Определение № 423 от 29.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 677/2020 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Д. В. Д. и Н. В. Д., двете чрез адвокат Г. П. от АК-Русе срещу решение № 341/14.10.2019 г. по в.гр.д. № 16/2019 г. на Окръжен съд Русе, с което след връщане на делото от Върховния касационен съд с решение по гр.д. № 567/2018 г., се отменя решение № 575/15.05.2017 г. по гр.д. № 5807/2016 г. на Районен съд Русе и се признава за установено, че Д. В. Д. и Н. В. Д. дължат на Н. М. С. сумата от 15 000 лева /по 7500 лева всяка от тях/ платена по предварителен договор от 20.02.2011 г., чието действие е прекратено поради развалянето му, ведно със законната лихва от 30.08.2016 г. до изплащане на сумата на основание чл.422, ал.1 ГПК. В касационната жалба се твърди, че решението е очевидно неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. „Следва ли съдът на който е върнато делото да изпълни указанията, дадени от ВКС при отмяната на решението, ако самите указания противоречат на утвърдената съдебна практика.“ 2. „При отмяна на въззивното решение поради изключване на оспорен частен документ от доказателствата може ли да се искат и събират доказателства от оспорващия и кога може да се направи това. Ако доказателствата са били поискани но несъбрани поради изключването длъжен ли е въззивният съд да даде указания и даже служебно да събере тези доказателства или това трябва да стане отново от оспорващия в първото заседание след отмяната.“ 3. „Ползва ли се нотариално завереното копие от документ, когато не е удостоверено съдържанието му с доказателствена сила и допустими ли са доказателства извън експертизи, с които да се установят възраженията.“ 4. „Ако страната, която представя нотариално завереното копие от документ, който представя и се ползва сама се е поставила в невъзможност да представи оригинала може ли да се позовава на формална доказателствена сила на представения документ ако той е оспорен.“ 5 .„Ако нотариално завереното копие не е представено с исковата молба, а е представена след като съдът е задължил страната да представи оригинал следва ли да се приеме, че е представено в срок.“. Според касатора съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 91/01.04.2015 г. по гр.д. № 5960/2014 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 149/28.12.2017 г. по т.д. № 1604/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 173/03.05.2012 г. по гр.д. № 668/2011 г. на ВКС, ІV г.о. Ответникът по касационна жалба Н. М. С. чрез адвокат Н. К. от АК-Бургас е подал писмен отговор, с който оспорва доводите и счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК. За да постанови решението, въззивният съд приема, че ищецът има вземане за сумата от 15 000 лева, платена на отпаднало основание по развален предварителен договор от 20.02.2011 г., който е бил сключен с наследодателя на ответниците. Според мотивите на съда, направеното оспорване на представения официално заверен препис на предварителния договор е недоказано, тъй като от заключението на приетата съдебно-почеркова експертиза се установява, че документът е подписан от лицето, посочена като негов автор. Ответниците са обвързани от изявлението на своя наследодател за получаване на сумата, поради което предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК е основателен. При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на въззивното решение по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като липсват нарушения на основни принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с доказателствената сила на официално заверен препис от документ, въз основа на който се признава съществуване на вземането по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК. Липсва явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, а решението е израз на правораздавателната компетентност на съда при решаване на конкретния правен спор и съдържат неговата преценка за установените факти и приложението на закона към тях. Съображенията на касатора за неправилна преценка на представените доказателства, всъщност, преповтарят оплакванията в касационната жалба, т.е. представляват доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. В този смисъл, липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението поради „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита и съдействие. При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице изискванията за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Отговор на първия въпрос се дава в процесуалния закон - чл.294, ал.1 изр.2 ГПК и е бил предмет на обсъждане в съдебната практика на ВКС – напр. решение № 246/15.01.2014 г. по гр.д. № 3417/2013 г., II г.о., според което дадените указания на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане, включително относно процесуалните действия, които следва да бъдат проведени от въззивния съд, с оглед на което този въпрос не дава основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. С разясненията в т.3 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК е даден отговор на втория въпрос - Когато възникне необходимост да бъде установен даден факт, във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване за допуснато от първата инстанция нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт. По аналогичен начин следва да се процедира и при необходимост от използване на други доказателствени средства, които се назначават служебно от съда - оглед на движими или недвижими вещи и освидетелстване на лица. В този смисъл е решение № 57/16.04.2013 г. по гр.д. № 871/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., според което при оспорване на документ, съдът независимо от разпределението на доказателствената тежест е длъжен да назначи служебно графологична експертиза по спорния въпрос, поради необходимостта от специални знания. Автентичността на подписа може да бъде установена не само с графологична експертиза, но и по другите начини, посочени в чл.194, ал.1 ГПК – сравняване с други безспорни документи и разпит на свидетели. Съдът не е обвързан от заключението на експертите, а го преценява заедно с останалите доказателства по делото. В случая, с отменителното решение на Върховния касационен съд са били дадени указания по тълкуване и прилагане на закона, т.е. производството по делото е върнато на въззивната инстанция, за да продължи от онова незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението – приобщаване на неправилно изключения от доказателствата документ и изслушване на съдебно-графологична експертиза, във връзка с направеното оспорване на автентичността на документа. Следователно, при оспорване на заключението, страните могат да ангажират доказателства /напр. друг сравнителен материал/, но само във връзка с установяване на същия факт, предмет на експертизата /автентичността на предварителния договор/, тъй като само по отношение на това писмено доказателство касационната инстанция е приела, че е било допуснато процесуалното нарушение от въззивния съд. В същия смисъл е съдебната практика на ВКС, формирана с решение № 80/08.05.2012 г. по гр.д. № 1315/2010 г., IV г.о. и решение № 195/04.07.2012 г. по гр.д. № 632/2011 г., I г.о., в която се приема, че когато обжалваното решение на въззивния съд е отменено от състав на ВКС, делото следва да продължи своя ход от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за касиране на решението. Всички останали процесуални действия запазват своето значение, като остават преклудирани несвоевременно направените доказателствени искания на страните, с изключение на тези непосредствено свързани с приетата графологична експертиза, доколкото същата съставлява ново доказателство по смисъла на чл.266, ал.2 ГПК, в който смисъл е и обжалваното решение. Поставеният в тази връзка въпрос също не обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Поставените въпроси за доказателствената сила на нотариално заверено копие от документ и доказателствата, въз основа на които може да се установи автентичността му, както и за последиците при непредставянето на оригинала на документа, ако е бил оспорен, са изяснени в практиката на ВКС – решение № 362/15.07.2010 г. по гр.д. № 536/2010 г., ІІ г.о., решение № 79/10.09.2010 г. по т.д. № 628/2009 г., ІІ т.о., решение № 173/03.05.2012 г. по т.д. № 668/2011 г., ІV г.о. и решение № 205/13.10.2014 г. по гр.д. № 2308/2014 г., ІІІ г.о. Изложените от въззивния съд мотиви в решението са в същия смисъл – направеното оспорване на приетия като доказателство официално заверен препис от предварителния договор не е проведено успешно, а този документ удостоверява, че продавачът е получил продажната цена, поради което наследниците са обвързани от изявлението на техния наследодател и не могат да го оспорват. В случая, не е налице противоречие с практиката на ВКС, тъй като цитираното решение № 91 от 01.04.2015 г. по гр.д. № 5960/2014 г., IV г.о., не изключва възможността официално завереният препис на документ да бъде годно доказателствено средство, а дава отговор на въпроса, следва ли да бъде изключен от доказателствата по делото при невъзможност на страната да представи оригинала на документа, която се дължи на извинителни за нея причини по чл.165, ал.1 ГПК и изрично искане на оспорващата го страна. Отделно от изложеното, отговор на въпросите вече е даден с отменителното решение на касационната инстанция по делото, който се възприема последователно и в съдебната практика на ВКС в решение № 766/03.02.2011 г. по гр.д. № 1590/2009 г., I г.о. и решение № 362/15.07.2010 г. по гр.д. № 536/2010 г., II г.о. Предвид гореизложеното, поставените въпроси са разрешени в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл.183 ГПК и са съобразени указанията в отменителното решение на ВКС, поради което не могат да обусловят допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват аргументи за необходимостта да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, във връзка с решаването на спор за съществуване на вземането по чл.422 ГПК, с оглед на което не може да се приеме, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Когато се твърди, че е необходимо да се създаде нова съдебна практика по определен правен въпрос също следва да бъдат изложени съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не се обосновава хипотезата по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по касационна жалба Н. М. С. е поискал разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени на адвокат Н. К., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение