Определение № 192 от 12.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 479/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О-Д. против решение № 166/28.10.2010 г. по в.т.д. № 359/2010 г. на Варненски АС, с което се обезсилва решение № 195/20.04.2010 г. по гр.д. № 4/2008 г. на Добрички ОС и връща делото на същия съд за произнасяне от друг състав по предявения иск. С обжалваното решение е прието, че ОС е разгледал непредявен иск по чл.195,ал.1 ЗЗД, вместо предявения по чл.190,ал.2 ЗЗД. В приложение, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди, че от значение за точното прилагане на закона, следва да се отговори на въпросите:1. Как следва да се квалифицира предявеният иск-по чл.190,ал.2 ЗЗД, както от АС, или по чл.195,ал.1 ЗЗД, както от ОС?, и 2. Като е прието, че искът е по чл.190,ал.2 ЗЗД, правилно ли е приложен материалния закон? Твърди се, че АС е допуснал изменение в предмета на търсената защита, което е недопустимо съгласно т.9 ТР 1/2001 ОСГК, както и че АС е постановил решение в противоречие с практиката на др. съдилища. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Твърдяното решаване в противоречие с ТР 1/2001 ОСГК не е налице. В т.9 е посочен чл.116 ГПК-отм., който визира изменение основанието на иска, което е предприето от ищеца, а не от съда. По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГКТК. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. Не са представени такива влезли в сила решения. Независимо от това, следва да се има предвид, че въззивният съд е обсъдил практика на ВКС. По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 г. ОСГКТК. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.