Определение № 4430 от 07.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5022/2023 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. М. П. ЕГН-[ЕГН], чрез адв. Н. Н. Д. против решение № 1014 от 20.07.2023 г. по гр.д.№ 2232/2022 г. на Апелативен съд-София, в частта, с която е потвърдено решение № 260649 от 22.02.2022г., постановено по гр. д. № 7915/2019г. от Софийски градски съд, в частта му, с което е отхвърлен предявеният от нея иск на основание чл.49, вр. с чл. 45 ЗЗД против Община Варна за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й – М. Д. М., настъпила от наводнение на 19.06.2014 г. за разликата над 120 000 лв. до 150 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, съставляваща тази разлика, считано от 19.06.2014г. до окончателното й плащане. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, допуснати съществени процесуални нарушения поради необсъждане на събраните доказателства по отделно и в съвкупност и за необоснованост на изводите относно размера на обезщетението. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1.Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да ги съобрази по отделно и в тяхната съвкупност, като прецени значението им за размера на обезщетението; 2.Длъжен ли е съда да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази по отделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението; 3.Длъжен ли е съдът да търси точен паричен еквивалент на търпените неимуществени вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий; 4.Определянето на обезщетение очевидно несъразмерно /занижено/ с оглед търпените неимуществени вреди и икономическата обстановка в страната представлява ли нарушение на изискването за справедливост? Ответникът по касация Община Варна не взема становище. Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване е, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено следното: С влязлата в сила част от решението са преклудирани установените факти относно основанието на предявения иск против Община Варна, а именно: През нощта на 18.06.2014 г. срещу 19.06.2014 г. в района на кв. Аспарухово - гр. Варна са паднали изключително интензивни валежи, при което се формирала приливна вълна в края на Темелково /западно/ дере, която съборила къщи, загинали са 13 човека, измежду които малолетният син на ищцата - М. Д. М.. Темелково /западно/ дере е публична общинска собственост. Установено е, че то не е било поддържано в състояние, в което да може да изпълнява отводнителните си функции - останало непочистено за дълъг период от време /от 2011г./, в него са се намирали битови и строителни отпадъци, в коритото му са съществували насипи и сгради, препречващи естествения оток на водните течения. Община Варна, като собственик на дерето е бездействала и не е осъществила задълженията си по осъществяване на оперативна защита от наводнението, съгласно изискването на чл. 137, ал. 1, т.1 от Закона за водите /ЗВ/ /ред. ДВ, бр. 49 от 2014г., в сила от 13.06.2014г./, което включва изискване за изграждане и поддържане на диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения, поддръжка и ремонтно възстановителните дейности на такива съоръженията /чл. 138, ал. 4, т. 1, чл. 139 ЗВ/. Разпоредбата на чл. 143, т.2 и т.3 ЗВ забранява намаляването на проводимостта на речните легла, включително чрез баражи и прагове, без съответното разрешително и използването на речните легла като депа за отпадъци, земни и скални маси, като контрола и дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на битови и строителни отпадъци е задължение на кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице /чл. 112, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците /ред. ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013г./ Задължение на кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице е и издаване на заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, или на части от тях. /чл. 225а, ал.1 ЗУТ, ред. ДВ, бр. 49 от 13.06.2014г./ Поради големите количества валежни маси, /но не по-големи от предишни периоди/ е формираната приливна вълна, която не е могла да премине през дерето безпрепятствено, тъй като същото е било с ограничен отводнителен капацитет. физически препятствия са затруднили водопропускливостта на дерето и допълнително са създали задържане на водните маси, които след това, преодолявайки препятствията, са продължили придвижването си към морето с допълнително ускорение поради увеличената си маса. Дерето не е почиствано от 2011 г., а незаконни постройки са пречели на водооттока по коритото на дерето. Стичащата се от горските територии вода не е част от тази вълна, а е попаднала в урбанизираните площи, където е била временно задържана от съществуващите незаконни строежи, насипи от строителни и битови отпадъци. Затова е прието, че бездействието на Общината е противоправно и е в причинна връзка с настъпилите вреди – наводнение и приливна вълна с височина от 1,30 до 2,80 м. Предотвратяване на наводнението и намаляване на негативните последици е било възможно ако е бил изграден охранителен канал, не е било допуснато строителство извън установените норми и ако дерето е било подържано и почиствано. От показанията на св.