Определение № 561 от 21.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1641/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Н. Р. Р. /починал в хода на процеса, като вместо него на осн. чл.227 ГПК са били конституирани наследниците му: Р. Н. Р. и С. К. Р./, против решение № 27/12.01.2024 г. по в.т.д. № 582/2023 г. на САС, поправено с решение № 199/26.03.2024г. по същото в.т.д., с което е потвърдено решение №556/26.04.2023 г. по т.д.№ 2111/2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-16 състав за отхвърляне на предявените от Н. Р. Р. срещу “Меридиан Турс“ ООД, [населено място], искове с правна квалификация чл. 74 ТЗ, за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците, проведено на 07.11.2022 г., с които Н. Р. Р. се освобождава от длъжността управител, без да се освободи от отговорност и се възлага на управителя П. А. К. да заяви за вписване така приетите промени по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ. В касационната жалба се поддържа становище за недопустимост, евентуално за неправилност на въззивното решение, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията “Меридиан Турс“ ООД в писмения си отговор на касационната жалба оспорва основателността на същата. В допълнителна молба вх. № 20077/25.07.2024 г. излага съображения относно недопустимостта на иска по чл.74 ТЗ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предмет на производството са били предявени конститутивни искове, с правна квалификация чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията, взети от проведеното на 07.11.2022 г. общо събрание на съдружниците в в ответното ООД, поради ненадлежно връчената покана на съдружника Н. Р. и поради несъответно отразяване на мнозинството, с което решенията са били приети, поради наличие на съсобственост върху дялове от капитала. САС е констатирал, че ищецът към момента на вземане на оспорваните решения - 07.11.2022 г., е бил съдружник в ООД и е упражнил процесуалното право да претендира отмяната им в преклузивния 14-дневен срок от провеждане на събранието. Въззивният съд е счел, че е допустимо общото събрание изрично да възложи извършване на конкретно действие от управителя, което по преценка на последния би било в противоречие на закона или устава – например да заяви вписването на решение в търговския регистър, което е нищожно или незаконосъобразно. Такова изрично овластяване на управителя да предприеме действия по вписване на взето решение, независимо, че по своя предмет то подлежи на вписване, ще има действие във вътрешните отношения евентуално за реализиране на отговорността на управителя при неизпълнение, затова за съдружниците е налице правен интерес от отмяна на подобно решение, ако то страда от пороците, релевирани с исковата молба. Изложил е доводи, че процесуалната незаконосъобразност на решенията на ОСС е била обоснована в исковата молба с твърдения за ненадлежно връчване на поканата, с която събранието е свикано и неточно отразяване на формираното при приемането им мнозинство. Въззивната инстанция е установила, че ищецът не е твърдял наличие на вече взети идентични решения в рамките на проведено на 05.08.2022 г. общо събрание на съдружниците в ООД, което във вътрешните отношения да е породило правните си последици и последващото решение от 07.11.2022 г., насочено към същите (идентични) правни последици да се явява нищожно– взето при изчерпана компетентност на върховния орган на дружеството. САС е приел, че съгласно общото правило, предвидено в чл. 7, ал. 2 ЗТР на вписването в търговския регистър поначало е придадено декларативно действие и изключение от него може да се въвежда само по изрична разпоредба на закона. Поради което в изчерпателно предвидените от законодателя случаи, сред които и чл. 140, ал. 4 ТЗ, вписването спроед решаващия състав на САС има конститутивен ефект, т. е. съставлява елемент от правопораждащия фактически състав - условие за настъпване на целената правна промяна. Посочил е, че дори и при разпореденото от законодателя конститутивно действие на вписването в разглежданата законова хипотеза - чл. 140, ал. 4 ТЗ, правновалидният за търговеца - ООД и неговите съдружници момент на настъпване на промените, подлежащи на вписване и произтичащи от взетото от върховния му орган – общото събрание на съдружниците решение, е моментът на постигане необходимото съгласие, формиращо волята на събранието. В този смисъл решенията на общото събрание на съдружниците, касаещи промяна в капитала и персоналния им състав, избора и освобождаването на управител, във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници пораждат незабавно действие, като предвидения в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването им намира своето проявление само спрямо трети за същото лица. Заключил е, че решението на съдружниците в ответното ООД от 05.08.2022 г. за освобождаване на Н.Р. от длъжността управител и овластяване на другия управител да предприеме вписване на това решение в търговския регистър във вътрешните им отношения е произвело действие веднага, без значение, че не е било вписано в търговския регистър, което вписване би имало значение само по отношение на третите лица. Добавил е, че без значение е и обстоятелството, че за отмяна на това решение е предявен иск, по който не е формирана сила на пресъдено нещо, тъй като и при евентуалното му уважаване отмяната би имала действие за напред, което означава, че към 07.11.2022 г. взетото решение за освобождаване на вече освободения управител Р. остава нищожно. Според САС законосъобразността на решението от 05.08.2022 г. за освобождаването на Р. като управител не може да бъде обсъждана инцидентно. До отмяната му по съответния ред, която би породила действие за в бъдеще – от влизане в сила на съдебно решение, с което е уважен конститутивен иск по чл. 74 ТЗ, това решение на ОСС поражда правни последици. Направил е извод, че към 07.11.2022 г., когато е било проведено общото събрание във вътрешните отношения Н. Р. не е управител, тъй като вече събранието е формирало и изразило