Определение № 1528 от 26.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4881/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез пълномощника й по делото В. П.- началник на ТО- Р. при ТД на КОНПИ- В. Т., против Решение №218 от 11.08.2025г. по в. гр. д. №335/2024г. по описа на Апелативен съд- В. Т., в частта му, с която след частична отмяна на Решение № 324 от 11.07.2017г. по гр. д. № 627/2013г. на Окръжен съд- Русе е отхвърлен иска на КОНПИ по чл. 28, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (отм.), против В. Е. Т., ЕГН [ЕГН]; М. П. Т., ЕГН [ЕГН]; П. В. Т., ЕГН [ЕГН]; и „Т.-ер” ЕООД, ЕИК[ЕИК], за отнемане в полза на държавата:

-от В. Е. Т. и М. П. Т. на основание чл. 10 във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (отм.): 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор 20184.143.6, адрес на имота: [населено място] могили, [община] могили, област Р., местността „Тащарна”, с площ 1 900 кв. м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; номер по предходен план: 143006; при граници и съседи: 20184.143.5, 20184.143.7, 20184.143.8, 20184.143.4, придобит от В. Е. Т. с договор за покупко-продажба на недвижим имот-частна общинска собственост № 190/01.12.2009г., вписан в Служба по вписвания- Бяла, под № 127, том 16, дв. вх. № 38/09.12.2009г.;

• от В. Е. Т. и М. П. Т. на основание чл. 9 и чл. 10 във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (отм.): лек автомобил марка и модел „Л. У 1.2“, с рег. [рег.номер на МПС], рама ZLA84000001520726, цвят син, дата на първоначална регистрация-10.05.2000г., придобит от М. П. Т. с договор за покупко-продажба на 06.07.2005г.; сумата от 2000 лв., получена от продажбата на лек автомобил марка и модел „Фиат П.“, с рег. [рег.номер на МПС], рама ZFA17600004000167, цвят сив, дата на първоначална регистрация- 02.02.1994г. (пазарна стойност), придобит от М. П. Т. на 01.11.2001г., продаден на 28.11.2005г.;

• от М. П. Т.:

поземлен имот с идентификатор 20184.24.86, адрес на имота: [населено място] могили, [община] могили, област Р., местността „Тащарна”, с площ 2 999 кв. м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; номер по предходен план: 024086; при граници и съседи: 20184.24.87, 20184.24.82, 20184.24.85, 20184.143.4, придобит от В. Е. Т. с договор за покупко- продажба от 09.05.2011г., собственост към настоящия момент на М. П. Т. съгласно брачен договор, сключен на 10.12.2012г. между В. Е. Т. и М. П. Т., вписан в СВ- Р., под № 252, том 16, дв. вх. № 18004 от 11.12.2012г.;

недвижими имоти- гаражи № 12 и №13, с обща застроена площ 45.90 кв. м, находящи се в подземен етаж-втори сутерен на жилищна сграда в [населено място], [улица], при граници: гараж № 11, помещение под рампа, коридор и калкан на съседна сграда, ведно с 0.979% ид. ч. от общите части на сградата и дворното място, цялото с площ 493 кв. м., а по кадастрална карта представляват самостоятелен обект в сграда с идентификатор: 63427.2.1852.1.52, адрес на имота: [населено място], [улица], ет. 2, гаражи 12 и 13; самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.1852; предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда; брой нива на обекта: 1; площ: 45.90 кв. м; ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 63427.7.2.1852.1.51; под обекта: няма; над обекта: 63427.7.2.1852.1.53; стар идентификатор: няма, придобити от В. Е. Т. с договор за покупко- продажба от 27.12.2002г., сключен с ЕТ „Т.- ер- М. Т.“ ЕИК[ЕИК]; собственост към настоящия момент на М. П. Т. съгласно брачен договор, сключен на 10.12.2012г. между В. Е. Т. и М. П. Т., вписан в СВ Р., под № 252, том 16, дв. вх. № 18004 от 11.12.2012 година.

• от П. В. Т. (син на проверяваното лице) на основание чл. 8 във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (отм.): апартамент „Б5”, находящ се на трети жилищен етаж (шести сграден), в секция „Б” от седеметажна масивна сграда, находяща се в [населено място], [улица], построена в дворно място с площ 493.00 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 95.53 кв. м., при граници: на север- [улица], на изток- ап. А7, на юг- тераса, на запад- ап. № Б6, с избено помещение № 5, със застроена площ 3.3 кв. м., при граници: на север- [улица], на изток- вх. Б, на юг- изба № 4, заедно с 2.651% ид. ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, а по кадастрална карта представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор: 63427.2.1852.1.14, адрес на имота: [населено място], [улица], ет. 5, ап. 5; самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.1852; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; площ: 60.75 кв. м; ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 63427.7.2.1852.1.54, 63427.7.2.1852.1.15; под обекта: 63427.7.2.1852.1.12; над обекта: 63427.7.2.1852.1.16; стар идентификатор: няма, придобит от В. Е. Т. в полза на П. В. Т. (син на проверяваното лице) с нотариален акт за покупко-продажба № 32, том 13, дв. вх. № 5461/20.05.2003г., вписан в Служба по вписвания- Р.;

• от „Т.-Ер” ЕООД, ЕИК[ЕИК], с едноличен собственик на капитала и управител В. Е. Т., на основание чл. 6 във връзка с чл.4, ал.1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (отм.):

поземлен имот с идентификатор 20184.143.8, адрес на имота: [населено място] могили, [община] могили, област Р., местността „Тащарна”, с площ: 5 230 кв. м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; номер по предходен план: 143008; при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори 20184.143.5, 2018424.143.6, 20184.143.7, 20184.24.89, 20184.24.88, 20184.24.97, ведно с построените в имота сгради: 1. сграда с идентификатор 20184.143.8.1, застроена площ 154 кв. м; начин на ползване: складова база, склад, 2. сграда с идентификатор 20184.143.8.2, застроена площ 744 кв. м; начин на ползване: складова база, склад; придобити от ЕТ „Т.- ер- М. Т.“ ЕИК[ЕИК], с договори за покупко- продажба от 21.03.2005г. и 22.06.2005г., продадени от ЕТ „Т.- ер- М. Т.“ на „Т.-ер” ЕООД, ЕИК[ЕИК], с договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 14.09.2005г., вписан в Служба по вписвания- Р. под №169, том 13, дв. вх. № 14747/28.10.2005г.;

недвижим имот в [населено място], [община] могили, област Р., ЕКАТТЕ 02868, а именно: битова сграда, със застроена площ 35 кв. м., изградена върху бетонова основа с площ 50 кв. м., намираща се в поземлен имот № 000062, начин на трайно ползване: селскостопанско летище, целият с площ 134.381 дка, собственост на държавата, придобит от ЕТ „Т.- ер- М. Т.“ ЕИК[ЕИК], с договор за покупко- продажба от 22.04.2005г., продаден от ЕТ „Т.- ер- М. Т.“ на „Т.-ер” ЕООД, ЕИК[ЕИК], с договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 14.09.2005г., вписан в Служба по вписвания Р. под № 169, том 13, дв. вх. № 14747/28.10.2005г.;

поземлен имот с идентификатор 20184.143.4, адрес на имота: [населено място] могили, [община] могили, област Р., местността „Тащарна”, с площ 65 860 кв. м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид поземлен имот за движение и транспорт, селскостопанско летище; номер по предходен план: 143004; при граници и съседи: 20184.143.5, 2018424.143.6, 20184.143.7, 20184.24.89, 20184.24.88, 20184.24.87, 20184.24.86, 20184.24.85, 20184.24.84, 20184.24.83, 20184.24.80, 20184.24.64, 20184.24.59, 20184.24.51, 20184.24.65, 20184.24.70, 20184.24.72, 20184.24.74, 20184.24.81, 20184.42.108, 20184.42.97, придобит от „Т.-ер” ЕООД, ЕИК[ЕИК], с договор за покупко-продажба на недвижим имот-частна общинска собственост № 191/02.12.2009г., вписан в Служба по вписвания- Бяла под № 36, том 16, вх. рег. № 28/03.12.2009г.;

