Определение № 3643 от 21.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1683/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, чрез юрк. М. Я., против въззивно решение № 88/19.01.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2412/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 263155/18.05.2021 г. по гр. д. № 3508/2019 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 343 КЗ и чл. 405 КЗ „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на С. И. В. сумата 53 753,60 лв., ведно със законната лихва считано от 09.11.2018 г. до окончателното изплащане и са присъдени съдебно-деловодни разноски. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението и се иска отмяната му. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Може ли застрахователят да откаже правомерно изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ при положение, че застрахованият не е изпълнил клаузи, определени в Общите условия, който дават право на ответното дружество да постанови отказ по процесната щета /т. 9.1.9 от Раздел I от Общите условия/?“; 2. „Следва ли съдът да се съобрази с волята на страните по застрахователния договор и да отхвърли претенция за обезщетение, когато по делото бъде установено, че вредите са в резултат на събитие, представляващо изключен от застрахователно покритие риск?“; 3. „Достатъчно ли е установяването на обстоятелството, че настъпилото вредоносно събитие е изключен от застрахователно покритие риск, за да бъде отхвърлен искът за обезщетение на вредите, настъпили вследствие на това събитие или е необходимо по делото да се изследват и докажат и други обстоятелства ?“; 4. „Кои други обстоятелства подлежат на изследване и доказване в горната хипотеза?“ и 5. „Какъв е критерият/критериите, разграничаващи хипотезата на „неизплащане на обезщетение за вреди, настъпили поради изключен от застрахователно покритие риск“ от хипотезата на “отказ от изплащане на обезщетение поради неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахованото лице“?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с решение № 224/20.07.2015 г. по т. д. № 4554/2013 г. на ВКС, I т. о., както и, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа, че решението е очевидно неправилно - основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба С. И. В., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. По делото не е било спорно и е установено от събраните доказателства, че между страните е бил сключен валиден застрахователен договор по застраховка „Каско“, действащ към момента на настъпване на застрахователното събитие „кражба“. На 05.06.2018 г. застрахованото МПС лек автомобил „Мерцедес Бенц“, с рег. [рег.номер на МПС] е изчезнало и не е намерено. С постановление на СРП по досъдебно производство № 226 ЗМК 1216/2018 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 20900/2018 г. по описа на СРП наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, е спряно. На 06.06.2018 г. ищецът е завел щета при ответника за настъпилото застрахователното събитие. На 09.11.2018 г. застрахователят е отказал плащане, като се е основал на това, че „обстоятелствата декларирани при завеждане на щетата не съответстват на установените факти и събраните по претенцията данни относно противозаконното отнемане на застрахования автомобил“. Въззивният съд е приел, че са налице условията за изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в размера на установената със САТЕ действителна стойност на автомобила, а именно сумата 53 753,60 лв.: ищецът е уведомил надлежно застрахователя в предвидения по чл. 403 КЗ срок; не е установено наличие на някое от обстоятелствата по чл. 408 КЗ, даващи право на застрахователя да откаже да изплати застрахователно обезщетение. Посочил е, че съгласно Общите условия, настъпването на застрахователния риск „кражба“ се установява от застрахования чрез представяне на служебна бележка от МВР (чл. 9.6.4) или постановление за спиране на наказателното производство по реда на НПК (чл. 9.6.6). Последното е представено на застрахователя. Застрахованият не дължи „доказване“, още по-малко категорично и несъмнено настъпването на застрахователното събитие „кражба“. Същото се установява по предвидения в общите условия на застрахователя ред, който е спазен. Релевираното от ответника в отговора на исковата молба и във въззивната жалба възражение, че ищецът не е предоставил вярна и точна информация относно обстоятелствата, при които е настъпило описаното събитие е останало недоказано. В предоставения срок по чл. 158 ГПК „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД не е предоставил стартовия ключ на процесния автомобил, поради което не е изготвена допуснатата по негово искане АТЕ. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. “Очевидна неправилност” е налице, когато са нарушени правни норми и принципи, опорочаващи въззивното решение до такава значителна степен, че неправилността му да произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Съгласно приетото с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Формулираният въпрос не следва да се отнася до правилността на обжалваното решение, до възприемането на фактическата обстановка или до обсъждане на събраните по делото доказателства. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране, тъй като формулираният въпрос определя рамките, в които съдът е длъжен да селектира касационните жалби. При заявено позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът следва да изложи обосновани съображения кои изводи на въззивната инстанция са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Поставените от касатора в изложението въпроси са общо формулирани и не съответстват на правната воля на съда, който не е излагал принципни съображения за възможността застрахователят да откаже плащане на застрахователно обезщетение. Въпросите изразяват несъгласието на касатора с направения от решаващия съд извод за недоказаност на твърденията на застрахователя, че не е осъществено противозаконно отнемане на застрахования автомобил от трето лице, както и да не са спазени задълженията от застрахования по договора за застраховка „Каско“, включително уредените с Общите условия. По съществото си въпросите се отнасят до правилността на решението. Съобразно изложеното не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а съгласно приетото в т. 1 на цитираното по-горе тълкувателно решение това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се разглежда наличието на посочените допълнителни предпоставки, в случая по 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответната страна по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5940 лв. с включен ДДС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.