Определение № 1199 от 18.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 882/2010 г.
ВКСIV гражданско отделение18.11.2010 г.докладчик Светла Бояджиева
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 57 от 9.02.10г.на П. окръжен съд,постановено по в.гр.дело № 763/09г.по касационната жалба на Е. М. Б. и К. М. Б.. УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 520 лв /петстотин и двадесет/ по сметка на ВКС и да представят вносна бележка. След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на ІV г.о.за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Е. М. Б. и К. М. Б. чрез пълномощник адв.Стайко В. от А. срещу решение № 57/9.02.09г.по гр.дело № 763/09г.на П. окръжен съд,с което е обезсилено решение № 516 от 17.06.09г.по гр.дело № 1299/08г.на П. районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по предявения иск. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК,като счита,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и разрешаван противоречиво съдилищата.Прилага решение № 75 от 15.08.88г.по гр.дело № 26/88г.на ОСГК на ВС и копия от решения на състави на ВС и ВКС В писмен отговор ответниците по касационната жалба П. Н. З. Н.а Г. и Т. Г. З. молят въззивното решение да не бъде допускано до касационно обжалване. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира следното: За да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение въззивният съд е изложил съображения,че П.т районен съд неправилно е квалифицирал спорното материално право като е приел,че отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС.Предпоставка за възникване на задължението за обезщетяване в тази хипотеза е съсобственото имущество да се ползва лично от някой от съсобствениците,докато в случая процесният имот се е отдавал под наем от единия от съсобствениците покойната З. Б. и единствено тя е получавала наем.Направен е извод,че правното основание на предявения искове е чл.30 ал.3 ЗС,по който следва да се произнесе съдът при новото разглеждане. Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. Основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос,от значение за изхода на делото,е разрешен в противоречие с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии,на общото събрание на гражданска колегия,на общото събрание на търговска колегия на ВКС,тълкувателни решения на ОС на ВС и постановления на Пленума на ВС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК. Такава е настоящата хипотеза.Посоченият от касатора процесуалноправен въпрос относно правомощията на въззивния съд да разгледа спора по същество,като с оглед фактите по делото даде правна квалификация на спорното материално право,е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 1 от 4.01.01г.по гр.д.№1/00г.на ОСГК на ВКС-т.4,което обуславя допускане до разглеждане на касационната жалба на основание на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. По изложените съображения,Върховен касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение
Цитирани разпоредби
6- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 30, ал. 3 ЗС
- чл. 31, ал. 2 ЗС
- чл. 280, ал. 1, т. 1