И. е установено, че след наводнението са започнали да издирват малолетния й син, тъй като тялото му не било открито непосредствено след инцидента, а 7-8 дни след това. При аутопсията е установено, че синът на ищцата е починал от удавяне във води от наводнението. Д. направила погребение на детето си, но ковчегът бил затворен и не било разрешено отварянето му. Това обстоятелство още повече засилило нейната болка, че не може да види детето си. Д. имала и друго дете - по-малко момиченце, била разделена с бащата на двете си деца, поради което сама полагала грижи за тях. Починалото момче било игриво. Майка му го записала на детска градина. Установява, че след загубата на малолетния й син, ищцата е посещавала психолог дълго време, приемала и хапчета. След инцидента ищцата била съсипана, обезнадеждена, плачела, имала високо кръвно налягане, станала затворена, не искала да общува дори с най-близките си хора, постоянно говори за сина си и споделяла, че няма стимул да живее. Преди две години Д., заедно с второто си дете – момиче заминала да живее в Германия. При така установеното, въззивният съд е приел, че следва да завиши определеното от първата инстанция обезщетение от 100 000 лв. на 120 000 лв. като за този извод е посочил, че първата инстанция не е съобразила в достатъчна степен обстоятелството, че ищцата дни наред е търсила детето си преди да бъде открито, като безспорно това са били изключително стресови и безсънни денонощия, обстоятелството, че на ищцата не е било позволено да види детето си преди да го погребе, което допълнително е засилило нейната болка, обстоятелството, че ищцата сама е отглеждала сина си, както и начина на настъпване на неговата смърт. Възприети са изводите, че ищцата е преживяла много тежко загубата на своето дете, мъката й е била с висок интензитет, тя е загубила житейската си адекватност, Трагедията, която я е сполетяла е променила нейния живот – преди трагичното събитие ищцата е била жизнена и контактна, събирала се с близки и приятели, а след смъртта на сина си радостите и надеждите й били прекършени, станала затворена в себе си, избягва срещи с приятели и други лица, и няма стимул да живее. Съдът е съобразил и това, че загубата на дете е безспорно най - голямата трагедия в живота на един родител, така че дори и интензивността на страданието да намалява във времето, негативните последици са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък – ищцата завинаги ще бъде лишена от любовта и бъдещата подкрепа на своя син. Потвърдено е решението за разликата над 120 000 лв. до претендираните пред въззивният съд 150 000 лв. с мотив, че по делото не са налице данни за трайни здравословни и психически проблеми, като е съобразен и обществено въведеният критерий за справедливост в обезщетяването на вреди, настъпили от трагични събитие към 2014г., както и икономическата обстановка в страната към този, релевантен за определяне на обезщетението момент. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовни въззивни жалби в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Видно от подробно изложените мотиви, при формиране на правните си изводи, въззивният съд е извършил преценка на всички доказателства, събрани по делото по отделно и в тяхната съвкупност, като е посочил значението на различните доказани обстоятелства за определяне размера на обезщетението, поради което по първия въпрос, възивното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика и този въпрос не е основание за допускане до касационно обжалване. Съобразени са конкретните факти и подробно са посочени всички относими критерии за определяне на обезщетението за причинените от деликта неимуществени вреди, включително и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на детето, факта, че е издирвано, че майката не е могла да го види и т.н.. Преценено е значението на всеки факт и как той влияе върху определяне на обезщетението. Не кореспондира на мотивите на въззивното решение третият въпрос, съдържащ хипотеза на неясен критерий за определяне на обезщетението. Съдът изрично е посочил защо иска остава отхвърлен за разликата над 120 000 лв. Поради това, че втори и трети въпрос не кореспондират на мотивите на въззивното решение, по тях не се допуска касационно обжалване. Съобразен е и обществения критерий за справедливост, както и икономическите условия в страната към датата на деликта. Обезщетението по настоящото дело е съобразено с определените обезщетения по влезлите в сила решения по искове за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от настъпила смърт от същото наводнение: Решение № 260004/26.01.2021 г. по гр. д. № 489/2020 г. на Варненски апелативен съд, Определение № 682 от 16.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2023 г., I г. о., в частта, в която не е допуснато касационно обжалване. Решението е съобразено и с влязлото в сила въззивно решение № 26/22.02.2022 г. по в. гр. дело № 587/2021 г. на Варненския апелативен съд, по което е присъдено обезщетение на майка, респективно баба в размер на 130000 лева главница за смъртта на дъщеря и по 100000 лв. – главница за смърт на двете й внучета, за които се е грижела. По това посочено дело обаче е установено трайно увреждане на психиката на ищцата по него, налагащо честа хоспитализация и довело до намалена работоспособността й. Съдът изрично е посочил, че съобразява, че по настоящото дело не се установява подобно увреждане и намалена работоспособност в резултат на инцидента. Предвид изложеното, съдът не констатира противоречие на въззивното решение със съдебната практика по четвърти въпрос, поради което и по него не се допуска касационно обжалване. В обобщение не са налице основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение