Определение № 2947 от 10.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 902/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. Т. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 1553 от 15.12.2022г. по в.гр.д. № 1362/2022г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 32 от 21.03.2022г. по т.д.№ 153/2021г. на СОС в частта, с която е отхвърлен иска му за разликата над уважената част от иска му срещу Застрахователна компания „Лев Инс“АД от 90 000лв. до претендираните 160 000лв., обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 28.03.2021г. и причинено от В. Н. В. като водач на товарен автомобил „Ивеко 65“, с рег. [рег.номер на МПС] и наличие на застраховка „гражданска отговорност“ по полица № ВG/22/120002687340, ведно със законната лихва от 29.07.2021г. и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Въззивният съд е приел за установено наличието елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ – наличие на валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество ответник, причиняване на вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат, както и установена вина на прекия извършител. Като единствен спорен въпрос е приел този за размера на дължимото обезщетение. Преценил е като справедлив такъв от 90 000лв. със следните мотиви: Причинените вреди са тежки: фрактура на тялото на 5-ти гръден прешлен и предна част на телата на 4 и 3 гръдни прешлена, множествени фрактури на бодилестите и напречните израстъци на шийни и гръдни прешлени, фрактура на черепната основа вляво, на дъгата на лявата ябълчна кост, на лявата теменна и слепочна кости, фрактура на 3-то до 6-то ребро вдясно и 3-то до 5-то ребро вляво паравертебрално, фрактура на дясна ключица, контузия на бял дроб с плеврален излив. Лечението е било двуетапно – до стабилизиране на състоянието, пострадалият е лекуван в реанимация, а след това е подложен на оперативно лечение. За част от травмите възстановяването е пълно, но за други това няма да е възможно. Ще останат ограничения в движенията в зоната на оперативна намеса, ще остане болезненост, засилваща се при физическо натоварване и промяна на времето. Счупените кости няма да се възстановяват във вида, в който са били преди травмата. В първите два месеца пострадалият е изпитвал значителни по интензитет болки и страдания, които са намалели с времето. С гласни доказателства е установено, че възстановителният процес е преминал много тежко: в продължение на месец и половина е бил неподвижен, на легло. Не е искал да се храни, за да не ходи до тоалетна. През това време е изпитвал силни болки и е бил на болкоуспокояващи. Домашният режим е продължил около половин година. Изпитва болки и понастоящем. Повече от 30 минути не може да се движи. Катастрофата изцяло е променила начина му на живот. Бил е здрав, млад човек, който е работил, тренирал е борба и е водил пълноценен живот. Сега може да работи само в седнала позиция, не може да вдига повече от 5-10кг. и движенията му са ограничени. Без да оспорва точността на така приетите за установени от въззивния акт факти, в изложението към касационната си жалба, касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, поставяйки въпрос за интерпретацията им и дали определеният от съда размер на обезщетение е съответен на установения с ППВС № 4/1968г. критерии за справедливост. Позовава се на променената икономическа ситуация в страната, намерила израз и в непрекъснато увеличаващия се размер на определените лимити на застрахователните суми, като счита че следва да се съобразяват и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния момент. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Застрахователна компания „Лев Инс“АД, представлявано от изпълнителните директори Д. и А., чрез процесуалния представител адвокат Т., с който оспорва както допустимостта на жалбата, поради липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и нейната основателност. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният акт следва да се допусне до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения въпрос за справедливия размер на дължимото обезщетение, с оглед евентуалното му разрешаване в противоречие с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС /т.ІІ/, съгласно което понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Изискването на чл.52 ЗЗД налага определянето на дължимото обезщетение да е в размер близък до този, който вече е бил определен за сходни случаи, а в случая е възможно то да е в отклонение от практиката на ВКС. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт тежки телесни повреди и свързаните с тях болки и страдания е обусловено от съобразяване на указаните в постановленията общи критерии – момент на причиняване на телесните увреждания, възраст и обществено положение на пострадалия. В константната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. по т. д. № 3586/2015 г. на II т. о., т. д. № 299/2011 г. на ВКС, II т. о., т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., т. д. № 3040/2014 г. на ВКС, II т. о., т. д. № 2056/2015 г. на ВКС, І т. о./ е възприето становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите. Дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, лимитите на застрахователни покрития по чл. 432 КЗ /преди чл. 266 и § 27 ПЗР на КЗ (отм.)/ следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Мотивиран от изложеното, като съобрази, че касаторът е освободен от заплащане на такси и разноски с определение № 42 от 3.08.2021г.по т.д.№ 153/2021г.на СОС, състав на Трето гражданско отделение