Определение № 115 от 23.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6161/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. Г. и Ч. В. Г. от [населено място], [община] чрез адв. Р. С. против решение № І-109 от 16.07.2013 год., постановено по в. гр.д. №1251/2013 год. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 72/01.04.2013 год. по гр.д. № 1033/2012 год. на Карнобатския районен съд по гр.д. № 1033/2013 год., с което С. В. Г. и Ч. В. Г. са осъдени да заплатят на Районен кооперативен съюз „Орало”, [населено място] сумата от 5 400 лв., равняваща се на месечната наемна цена по договор за наем от 24.09.2010 год. за периода от 01.04.2011 год. до 01.10.2012 год., мораторна лихва в размер на 435,04 лв. и разноски по делото. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 274,ал.3,т.1 ГПК. Ответниците по касационната жалба Районен кооперативен съюз, [населено място] оспорват допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение в писмен отговор по делото. Изразяват становище, че в представеното Изложение по чл. 274,ал.1,т.3 ГПК се съдържат доводи, които касаят спора по същество и не са основания за допускане на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При въведената с ГПК / нов / факултативност на касационното обжалване /,свързана с предварителната селекция на касационните жалби, за да се разгледа жалбата „ по същество” следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. / В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. Правилно е становището на ответника, че представеното Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съдържа доводи по съществото на спора, които касаят правилността на обжалваното решение. Оплакването, че въззивният съд неправилно е приел, че претенция по чл. 236,ал.2 ЗЗД може да има и несобственика на отдадения под наем имот и че наличието на облигационно отношение е достатъчно основание за уважаване на иска, е за неправилно приложение на материалния закон, което може да бъде обсъждано едва в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство. Това се отнася и до оплакването, че съдът не е изпълнил задължението за цялостна преценка на фактите, което по същество е оплакване за допуснато процесуално нарушение при решаване на делото / чл. 281,ал. 1,т.3 ГПК/. Въпросът на кого ответниците - касатори следва да върнат вещта след като до доказване на противното са законни собственици на процесния склад няма отношение към настоящия правен спор още повече, че същият е некоректно представен предвид данните по делото, че собствеността на процесния имот е спорна. Очевидно е налице конкуренция на права, която следва да бъде разрешена между страните, които претендират да са собственици на имота. Следователно касаторът не е формулирал правен въпрос в посочения вече смисъл. Формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Липсата на такъв въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Последното е така доколкото допълнителните основания по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК могат да бъдат изпълнени единствено във връзка с определен въпрос. Независимо от това следва да се посочи, че касаторът не посочил и обосновал допълнително основание за допустимост на касационното обжалване. По изложените съображения, касационното обжалване на решението не следва да се допуска. Разноски не се присъждат доколкото ответникът не е претендирал такива за настоящата инстанция.Не са представени и доказателства, че такива са направени. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.