Определение № 815 от 10.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 1352/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], област Велико Търново, против решение № 34 от 19.2.2015 г. по въззивно гр.д.№ 1160/2014 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционно решение на РС Горна Оряховица по гр.д.№ 2067/2013 г. по описа на същия съд за отхвърляне на иск с правно основание чл.92 ЗЗД, предявен от [фирма] [населено място] срещу [фирма] със седалище Д., за сумата 11 000 лв., представляваща договорна неустойка и касаторът е осъден да заплати на [фирма] неустойка за неизпълнение на договор № 1/004 от 14 август 2013 г. на основание чл.92 ЗЗД, както и 1550 лв. разноски за двете инстанции. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо поради произнасяне на съда по непредявено възражение за прекомерност на договорната неустойка за неизпълнение извън очертаните от сраните предметни рамки на правния спор. В отношение на евентуалност се поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон. Претендира се обезсилване на въззивния акт като недопустим и евентуално отмяната му като неправилен и уважаване на иска в предявения размер. Ответникът по касация „МИРЕКС Т.” изразява становище, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол поради неоснователност на оплакването за вероятна недопустимост на въззивния съдебен акт и поради непосочване от касатора на ясно формулиран конкретен правен въпрос, значим за изхода на спора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните приема следното: Жалбата е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на касационно обжалване валидно въззивно решение на окръжен съд и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК. С нея е въведено оплакване за недопустимост на акта на Окръжен съд Велико Търново поради произнасяне на въззивния съд по възражение извън предмета на правния спор по чл.92 ал. 2 пр.1 ЗЗД. От данните по делото е видно, че в обжалваното решение не е обсъждано възражение за намаляване поради прекомерност на уговорената неустойка. Съдът се е произнесъл по заявените с отговора на исковата молба възражения за недействителност на процесния договор поради липса на съгласие и евентуално възражение за нищожност на клаузата на чл.6.1 на договора поради противоречие с добрите нрави. Размерът на неустойката е взет предвид при определяне съотношението между вземането по чл.92 ЗЗД и размера на задължението, чието изпълнение обезпечава неустоечната клауза. Искът е разгледан на предявеното основание и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, в които намира проявление диспозитивното начало, липсват индиции за вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт. В касационната жалба се съдържа и оплакване за неправилност на въззивното решение по съображения за нарушения на материалния закон чл. 26 ЗЗД, чл.301 ТЗ и чл.26 ТЗ. В изложението по чл.284, ал.3 т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал. 1 т.1 ГПК по отношение на определени за значими за изхода на делото правни въпроси досежно сключването и действителността на договора между сраните от 14 август 2013 г. Въпросите не са конкретизирани и ясно формулирани. Касационният съд не е овластен да извежда въпросите от значение за изхода на делото от твърденията на касатора и от сочените факти и обстоятелства в жалбата и изложението му към нея. С оглед на твърденията на касатора в обстоятелствената част на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за основополагащ извод на въззивния съд относно валидност на клаузата за неустойка и несъстоятелност на възражението на ответника за нарушаване принципите за справедливост и за недопустимост на неоснователно обогатяване съставът на Второ търговско отделение на ВКС конкретизира в съответствие с възможността по т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК от 19.2.2010 г. материалноправен въпрос, включен в предмета на спора, както следва: „Какви са предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави, уговорена в търговска сделка”. В касационната жалба се поддържа, че значимият за изхода на конкретното дело въпрос относно критериите за определяне на уговорената в чл. 6.1 неустойка като нищожна поради противоречие с добрите нрави е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/ 15.6.2010 г. на ОСТК по Тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК. За да отмени първоинстанционното решение на РС Горна Оряховица с което е отхвърлен искът с правно основание чл.92 ЗЗД и да уважи претенцията за неустойка срещу касатора, въззивният съд е приел, е налице валидно възникнало облигационно правоотношение между страните въз основа на договора за продажба на зърно реколта 2013 г. и пълно неизпълнение на задължението на продавача да продаде договорното количество царевица 200 т. На обща стойност 44 000 лв., обезпечено с неустойка в размер на 25% от стойността на недоставената стока – клаузата на чл.6.1 на договора от 14.8.2013 г. Прието е за несъстоятелно релевираното с отговора на исковата молба възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави с оглед изключително високия размер, който я превръща в източник за неоснователно обогатяване. В съобразителната част на обжалваното въззивно решение е прието, че неустойката не е прекомерна с оглед размера на главното задължение на доставчика по договора, което не е изпълнено. Възприетото от въззивния съд разрешение на спорния въпрос досежно валидността на неустоечната клауза не е в отклонение от задължителните постановки на т.3 на ТР № 1/15.6.2010 г. на ОСТК на ВКС по приложение на чл. 92 ал.1 ЗЗД във вр.с чл.26, ал.1 пр. 3 ЗЗД и на критериите за определяне в кои случаи и при какви предпоставки е налице накърняване на добрите нрави чрез клаузата за неустойка. При преценката на валидността на компенсаторната неустойка са съобразени видът и размерът на обезпеченото с нея договорно задължение, функциите на неустойката, съотношението между размера й и очакваните вреди. Предвид съответствието на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2009 г. от 15.6.2010 г. на ОСТК, същото не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение