5 523 403 евро главница и 29 206,10 евро лихви. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Представен е заверен препис от решение № 12 540 от 22.12.2020 г. по в.т.д. 1735/20 г., САС, 13 състав, видно от което, че частично е потвърдено решение № 1492/18.8.2016 г. по т.д. 2763/14 г. СГС, VI-9 състав в частта, с която „Първа инвестиционна банка“ АД е осъден да заплати на „Холдинг БДЖ“ ЕАД сумата от 5 523 403 евро, представлява сбор от всички получени без основание суми за периода от 07.05.2009 г. до 06.03.2014 г., ведно със законната лихва от 30.04.2014 г. до окончателното изпълнение на задължението и сумата от 29 206,10 евро, обезщетение за забава върху главницата за периода от 12.04.2014 г. до 30.04.2014 г. Видно е от печат на Апелативен съд - София, че на 15.01.2021 г. е подадена касационна жалба срещу описаното решение. Предвид датата на постановяване на решението и датата на подаване на касационната жалба, същата следва да се приеме, че е в срок. Налице е невлязло осъдително решение, постановено от въззивния съд. Видно от платежно нареждане, издадено от Първа инвестиционна банка АД от 15.1.2021 г., че по сметка на ВКС в БНБ е внесена сумата от 10 859 959,46 лв. Видно е от удостоверение на счетоводството на ВКС, че сумата е постъпила по сметка на ВКС. Внесена е гаранция в определения от законодателя размер – размерът на присъдената сума. При така изложените обстоятелства настоящият съдебен състав приема, че молбата за спиране е основателна, тъй като са налице кумулативните предпоставки на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, а именно - постановено срещу молителя „Първа инвестицонна банка „АД осъдително въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване при условията на чл. 280 от ГПК, обжалвано с редовна касационна жалба в срока по чл.283 ГПК, не е влязло в законна сила и е внесено надлежно обезпечение по чл. 282, ал. 2, т.1 ГПК в размер на присъдената с решението сума. Ще следва да се постанови, на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК спиране изпълнението на невлязлото в законна сила осъдително въззивно решение, подлежащо на предварително изпълнение. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение