Определение № 433 от 28.09.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. С определение №1561/28.01.10г. по ч.гр.д.№689/2010г. на Софийски градски съд е оставена без уважение частната жалба на “Г. П. М” АД срещу определението от 17.06.09г. по гр.д.№4779/06г. на Софийски районен съд, с което е спряно на основание чл.182, б.”г” от ГПК /отм./ производството по делото. Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че по отношение на предявения ревандикационен иск е налице преюдициален спор за валидността на завещанието на първоначалната ищца А. К. Ч., от който зависят правата на конституираните по реда на чл.120 от ГПК /отм./ нейни правоприемници, затова производството по спора за собственост следва да бъде спряно до разрешаването на преюдициалния спор. Частна жалба срещу това определение е подадена от ответника “Г.-П.-М” АД. В нея се поддържа, че по делото липсват данни за идентичност между имота, който е предмет на оспорения завет и този, който е спорен по предявения срещу жалбоподателя ревандикационен иск. Освен това – според жалбоподателя спорът за валидността на завещанието може да бъде решен и при разрешаване на спора за собственост и не е нужно да се изчаква решението по другото дело. Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи едно определение на ВКС - №101 от 03.11.2008г. по гр.д.№2684/08г. на V ГО, постановено в производство по чл.288 от ГПК, с което е отказано допускане на касационно обжалване на решение на СГС, постановено по аналогичен спор за собственост между същите страни. С него е обезсилено първоинстанционното решение и делото е върнато на районния съд за ново разглеждане с указание на мястото на починалата в хода на процеса ищца А. К. Ч. да се конституира не само универсалният правоприемник С. “А. университет в България” гр.Бл., но и заветникът С. община, която се позовава на завет за същия имот, който е спорен по ревандикационния иск, при което спорът за права между новоконституираните ищци да се разреши в рамките на висящия спор за собственост. Това определение на ВКС жалбоподателят свързва с основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Сочи и основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК с твърдения, че по аналогични дела въпросът за спиране на производството по ревандикационните искове до приключване на делото за валидността на завета е разрешен по различен начин. Не се сочат обаче определения на съдилищата в подкрепа на това твърдение. Ответникът в производството С. “А. университет в България” гр.Бл. оспорва жалбата. Представя три определения на ВКС по аналогични дела, с които е потвърдено спирането на производствата по искове за собственост между същите страни, до разрешаване на преюдициалния спор за валидността на завещанието на А. К. Ч., от който зависят правата на конституираните като ищци по споровете за собственост нейни правоприемници. Това са определение №695/14.12.09г. по ч.гр.д.№675/09г. на І ГО; определение №552/26.09.09г. на І ГО и определение 0567/30.12.09г. по ч.гр.д.№509/09г. на ІІ ГО. Ответникът С. община не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания за допустимост на касационното обжалване. На първо място – съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, определенията на тричленни състави на ВКС, постановени в производство по чл.288 от ГПК, нямат задължителен характер и противоречието с тях не би могло да обоснове основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. С тези определения не се вземат становища по съществото на правния спор. В конкретния случай посоченото от жалбоподателя определение №101 от 03.11.2008г. по гр.д.№2684/08г. на ВКС, V ГО, не е по въпрос, който възниква по настоящото дело. С него се разглеждат съвсем други въпроси – кои лица следва да се конституират по реда на чл.120 от ГПК /отм./ на мястото на починалата в хода на процеса ищца А. К. Ч.. Вярно е, че ВКС изразява становище, че в рамките на ревандикационния иск може да бъде разрешен и спорът за валидността на завещанието на А. Ч., но това становище е изразено в хипотеза, когато не е имало постановено спиране на производството. Въпросът за спиране на производството по ревандикационния иск до разрешаване на спора за валидността на завещанието изобщо не е бил поставен за разглеждане от този състав на ВКС, ето защо това определение е и неотносимо към настоящото дело и няма как въззивното определение да му противоречи. Не е представена и съдебна практика – влезли в сила определения по аналогични случаи, разрешени противоречиво, затова не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Напротив – обжалваното определение на СГС е в пълно съответствие с посочените от ответника три определения на тричленни състави на ВКС, които са се произнесли по един и същ начин по сходните дела, приемайки преюдициалност на спора за валидността на завещанието по отношение на ревандикационните искове и наличието на основание за спиране на производството по обусловения спор. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,