Определение № 50447 от 24.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2103/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Група компании лъв“ ООД срещу определение № 160 от 06.06.2022 г. по т. д. № 1172/2022 г. на Върховен касационен съд, с което е върната, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК и с оглед търговския характер на делото, подадената от същото лице касационна жалба срещу решение № 75 от 25.01.2022 г. по в. гр. д. № 2125/2021 г. на Окръжен съд – Бургас. Частният жалбоподател моли да се отмени преграждащото определение, като противоречащо на разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ТЗ, тъй като делото не е търговско. Излагат се съображения, че делото е разглеждано като гражданско от двете долни инстанции по общия ред, като ирелевантно за приложението на разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК е какъв е предмета на спора - търговски или граждански. Поддържа се, че ако се приеме, че делото е търговско, то постановеното от районния съд решение ще е недопустимо като издадено от родово некомпетентен съд. Ответникът по частната жалба, „ВиК“ ЕАД моли обжалваният акт да бъде потвърден като правилен. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. За да върне подадената от касатора жалба, първият състав на ВКС е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на предявените искове е под законодателно определения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК размер на цената на иска, изискуем за касационно обжалване на въззивните решения по търговски дела. Видът на делото като търговско е изведен от характера на вземанията, предмет на делото, а именно вземания по субективна търговска сделка по чл.286, ал.1 вр. ал.3 ТЗ. Определението е правилно. Извършената от въззивния съд преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие, както с императивното изискване на чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК, така и с трайната практика на ВКС относно понятието „търговско дело” по см. на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. „Търговско дело” е понятие по - широко от „търговски спор” по см. на чл.365 ГПК и от дело, по което се търси изпълнение на задължение по търговска сделка. Понятието „търговско дело“ по см. на чл.280, ал.3, т.1 ГПК не се отъждествява с „търговски спор” по см. на глава X. от ГПК, което е видно не само от различната терминология, използвана от законодателя, но и от обстоятелството, че на основание чл.104, ал.1, т.4 ГПК и чл.365, ал.1 ГПК, търговски дела с цена на иска до 25 000 лева вкл. се разглеждат като първа инстанция от районния съд не по реда на търговските спорове, а по общия исков ред, с оглед приложимостта на разпоредбите на глава X. ГПК единствено по отношение на дела, разглеждани от окръжен съд. Фактът, че търговските дела, родово подсъдни на районен съд, не са дела, разглеждане по реда на търговски спорове по см. на глава X. ГПК, категорично сочи на липса на идентичност между понятията „търговско дело” и „търговски спор”. Да се приеме за вярно твърдението, че само търговските спорове по глава X. ГПК са търговски дела, означава да се приеме, че на касационен контрол подлежат всички актове, постановени по търговски дела, тъй като споровете по глава X. ГПК винаги са с цена на иска /над 25 000 лева/ по-голяма от предвидената в чл.280, ал.3, т.1 ГПК цена на иска от 20 000 лева като критерий за ограничаване на допустимостта на касационния контрол. Подобно тълкуване би обезсмислило разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК по отношение на търговските дела и би я изпразнила от съдържание. Ето защо, неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че делото е гражданско, а не търговско, тъй като искът е разгледан по общия исков ред за разглеждане на граждански спорове от районния съд, а не по реда на особеното исково производство по търговски спорове. Процесуалният ред, по който се разглежда материалноправния спор /общ или по реда на особеното производство по търговски спорове/ не е установен от закона критерий за деление на делата на граждански и търговски. В настоящия случай, предмет на делото са вземания, които произтичат от субективна търговска сделка по чл. 286, ал.1, вр. ал.3 ТЗ между търговци за доставка, отвеждане и почистване на вода, поради което по арг. на чл. 365 ГПК, делото е търговско. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело по см. на чл.280, ал.3, т.1 ТЗ, при цена на всеки от исковете до 20 000 лева вкл. /12 276,61 лева - главница и 1 612,72 лева – обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД/, поради което правилно е прието от състава на ВКС, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК