Определение № 50152 от 09.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 360/2022 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по жалба на ответника ЗК „Лев инс“ АД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Ищцата А. М. оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

По жалба на ищцата въззивният съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, частично е уважил до размер на 30 000 лв. предявения иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в резултат на телесно увреждане, настъпило при пътно-транспортно произшествие и на основание сключения от ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

За да намери иска за основателен, съдът, след анализ на събраните доказателства (акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, медицинска документация, свидетелски показания и заключение на комплексна медицинска и автотехническа експертиза) е приел за установено, че е настъпило процесното пътно-транспортно произшествие, при което управляваният от застрахования водач лек автомобил поради несъобразена с пътните условия скорост е напуснал пътното платно и се е ударил в поставения отстрани пътен знак. В резултат на удара ищцата получила фрактура на долното рамо на срамната кост на таза, наложило домашно лечение за първите четири седмици с пълно възстановяване след осмата седмица. По отношение на оспорената от ответника причинна връзка между произшествието и увреждането съдът е изложил подробни мотиви, като е съпоставил събраните по делото доказателства и въз основа на направения анализ е приел за неоснователна тезата на ответника за недоказаност на причинната връзка, аргументирана със заинтересоваността на единствения очевидец на произшествието (застрахования водач), посочената от експертизата възможност същото увреждане да настъпи и при падане и обстоятелството, че ищцата е посетила болнично заведение едва на следващия ден.

Допускане на касационно обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите

• какви са изискуемите документи за установяване на настъпването на застрахователно събитие (пътно-транспортно произшествие) при претендирана средна телесна повреда и ищецът представил ли е такива;

• въз основа на кои документи съдът приема, че е настъпило застрахователно събитие (пътно-транспортно произшествие);

• въз основа на кои документи съдът приема, че е настъпило застрахователно събитие (пътно-транспортно произшествие) с участието на пострадали лица;

• гласните доказателствени средства – разпити на близки и заинтересовани лица на ищцата по чл. 172 ГПК достатъчни ли са за установяване настъпването на застрахователно събитие (пътно-транспортно произшествие), за обосноваване на причинно-следствена връзка между събитието и претендираните вреди и за ангажиране отговорността на застрахователя,

както и че така формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на материалния закон, тъй като целят въвеждане на правна яснота, по въпроси, по които ВКС не се е произнасял, без да са изложени допълнителни аргументи.

Касационно обжалване не следва да се допуска.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Освен това не е изложена от страна на жалбоподателя и конкретна аргументация за обосноваване на очевидна по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК неправилност на изводите на съда относно настъпването на произшествието и причинната връзка между него и увреждането (съобразно направените в касационната жалба оплаквания).

Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Поддържа се бланкетно липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА и съобразно направеното искане и представените писмени доказателства жалбоподателят следва да заплати на упълномощения от ищцата адвокат възнаграждение в размер на 1716 лв., вкл. ДДС.

С тези мотиви съдът