воля за неговото освобождаване. САС е посочил, че нищожното решение не може да бъде предмет на конститутивен иск за отмяната му, а нищожността му следва да бъде прогласена по съответния ред, чрез провеждането на установителен иск с правна квалификация чл. 124 ГПК – за неподлежащите на вписване и невписаните решения и чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ – за вписаните такива, който не е бил предявен във висящото пред САС производство. Въззивният съд е намерил, че нищожността на взетото решение обуславя неоснователност на предявения конститутивен иск по чл. 74 ТЗ, тъй като предпоставка за уважаването му е наличието на валидно взето решение, което да страда от процесуална и/или материална незаконосъобразност. Нищожното решение не подлежи на отмяна и затова искът, насочен към тези правни последици винаги и по дефиниция е неоснователен. Според САС искът за нищожност не е скрепен със срок, а от друга страна висящото пред него производство не го преклудира, затова ищецът разполага с възможност да защити членствените си права, ако счита, че са неблагоприятно засегнати с приетите нищожни решения. Независимо от формирания извод за неоснователност на исковете за отмяна, САС е разгледал сочените в исковата молба основания за незаконосъобразност на атакуваните решения. Констатирал е, че поканата за събранието е била редовно връчена на Н. Р. чрез упълномощения му представител Р.Р. на датата, отразена в нея – 23.09.2022 г., тъй като пълномощното, с което последната е била снабдена с пасивна представителна власт по отношение на всички трети лица е била с изключително широки права и е произтичала от пълномощно, рег. № 7045/03.08.2022 г., което не е било оттеглено. Въззивната инстанция е констатирала, че упълномощаването е било извършено от физическото лице Н. Р., който в качеството му на съдружник в “Меридиан Турс“ООД не придобива разширена (допълнителна) правосубектност, за да се приеме, че представителната власт на упълномощения не обхваща представителство на Р. в качеството му на съдружник. Общото пълномощно обаче според съда е породило пълния обем права за упълномощеното лице, включително и правото да получи поканата за свикване на общото събрание, в което ищецът е участвал чрез надлежно упълномощен адвокат. Опитите за последващо връчване на поканата чрез залепване на уведомление не са променили този извод на САС. Отчел е, че от редовното връчване на поканата на 23.09.2022 г. до датата на провеждане на общото събрание е изминал период по-продължителен от установените в чл. 7.1, ал. 1 от дружествения договор 7 дни, поради което е заключил, че не е налице процесуална незаконосъобразност на така взетите решения на това сочено от ищеца основание. Освен това въззивната инстанция е посочила, че в дружествения договор – чл. 4.1 изрично е било предвидено кой представлява пред дружеството съдружниците при упражняване на правата, произтичащи от съвместно притежаваните дружествени дялове, съгласно изискването на чл. 132, изр. 3 ТЗ, поради което формираното мнозинство в подкрепа на взетите решения е било отразено в протокола от проведеното общо събрание съответно на действително притежаваните гласове и в тази насока според съда не са били допуснати нарушения. Изложил е съображения, че в случая е имало определено лице, което да осъществява правата върху съсобствените дялове и овластяването му е било закрепено в самия дружествен договор, поради което не е имало необходимост от съвместно волеизявление от страна на съпритежателите на дяловете в съответното общо събрание, както ищецът е твърдял. Поради тези допълнителни аргументи въззивният съд е направил извод, че не са налице твърдяните пороци при вземане на процесните решения от ОСС. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба са формулирани правни въпроси относно: 1/ и 2/ Налице ли е връзка на преюдициалност между иск за отмяна решение на ОСС за освобождаване на управител и иск за отмяна на повторно взето решение на ОСС за освобождаване на управител и съществува ли задължение за съда да спре производствто на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК?; 3/ Допустимо ли е произнасянето на съда по пороци на решението на ОСС, които не са релевирани от страните?; 4/ Нищожни или незаконосъобразни ли са решениата на ОСС, когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, редът и кворумът за приемане на решения?; 5/ Относно правомощията на ЧСИ да връчват книжа?; 6/ Необходимо ли е изрично пълномощно, с което се делегират права на лице, което получава от името на съдружник в ООД покани за свикване на ОСС?; 7/, 8/ и 9/ - относно обема на представителството и начина на упражняване на предоставените права от страна на представителя в хипотезата на чл.132, ал.2 ТЗ?; 10/ относно задълженията на въззивния съд по чл.235 и чл.236, ал.2 ГПК. Навеждат се допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие със задължителна практика на ВКС и с практика, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК – по първия, втория, третия, четвъртия, петия въпроси, и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – по шестия, седмия, осмия и деветия въпрос. Преюдициално значение за всички поставени въпроси има доводът на ответника по касацията, обективиран в молба вх. № 20077/25.07.2024 г. относно недопустимост на иска по чл.74 ТЗ, поради настъпила в хода на процеса смърт на ищеца, сега касатор, и характера на решението на ОСС, чиято отмяна се иска с предявения от него иск по чл.74 ТЗ. На осн. чл.280, ал.2, пр.2 ГПК касационната инстанция и служебно е задължена да допусне касационно обжалване при вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо. ВКС намира, че са изпълнени предоставките по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК и следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на САС за проверка неговата допустимост. Конституираните като наследници на касатора Н. Р. лица следва да внесат държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 40 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд