Определение № 747 от 18.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4380/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „Далл богг: Живот и здраве" АД с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 198 от 28.07.2022 г. по гр.д.№ 186/ 2022 г., в частта му, в която е потвърдено решение на Сливенски районен съд по гр.д. № 1398/ 2021 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на М. А. Ш. 7 690 лв - обезщетение за имуществени вреди, представляваща загубена издръжка от баща му А. А. Ш. със законната лихва върху тази сума от 19.02.2019 г. и е разпределена отговорността за разноските по делото. Въззивното решение не е обжалвано от ищеца и при липса на съмнения за валидността му е влязло в сила в частта, в която искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв /частично от вземане в общ размер 21 000 лв/. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа като основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол неговата очевидна неправилност, тъй като ищецът нямал право да претендира издръжка и тъй като не било отчетено безспорно установеното по делото съпричиняване от страна на баща му. Освен това като основание за достъп до касационен контрол повдига и правни въпроси, които следва да бъдат уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС в следния смисъл: търпят ли имуществени вреди под формата на пропуснати ползи непълнолетните деца на починало от деликт лице, ако приживе починалият не им е осигурявал издръжка или я е осигурявал в значително по-нисък от претендирания размер, или е достатъчно те да са имали право на издръжка; и при безспорно доказано грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата от починало при пътнотранспортно произшествие лице, за чието настъпване е допринесъл и друг водач, следва ли да се отчете 90 % съпричиняване от страна на починалия, ако допуснатите от него нарушения са били преимуществена причина за настъпване на пътния инцидент. Касаторът поддържа, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна М. А. Ш. оспорва жалбата. Поддържа, че първият от поставените въпроси е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/ 1968 г., а за втория счита, че не обуславя обжалвания акт. Въззивният съд не бил приел наличие на никакво съпричиняване, поради което въпросът в какъв процент то би трябвало да бъде определено, не е разрешаван от него. Затова моли касационното обжалване да не бъде допуснато, а при условията на евентуалност излага съображения за правилност на обжалваното решение. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да уважи предявения иск въззивният съд приел за установено чрез препращане по реда на чл.272 ГПК и излагане на съображения по доводите във въззивните жалби, че ищецът е [дата на раждане] и че А. А. Ш. е негов баща. С присъда от 09.10.2018 г. по НОХД № 480/ 2017 г. на Сливенски окръжен съд Х. Т. бил признат за виновен в това, че на 28.10.2016 г. при управление на лек автомобил К. В. с рег. [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, включително на бащата на ищеца. Присъдата влязла в сила от 02.12.2019 г. като не се спори, че към момента на настъпване на събитието ответникът е бил застраховател на Х. Т. по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите". Съдът приел за установено, че произшествието настъпило при спрян от бащата на ищеца лек автомобил Сеат в активната дясна лента на участък от автомагистрала Т., в тъмната част на денонощието, когато бил блъснат от управлявания от Х. Т. автомобил. Последният възприел опасността от удара с лек автомобил Сеат на разстояние не по-голямо от 67 метра, докато опасната му зона за спиране при движение от 121 км/ч била 142 метра. При осветяване на автомобил Сеат с къси светлини, той е попадал в опасната зона за спиране на автомобил К.. На 02.04.2019 г. в ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве" АД постъпила претенция от ищеца за изплащане на сумата от 7 520 лв, представляваща минимална издръжка. На 19.04.2019 г. от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве" издали писмен отказ по претенцията. Ищецът не е бил подпомаган от социалните служби, майка му е получавала социални помощи през периода 2003 г. - 2007 г. А. Ш. оставил за наследници освен ищеца, още три непълнолетни или малолетни деца. За периода от месец 07.2017 г. до м.06.2021 г. ищецът е получавал персонална пенсия, отпусната му въз основа на решение на Министерски съвет. Нито бащата, нито майката на ищеца са имали регистрирани трудови договори, А. Ш. е изтърпявал няколкократно наказание лишаване от свобода в затвора Бургас. Доходите му били от незаконни дейности, преди смъртта му ищецът живял при него и бил на негова издръжка. Месечната издръжка, равняваща се на % от размера на минималната работна заплата за страната за периода от 12.12.2016 г. до 14.08.2021 г. се равнява на 7 690 лв. При тези фактически установявания въззивният съд извел от правна страна основателност на иска до размер 7 690 лв. Посочил, че приживе бащата на ищеца се грижел за него, макар със затруднения и му осигурявал най-необходимото. Приел, че след смъртта на А. Ш. ищецът има право на обезщетение за имуществени вреди, произтекли от невъзможността да получава издръжката, осигурявана от баща му, доколкото тя не е компенсирана с наследствена пенсия. Право на обезщетение имали както лицата, получавали реално издръжката, така и имащите право на издръжка лица. Ищецът бил издържан от баща си и имал право на обезщетение, тъй като не е получавал наследствена пенсия. Относно размера на издръжката съдът посочил, че бащата на ищеца не е имал легални доходи и при претенция срещу него за издръжка тя щяла да бъде присъдена в минимален размер, поради което в същия размер било и дължимото обезщетение. Съдът намерил за неоснователно възражението на ответника за намаляване на размера на дължимото обезщетение поради съпричиняване от страна на бащата на ищеца. Посочил, че спирането на управлявания от А. Ш. лек автомобил в дясната активна лента на автомагистралата, при което е настъпило произшествието, довело до смъртта му, е било непланирано и се дължало на внезапно отваряне на предния капак на автомобила по време на управлението му. Нямало доказателства, от които да се установява безспорно, че пострадалият е разполагал с възможност да изведе автомобила в аварийната лента преди да настъпи произшествието. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, не са налице основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол като „очевидно неправилно". Съгласно установената практика, основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност" предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая жалбоподателят излага съображения за неправилна преценка от съда на доказателствата по делото във връзка с наличието на съпричиняване и доколко ищецът е получавал издръжка от баща си, които изискват проверка по същество. Такава в производството по чл.288 ГПК не е допустимо да бъде извършена, поради което касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 пр.3 ГПК не може да бъде допуснато. То не може да бъде допуснато и по формулираните правни въпроси. Вторият от тях /при безспорно доказано грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата от починало при пътнотранспортно произшествие лице, за чието настъпване е допринесъл и друг водач, следва ли да се отчете 90 % съпричиняване от страна на починалия, ако допуснатите от него нарушения са били преимуществена причина за настъпване на пътния инцидент/ не обуславя обжалваното решение, тъй като не е разрешен от въззивния съд. Въззивният съд е приел, че изобщо не е налице съпричиняване, следователно в основата на правните му изводи не би могло да стои преценка в каква степен трябва да намали обезщетението поради наличие на съпричиняване. Що се касае до първият въпрос, той е обуславящ, но няма претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или съществуващата се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни и противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се промени или осъвремени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по разрешаването на въпроса има установена задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/ 1968 г., т.8. В мотивите към постановлението изрично е посочено, че в случаите на причинена смърт близките на пострадалия, които са били издържани от него или са имали право да търсят издръжка, имат право да търсят обезщетение за понесените от тях вреди с лишаването им от възможността да получават издръжката, доколкото вредите им не се покриват от получаваната от тях наследствена пенсия. Същото е прието в обжалваното решение, поради което не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 за допускането му до касационно обжалване. С оглед изхода от спора и на основание чл.38 ал.2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размерите по чл.7 ал.2 т.2 НМРАВ /редакция ДВ бр.68/ 2020 г./ - 714,50 лв. По тези съображения Върховният касационен съд