Определение № 230 от 17.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1984/2022 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от В. И. С. и Л. Б. С., двамата от [населено място] частна жалба против определение № 179 от 14.03.2022г. по ч.гр.д.№ 201/2021г.на Апелативен съд Бургас, с което е върната подадената от тях частна жалба като недопустима поради липса на предвиден ред за обжалване. Считат същото за неправилно и необосновано, поради което искат да бъде отменено и въпросът разгледан по същество с отмяна на допуснатата обезпечителна мярка. Срещу подадената жалба не е постъпил отговор. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на направеното искане съобразно материалите по делото и закона, намира подадената жалба за неоснователна поради следното: С определение № 82 по гр.д.№ 361/2021г. Окръжен съд Бургас е допуснал обезпечение по висящ иск, предявен от А. К. срещу настоящите частни жалбоподатели за установяване на произхода на детето Н., [дата на раждане] Това определение е потвърдено с определение № 139 от 11.06.2021г. по ч.гр.д.№ 201/2021г. на Апелативен Бургас. Последвала е частна жалба, подадена от В. И. С. и Л. Б. С., която е оставена без разглеждане със сега обжалваното определение № 179 от 14.03.2022г. Съдът се е позовал на нормата на чл.396, ал.2 ГПК предвиждаща възможност за обжалване само на определенията, с които въззивният съд допуска обезпечение, но не и в хипотеза като настоящата, при която въззивният съд потвърждава акт, с който вече е допуснато обезпечение от първата инстанция. Изложената от жалбоподателите теза, в подадената от тях частна жалба е, че актът подлежи на касационно обжалване доколкото същият е очевидно неправилен по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Считат, че освен, че актът не съответства на закона, още възбраната е постановена по отношение на имот, който е неправилно индивидуализиран, с което се засягат чужди права. Настоящият съдебен състав намира постановеният акт, с който е оставена без разглеждане подадената частна жалба срещу въззивен акт, с който се потвърждава допуснато от първата инстанция обезпечение за правилен. Законът определя подлежащите на обжалване актове и реда за обжалване. В случая, съгласно чл.396, ал.2, изр.последно ГПК – при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК на касационно обжалване подлежат само актът на въззивният съд, с който се допуска обезпечение. Настоящата хипотеза не е такава. Липсата на предвиден ред за обжалване изключва възможността за контрол от касационната инстанция, поради което съставът на Върховен касационен съд