Решение № 69 от 12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 661/2009 г.

Обжалвано е определение № 95, постановено на 08.07.2009 год. по гр.дело № 470/2009 год. по описа на І гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на В. В. Х. срещу въззивното решение на К. окръжен съд от 10.10.2008 год. по гр.дело № 379/2008 год. Недоволен от определението е жалбоподателят В. В. Х. от гр. К., представляван от адвокат Д от К. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК понеже в случая е неприложима нормата на чл.280, ал.2 ГПК. Ответниците по частната жалба А. П. З., В. П. К., С. С. Х. и Р. В. Х. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа частната жалба и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното определение касационният съд е приел, че от представената данъчна оценка е установено, че цената на цялото дворно място с квадратура 303 кв.м. е 4 937 лева, следователно само на спорните 14 кв.м. е 228 лева; вещните искове са оценяеми и съгласно чл.69 ГПК размерът на цената на иска се формира от данъчната оценка на имота, а ако няма такава – от пазарната стойност. Частната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В случая единственият критерий е данъчната оценка, по делото не е установена друга цена. При това положение законосъобразно е прието,че е налице изключението на чл.280, ал.2 ГПК, поради което правилно на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК касационната жалба е оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение