Определение № 770 от 10.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1426/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от А. И. В. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Д., срещу решение от 22.11.2013г., постановено по в.гр.д.№298/2013г. на Кърджалийски окръжен съд, което е потвърдено решение от 19.07.2013г. по гр.д.№434/2013г. на Момчилградски районен съд за отхвърляне на предявените от А. И. В. искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД изцяло и по чл.280 ГПК - за сумата над присъдения размер 992,49лв. до претендирания размер 4000лв. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Д. Ю. Ю., чрез процесуален представител адв.Х., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима в частта срещу въззивното решение по иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД и е процесуално недопустима в частта срещу въззивното решение по иска с правно основание чл.280 ЗЗД поради това, че цената на предявения иск 4000лв. е под установения в чл.280, ал.2 от ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела, решението по делото не подлежи на касационно обжалване. В тази част подадената касационна жалба се явява процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане и касационното производството бъде прекратено. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от А. И. В. срещу Д. Ю. Ю., като законен наследник на Ю. Ю. М., искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД за заплащане на сумата от 8000лв., представляваща сбор от суми по устни договори за заем, ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Касаторът счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпроса: „при наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора има ли забрана за установяването им със свидетелски показания”. Поставеният въпрос не съставлява такъв по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК - не е разрешен, нито е стоял на разрешаване с въззивното решение, тъй като по делото не е прието наличието на документ за предаване на сумата. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ЗЗД на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 500лв. – за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение