Определение № 653 от 30.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1724/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. А. К. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.А. М. от САК срещу решение № 22 от 24.2.2020 г, постановено по гр.дело № 2/20 г на Ямболски окръжен съд, въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 805/13.11.2019 г по гр.дело № 2419/19 г на Ямболски районен съд, в частта с която е отхвърлен предявения от касатора срещу „Инджов 19“ ЕООД [населено място] иск по чл.200 ал.1 КТ за разликата над сумата 3 000 лв до сумата 30 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, възникнала на 14.12.2018 г.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е необосновано и постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.

Ответникът по касационната жалба “Инджов 19“ ЕООД-Ямбол оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.М. Й. от АК-Ямбол.Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол в обжалваната му част.Претендира разноски не представя доказателства за сторени такива в това производство.

От доказателствата по делото се установява следното:

Страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „общ работник, строителство на сгради“.Безспорно е, че на 14.12.2018 г същият е пострадал при трудова злополука, в [населено място] при ремонт на покрив на склад чрез заковаване на столици.ТП на НОИ Ямбол е издало разпореждане № 5104-28-46/27.12.2018 г като на основание чл.60 ал.1 от КСО злополуката е приета за трудова по смисъла на чл.55 ал.1 КСО.Същата е настъпила като след подхлъзване като пострадалият е паднал на лявата си страна и е ударил лявата си ръка и вежда, от която е потекла кръв.Издаден е болничен лист за отпуск по болест-30 дни при диагноза „счупване на горния край на лъчевата кост.От приетата съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от в.л.ортопед-травматолог, който е работил по медицински документи и не е извършил преглед на пациента, тъй като същият се е намирал в Германия се установява, че при злополуката К. е получил разкъсно-контузна рана на главата и счупване на горния край на лъчевата кост.Последното е налагала извършване на временна имобилизация от 2-3 седмици и последваща рехабилитация и упражнения в домашни условия за пълното функционално възстановяване.Подобен род травми се възстановяват напълно в рамките на 2 месеца и половина.Интензитетът на болките намалява след петия-седмия ден до завършване на възстановяването.След сваляне на имобилизацията следва да се извърши рехабилитация.До сваляне на имобилизацията пострадалият е изпитвал трудности в ежедневното обслужване.За състоянието на пострадалия към момента на изготвяне на експертизата вещото лице не било в състояние да даде отговор, поради невъзможност да го прегледа.

От събраните по делото гласни доказателства е установено, че в продължение на три-четири седмици К. е имал болки, за които са му поставяни инжекции.При обслужването е бил подпомаган от съпругата си.

С обжалваното въззивно решение е определено глобално обезщетение по чл.200 ал.1 КТ в размер на 6 000 лв за репариране на претърпените от пострадалия болки и страдания от злополуката, като същото е намалено наполовина, като е прието наличието на проявена от работника груба небрежност, изразяваща се в това, че не е ползвал лични предпазни средства, независимо от това, че са предоставени от работодателя и независимо от извършения първоначален, периодичен и ежедневен инструктаж.Установено е от доказателствата по делото, че пострадалият не е използвал предоставените му обезопасителен колан и въже, както и предпазна количка-скеле.Бил е единствено с каска на главата.Така е нарушил задълженията си по чл.29 т.1 от Наредба № 2/22.3.2004 г за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР.Изводите за допусната груба небрежност са основани на св.показания на св.П.-технически ръководител, който е получил информация за начина по който са се осъществили фактите от другите работници на обекта и от показанията на св.К. също технически ръководител, който е бил по време на злополуката в отсрещен склад, притичал е и е видял ищеца на земята. Поясняват, че покрива е двускатен и когато се работи в периферията му задължително трябва да се ползва колан и въже, за да бъде обезопасен работника.В случая пострадалият не е бил нито с въже, нито с колан, а на покрива е имало поставени две въжета и два колана.Имало е и подвижно скеле на колелца, широко 4 метра, което е следвало да мести, когато самият работник се премества.Това скеле /количка/ според показанията на К. е било една-две позиции назад, т.е не е било преместено на мястото на инцидента.Обикновено общият работник е този, който трябва да слезе на земята и да премести количката.Приел е, че предвид лекия характер на счупването на лявата ръка, при което болките са отшумели до седмия ден, а страданията до втория месец, без извършване на оперативни интервенции и продължително инвалидизиране, искът по чл.200 ал.1 КТ следва да бъде отхвърлен за разликата над сумата 3000 лв до пълния предявен размер.

В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

Формулирани са следните въпроси:

1/Как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне на конкретния размер на обезщетение за неимуществени вреди и следва ли решаващият съд да посочи изчерпателно и обсъди в тяхната съвкупност всички обективни обстоятелства и критерии, въз основа на които да бъдат оценени адекватно неимуществените вреди ?

2/Длъжен ли е въззивният съд да посочи всички относими обстоятелства и реално да ги съпостави с конкретните увреждания на пострадалия и нестъпилите последици, като ги обсъди в цялост, оцени значението им за размера на вредите и длъжен ли е да посочи кои точно факти и обстоятелства водят до увеличаване, съответно до намаляване на размера на неимуществените вреди, съпоставими с оглед средния обичаен размер на вредите, възприет в съдебната практика, извършвайки цялостен анализ на фактите, формиращи съдържанието на понятието „справедливост“.

По тези два въпроса се подържа противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г и решения № 149/2.5.2011 г по гр.дело № 574/10 г на ВКС, Трето ГО, решение № 259/19.12.2014 г по гр.дело № 1746/14 г на ВКС, Трето ГО и решение № 54/23.4.2019 г по гр.дело № 3649/18 г на ВКС, Трето ГО.

3/Налице ли е груба небрежност, когато не е установена пряката причинно следствена връзка между поведението на пострадалия работник и настъпилия вредоносен резултат и чия е доказателствената тежест за установяване на съпричиняване на трудовата злополука от страна на работника поради груба небрежност./

4/За да отговори на въпроса за наличието или липсата на груба небрежност, когато е направено възражение за намаляване на обезщетението на това основание, следва ли съдът да изложи мотиви относно механизма на увреждането като изследва поведението на работника, при съпоставка с доказателствата, как и следвало да процедира той и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата.

По първите два въпроса.

• Съгласно посочената от касатора съдебна практика размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.Справедливостта на като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.В този смисъл справедливостта по чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет.

• Съдебната практика установява средния размер на дължимото обезщетение при определен вид и характер на увреждане и обичайните за него болки и страдания като интензитет и продължителност.

Настоящият състав на Четвърто Гражданско отделение на ВКС намира, че не е налице противоречие на въззивното решение с посочената от касатора съдебна практика.В мотивите на Ямболски окръжен съд са подробно обсъдени всички обстоятелства по делото, имащи значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди-характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, продължителността и интензитета на търпените болки и страдания.Изтъкнато е, че травмата на левия лакът е от най-леките счупвания, неналагащи оперативно лечение, а само временна имобилизация от 2-3 седмици, последвана от рехабилитация, както и че подобен тип травми се възстановяват напълно за период от 2-2,5 месеца.Интензитетът на болките е с намаляваща тенденция от петия-седмия ден до завършване на функционалното възстановяване.На ищецът е издаден болничен лист за 30 дни-следователно не се установява голяма продължителност на увреждането.Прието е също, че с оглед младата му възраст към момента на злополуката-34 години, възможността за окончателното му възстановявяване е по кратка.Понастоящем ищецът не е открит за преглед от вещото лице, тъй като е с възстановено здраве и работи в чужбина.При това положение следва да се приеме, че въззивният съд е съобразил всички доказателства от значение за претърпените от увреденото лице болки и страдания, в това число продължителността и интензитета им, възрастта на пострадалия и факта, че към настоящият моментн не са налице последици от увреждането.

Представената от касатора съдебната практика, в която са присъдени по-високи по размер обезщетения за неимуществени вреди е неотносима към спора, тъй като касае обезщетения за различни по вид и характер увреждания, с различен интензитет и продължителност на търпените болки и страдания.Така например с решение № 259/19.12.14 г, по гр.дело № 1746/14 г е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв за трудова злополука, претърпяна от коневъд, който е получил гръдна и коремна травма-силно рискови са живота, изпаднал е в безсъзнание, с масиран кръвоизлив, бил е шоково състояние претърпял е животоспасяваща операция и 50 на сто трайна неработоспособност в продължение на три години.С решение № 67 от 16.3.12 г по гр.дело № 1101/11 г на ВКС, Трето ГО е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 26 000 лв на непълнолетните низходящи на лице, починало при трудова злополука.С решение № 136/11 г по гр.дело № 414/10 г на ВКС, Трето ГО е определено обезщетение в размер на 50 000 лв на пострадало при трудова злополука лице, което е получило многофрагментарно счупване на черепа, тежка контузия на мозъка, остър хематом над твърдата мозъчна обвивка, изпаднало в безсъзнание и е претърпяла оперативно лечение.В резултат на мозъчната травма пастрадалият е развил нарушение на паметта и интелекта, енцефалопатия и тежък психоорганичен синдром с глобарна деменция, за което му е определена 100 % трайна неработоспособност с чужда помощ, като възможността за последващото му включване в социалния живот и способността да упражнява труд е напълно загубена.Полученото от ищеца по настоящото дело травматично увреждане е несъпоставимо с цитираните случаи, поради което посочената практика не може да обоснова противоречие с присъдените размери.

По третия и четвъртия въпрос.

С посочените от касатора решения е прието, че съгласно чл.200 ал.2 КТ отговорността на работодателя може да бъде намалена в изключителни случаи, само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност.Доказателствената тежест е на работодателя.Съпричиняване има винаги когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и правилата за безопасност.

В Наредба № 2 от 22.3.2004 г за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, при извършване на строителни работи са описани конкретните правила, които следва да бъдат спазвани при изпълнение на покривни конструкции: за придвижване работещите използват сигурно закрепени стълби, скелета или платформи.В разглеждания случай от събраните по делото гласни доказателства-показанията на двамата технически ръководителя се установява, че пострадалият допуснал нарушение на правилата за безопасност, като е използвал само каска, не е ползвал предоставените му въже и колан/ на покрива е имало поставени две въжета и два колана/, а подвижното скеле на колела, широко 4 метра, не е било преместено от самият работник, при падането е било няколко позиции назад.В конкретния случай въззивният съд е обсъдил конкретните факти по делото, обосноваващи извода за допусната от пострадалия груба небрежност, дължаща се на неспазване на изискванията за безопасност.Работодателят, чиято е доказателствената тежест е установил по безпротиворечив начин, фактите от които черпи благоприятни правни последици, а съдът е обосновал извода за наличие на пряка причинна връзка между увреждането и механизма на злополуката.Пострадалият е нарушил императивно изискване за безопасност, изразяващо се в употреба на предоставените му от работодателя лични предпазни средства, поради което е налице причинна връзка между конкретните действия на пострадалото лице и злополуката.съдът е посочил как е следвало да процедира работникът и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата поради което възражението за съпричиняване поради проявена груба небрежност е доказано.Поради това липсва противоречие с разгледаните хипотези в приложените от касатора съдебни актове.

При това положение не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на въззивния акт.

Ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски, но не е представил доказателства за това, поради което такива не се присъждат.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение