Определение № 133 от 28.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 232/2016 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК Образувано е по частна жалба на С. Г. В. ,чрез адв. дружество «Б. и Г.», представляван от адв П. Г., срещу въззивно определение № 4062 от 01.12.2015г по ч.гр.дело № 3089/2015г на Варненски окръжен съд, оставил без ужажение негова частна жалба срещу отказа на Варненски районен съд по определение №11680 от 06.10.2015г да присъди разноски на ответника по иска за адвокатска защита в размер на 4800 лева, по реда на чл. 248 ал.1 ГПК, след прекратяването на гр.д № 15083/2013г на ВРС. Въззивният съд е изтъкнал липсата на пълномощно на адвоката и представителна власт, предоставена от ответника до прекратяването на делото, като достатъчно за неоснователността на искането. В изложение се сочи чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Доколкото наличието на представителна власт е абсолютна процесуална предпоставка за надлежно извършване на съдопроизводствени действия, формулиран е въпрос: длъжен ли е бил съдът да изиска представяне на пълномощно, или потвърждаване на извършени действия пред първоинстанционния съд ,така както е изискал това пред Варненски окръжен съд. Неизпълнявайки това задължение, втората инстанция не е изпълнила задължението да надгражда върху дължимите от първа инстанция процесуални действия ,като отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагане на правото ,както е указано в Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г по ТД№1/2013г ОСГТК. Отговор не е постъпил. Частната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане. Поставеният въпрос за задължението на всеки съд, включително въззивния, да следи служебно за надлежността на процесуалното представителство съгласно чл. 7ал.1 ГПК не стои по един и същи начин, когато липсва надлежно упълномощаване на адвоката в производството по обжалване и когато същият недостатък се констатира от въззивния съд в производството, по което е постановен обжалвания съдебен акт .В първия случай, служебните задължения на съда включват указания за отстраняване на недостатъка включително чрез възможността за потвърждаване, докато във втория случай действията на съда са обусловени на първо място от оплакванията в жалбата, опредлящи предмета на проверка за процесуални пропуски и нарушения при постановяване на обжалвания съдебен акт. За необходимостта служебно да бъдат повторени ненадлежно извършени процесуални действия, от значение е и характера на самото производство, с което съдът е сезиран на втора инстанция. Указанията по ТР№1 от 09.12.2013г по ТД№1/2013г ОСГТК отчитат тези условности, които касаторът игнорира при формулиране на въпроса. В случая производството се е развило по реда на чл. 248 ал.1 ГПК, по искане за допълване на определението, с което делото е прекратено, като на основание чл. 87 ал.4 ГПК се присъдят разноски на ответника за адвокатска защита. Молбата е постъпила от адвокат без пълномощно от ответника по прекратеното дело. Докато първоинстанционният съд е отхвърлил молбата поради липса на доказателства за уговорено адвокатско възнаграждение и плащането му от страна на ответника по иска, въззивният е подвърдил това определение, като се е позовал единствено на липсата на упълномощаване с цел процесуално представителство по делото, до прекратяването му. За да разгледа частната жалба, постъпила от адв.П. Г., въззивният съд е изискал страната да представи доказателства за предоставена представителна власт на адвоката за пред ВОС - пълномощно, или в дадения срок да приподпише частната въззивна жалба. В изпълнение на указанията е било представено само изрично пълномощно за подаване на жалбата. При горните обстоятелства, въззивното определение не е в противоречие с указанията на ТР№ 1/2013 ОСГТК по въпрос длъжен ли е бил съда да укаже и изиска представяне на пълномощно, или потвърждаване на извършени действия пред първоинстанционния съд, така както е изискал това пред Варненски окръжен съд. Тъй като редът по чл.248 ал.1 ГПК е изключение от принципа за непререшимост, при допълване и изменение в частта за разноските правилото на чл. 147 т.2 ГПК не намира приложение по отношение на релевантните факти,свързани с вземането за разноски. Това не изключва общото правило, че при последващо потвърждаване от страната на процесуалните действия ,извършени от адвокат без изрично пълномощно, същите следва да бъдат зачетени, но дори въпрос за прилагането на този принцип няма да обуслови друг изход на спора по настоящето дело. За разноските, в случая претендирани като възнаграждение за адвокат ,липсва както пълномощно по делото в инстанцията, в която се твърди да са направени, така и договор за правна помощ, в който възнаграждение е било уговорено.Съгласно установената с приемането на Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013г ОСГТК практика по въпроси на съдебните разноски, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. В случая по делото не е било установено нито първото, нито второто .Само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено.Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. По изложените съображения,ВКС ІІІ г.о.