Определение № 469 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 976/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. С Решение № 654 от 09.07.2010 год. по гр.д.№ 1712/2009 год. Софийски апелативен съд е: 1./ Отменил Решение № 1756 от 21.04.2009 год. по гр.д.№ 1382/2006 год. на Софийски градски съд, І г.о. в частта с която предявеният от Л. К. П. срещу Национално бюро на българските автомобилни застрахователи (Н.) иск с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ е бил отхвърлен за сумата над 20000 лв. и до 50000 лв. и е присъдил разликата между посочените суми в полза на К.; 2./ Оставил е решението на Софийски градски съд в останалата му част; 3./ Присъдил е адв.възнаграждение в полза на адв.К.Н. - процесуален представител на К.; 4./ Присъдил е разноски в полза на Н.; 5./ Осъдил е К. да заплати държавна такса. Срещу въззивното решение са депозирани касационни жалби и от двете страни по спора. Л. К. обжалва решението в частта с която е бил приет за неоснователен искът и за сумата над 50000 лв. и до предявения размер от 150000 лв. Н. обжалва решението в частта с която искът на К. е бил уважен, както и в час та с която е присъдено възнаграждение в полза на адв.Н.. Първоинстанционният съд е приел, че вина за настъпилото пътнотранспортно произшествие има М. К. – полски водач, ползващ застрахователна закрила по сертификата „Зелена карта”. Приел е възражението за надвишаването на лимита по чл.9 НЗЗ (отм.) – за недоказано. Присъдил е в полза на К. сумата 20000 лв. Решението е обжалвано и от двете страни по делото, съответно в частите с които искът е бил уважен или отхвърлен. САС е приел, че обезщетението за неимуществени вреди на К. следва да възлиза на 50000 лв., както и че надвишаването на лимита не е доказано, тъй като липсват данни относно конкретната застрахователна сума по договора с полския застраховател и оттук – по сертификата „Зелена карта”. В депозираната на 07.09.2010 год. молба на процесуалния представител на Л. К., имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържа позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика при прилагане критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване относно критериите за справедливост на обезщетението. На първо място – изводите на САС по размера на обезщетението произтичат от преценка на доказателствата за отношенията в конкретното семейство и на второ място – унифицирането на критериите за справедливо обезщетение по принцип е невъзможно, тъй като различният размер на обезщетенията, присъждани от съдилищата се дължат на различие във фактите и обстоятелствата по всяко отделно дело. Ако фактите и обстоятелствата биха били установени неправилно, то това евентуално би съставлявало основание по чл.281 ГПК за касиране на въззивния акт, ако касационен контрол би бил допуснат. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на Н. се съдържа позоваване та чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по отношение на произнасянето на състава на САС по възражението за надвишаване на лимитираната отговорност. Поставеният въпрос е, че е „Необходимо ВКС да се произнесе по тези принципни въпроси на специфичната застраховка „Зелена карта”, когато ПТП е настъпило на територията на Република България и така да се дадат указания на долустоящите съдилища по приложението на закона относно нея…За смисъла на базисни понятия на застрахователното ни право – какво е „минимална застрахователна сума” и „застрахователна сума”, за съотношението между тях, за начина на установяване на застрахователната сума по застраховка „Зелена карта” – чрез извличане от закона или чрез доказването на факти и разпределението на доказателствената тежест за това, ако е необходимо доказване”. Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК се свързва с произнасянето по прилагането на чл.9 НЗЗ (отм.) с решения на ВКС от 1999 год. и от 2009 год., постановени по реда на ГПК-1952 год. Това основание не е налице, поради обстоятелството, че тези решения не съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Произнасянето по принципни въпрос също не е в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото критериите за точното прилагане на закона и развитието на правото са обусловени от произнасянето по конкретен правен въпрос и то такъв, който е обусловил изводите на въззивния съд, съдържащи се в решението му – т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК. От посочените от Н., единствено въпросът: „Начинът на установяване на застрахователната сума по застраховка „Зелена карта” – чрез извличане от закона или чрез доказването на факти и разпределението на доказателствената тежест за това, ако е необходимо доказване” има характеристиката на обуславят правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това, касационен контрол ще следва да бъде допуснат за произнасяне по посочения въпрос, като касаторът Н. ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 417.83 лв. и представи вносен документ. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.