апартамент № 3, преустроен в офис, находящ се в [населено място], [улица], вх. „Б”, на втори жилищен етаж, с обща застроена площ 95.53 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при граници: на север- [улица], на изток- мезонет № 1 и стълбищна клетка, на юг- тераса, на запад- стълбищна клетка и апартамент от вх. „Б”, с избено помещение № 3, със застроена площ 3.3 кв. м., при граници: на север- [улица], на изток- коридор, на юг- изба № 7, на запад- ХЕИ, заедно с 2.657% ид. ч. от общите части на сградата и дворното място, цялото с площ 493 кв. м., а по данни от кадастралната карта представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор: 63427.2.1852.1.12, адрес на имота: [населено място], [улица], ет. 4, ап. 3; самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.1852; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; площ: 60.75 кв. м.; ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 63427.7.2.1852.1.5, 63427.7.2.1852.1.13; под обекта: 63427.7.2.1852.1.10; над обекта: 63427.7.2.1852.1.14; стар идентификатор: няма, придобит от ЕТ „Т.- ер- М. Т.“ ЕИК[ЕИК], с договор за покупко- продажба от 05.02.2001г., продаден от ЕТ „Т.- ер- М. Т.“ на „Т.-ер” ЕООД, ЕИК[ЕИК], с договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 14.09.2005г., вписан в Служба по вписвания- Р. под № 169, том 13, дв. вх. № 14747/28.10.2005г.;

поземлен имот № 127045, в [населено място], местността „Б. пулгур”, [община], област Р., представляващ нива, с площ 7.000 дка., четвърта категория, при граници: имоти №№ 127031, 00267, 127046, 127019, придобит от „Т.-ер” ЕООД, ЕИК[ЕИК], с нотариален акт за покупко-продажба № 26, том 59, дв. вх. № 20282/19.12.2007г.;

поземлен имот № 073032, в местността „Лозята”, ЕКАТТЕ 11716, по КВС на землище [населено място], [община], област Т., представляващ изоставени трайни насаждения с площ 11.187 дка., пета категория, при граници: имоти №№ 073033, 073021, 073031, 000727; и поземлен имот № 106015 в [населено място], [община], област Т., в местността „Буркача”, ЕКАТТЕ 11716, представляващ нива с площ 10.000 дка., пета категория, при граници: имоти №№ 106014, 000911, 106016, 000912; придобити с нотариален акт за покупко-продажба, вписан в Служба по вписвания- П. под № 133, том № 18, дв. вх. № 6859/22.12.2006г.;

лек автомобил марка и модел „Форд транзит“, с рег. [рег.номер на МПС], рама WF0CXXGBVCSY90611, цвят бял, дата на първоначална регистрация- 01.09.1995г., придобит от „Т.-ер“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], с договор за покупко-продажба от 01.06.2007г.;

лек автомобил марка и модел „С. йонг актион“, с рег. [рег.номер на МПС], рама KPTS0A1KS8P082467, цвят сив металик, дата на първоначална регистрация- 31.01.2008г., придобит от „Т.-ер“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], на 17.01.2008г.;

самолет „АН-2“ LZ1505, със сериен № 1G20254, придобит от ЕТ „Т.- ер- М. Т.“ съгласно митническа декларация от 08.08.1997г. и фактура от 14.07.1997г., продаден на „Т.-ер“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], на 14.09.2005г. съгласно сключен с ЕТ „Т.- ер- М. Т.“ договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 14.09.2005г.;

самолет „Гаврон“ LZ132, със сериен № 107227, двигател АИМЗ № 6802830, придобит от ЕТ „Т.- ер- М. Т.“ съгласно фактура от 23.10.2002г., продаден на „Т.-ер“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], на 14.09.2005г. съгласно сключен с ЕТ „Т.- ер- М. Т.“ договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 14.09.2005г.;

сумата 500 лева, получена от продажбата на товарен автомобил марка и модел „Н. Ф521“, с рег. [рег.номер на МПС], рама 82451, цвят червен, дата на първоначална регистрация- 20.07.1972г. (пазарна стойност), придобит от „Т.-ер“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], на 14.09.2005г. съгласно сключен с ЕТ „Т.- ер- М. Т.“ договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 14.09.2005г.; с прекратена регистрация /бракуван/ на 21.11.2005г.;

сумата 3 500 лева, получена от продажбата на лек автомобил марка и модел „Трагер JGMC“, с рег. [рег.номер на МПС], рама 2CNBJ18U5N6900891, цвят бял, дата на първоначална регистрация- 01.01.1992г. (пазарна стойност); придобит от „Т.-ер“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], на 14.09.2005г. съгласно сключен с ЕТ „Т.- ер- М. Т.“ договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 14.09.2005г.; продаден на 19.09.2006г.;

сумата 20 000 лева, получена от продажбата на лек автомобил марка и модел „Сузуки Лиана“, с рег. [рег.номер на МПС], рама JSAERD31S00302264, цвят сив металик, дата на първоначална регистрация- 18.07.2005г. (пазарна стойност); придобит от „Т.-ер“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], на 14.09.2005г. съгласно сключен с ЕТ „Т.- ер- М. Т.“ договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 14.09.2005г.; продаден на 13.12.2007г.;

сумата 17 000 лева, получена от продажбата на лек автомобил марка и модел „Шкода Ф. 1.2“, с рег. [рег.номер на МПС], рама XTTJMBPY46Y974150204, цвят бежов, дата на първоначална регистрация- 01.06.2007г. (пазарна стойност); придобит от „Т.-ер“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], с договор за покупко- продажба на 31.05.2007г.; продаден на 17.12.2007г.;

сумата 10 000 лева, получена от продажбата на товарен автомобил марка и модел „К. сийд 1.6 ЦРДИ“, с рег. [рег.номер на МПС], рама U5YFF2348L018029, цвят сив металик, дата на първоначална регистрация- 29.07.2009г., придобит от „Т.-ер“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], с договор за покупко- продажба на 29.07.2009г.; продаден на 11.06.2010г.;

сумата 24 000 лева, получена от продажбата на лек автомобил марка и модел „С. йонг кайрон“, с рег. [рег.номер на МПС], рама KPTS0A1KS6P045675, цвят сив металик, дата на първоначална регистрация- 27.12.2006г. (пазарна стойност); придобит от „Т.-ер“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], с договор за покупко- продажба на 06.12.2006г.; продаден на 06.02.2008г.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като се иска отмяната му и уважаване на предявените искове. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК.

Постъпил е отговор на касационната жалба от ответните страни по нея В. Е. Т., ЕГН [ЕГН]; М. П. Т., ЕГН [ЕГН]; П. В. Т., ЕГН [ЕГН]; и „Т.-ер” ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника му по делото адв. Г. А., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението и за неоснователност на жалбата.

Прокуратурата не е взела становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

Производството пред въззивния съд е било образувано след като с Решение №370 от 18.06.2024г. по гр. д. № 645/2024г. на Върховния касационен съд е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК влязлото в сила въззивно Решение №230 от 12.09.2018г. по в. гр. д. № 48/2018г. на Апелативен съд- В. Т. в частта, потвърждаваща Решение № 324 от 11.07.2017г. по гр. д. № 627/2013г. на Окръжен съд- Русе за отнемане в полза на държавата по мотивирано искане с правно основание чл. 28, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/ (отм.), на КОНПИ на придобито в рамките на проверявания период 13.06.1988г.-13.06.2013г. имущество на В. Е. Т., ЕГН [ЕГН]; М. П. Т., ЕГН [ЕГН]; П. В. Т., ЕГН [ЕГН]; и „Т.-ер” ЕООД, ЕИК[ЕИК].

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с Присъда № 13 от 14.03.2013г. по НОХД№99/2013г. на Окръжен съд- Русе, влязла в сила на 20.03.2013г., В. Е. Т. е признат за виновен в това, че през периода 25.09.2006г.-31.03.2008г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, като управляващ и представляващ „Т.-ер“ ЕООД избегнал установяването и плащането на данъчни задължения- акциз, в размер на 155 281,16 лв., като затаил истина в подадени пред Митница Р. рекапитулативни декларации, които се изискват по силата на чл. 89, ал. 1 от ППЗАДС, относно размера на получените и използвани енергийни продукти- безоловен бензин, като гориво за авиохимическа обработка на селскостопански площи, като данъчните задължения са в особено големи размери- престъпление по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2, пр. второ, и чл. 26, ал. 1 от НК. С присъдата е отнета на основание чл. 53, ал. 1, буква „а“, пр. второ от НК сумата 12 000 лева, собственост на подсъдимия В. Е. Т., иззета като веществено доказателство по делото, като вещи, които принадлежат на виновния и са послужили за извършване на умишлено престъпление. Престъплението, за което е признат за виновен В. Е. Т., попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 17 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (отм.). Съгласно чл. 1, ал 2 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (отм.), на отнемане по реда на този закон подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата, или конфискувано по други закони. За задължението за заплащане на акциз от „Т.-ер“ ЕООД за посочения в присъдата период е бил издаден ревизионен акт № 8/37 от 10.10.2014г. от началника на отдел „Последващ контрол“ на Митница Р., потвърден с Решение № 619/17.12.2014г. на Директора на Агенция „Митници“. Спрямо „Т.-ер“ ЕООД е било образувано производство по принудително изпълнение на публични вземания, включително за установеното вземане с ревизионен акт № 8/37 от 10.10.2014г.- изпълнително дело № 18110005612/2011г. на Национална агенция за приходите, Териториална дирекция- В., офис Р., което е прекратено поради погасяване на публичните вземания на държавата, включително начислените лихви. Към 04.03.2022г. „Т.-ер“ ЕООД няма публични задължения, включително за акциз за периода 25.09.2006г.- 31.03.2008г. в размер на 155 281,16 лв. При тези данни съдът е приел, че задължението за акциз, за избягването на което ответникът В. Е. Т. е бил осъден с влязлата в сила присъда е било погасено, като причинените от престъплението по чл. 255, ал. 3, от НК имуществени вреди са възстановени на държавата и от него не са били генерирани облаги.

Съдът е посочил, че на В. Е. Т. не са повдигани обвинения за други престъпления, попадащи в обхвата на чл. 3 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (отм.), във връзка с които да е инициирана проверката. Същевременно част от имуществото, описано в мотивираното искане, е придобито повече от три години преди 25.09.2006г. /началото на престъпната дейност, за която е постановена присъдата/- апартамент „Б5“, собственост на П. В. Т., а друго е било част от търговското предприятие на едноличен търговец с фирма „Т.-ер-М. Т.“, прехвърлена с договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 14.09.2005г. на „Т.-ер“ ЕООД.

Изложил е съображения, че регламентираната в чл. 4, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (отм.), възможност да се направи обосновано предположение, че наличното имущество на проверяваните лица е във връзка с установена престъпна дейност, означава логически да се формира заключение за причинно-следствена връзка между получената имуществена облага и конкретната престъпна дейност, т.е. че придобитото е във връзка с фактическите обстоятелства, въз основа на които е постановена влязлата в сила присъда. С оглед данните по делото съдът е приел, че не може да се направи извод за наличие на причинно-следствена връзка (пряка или косвена) между установеното и налично имущество на ответниците, което е предмет на иска за отнемане, и осъществената престъпна дейност на ответника В. Е. Т., за която е постановена осъдителна присъда. Предвид горното е направен извод, че не са налице предпоставките на чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) за отнемане в полза на държавата на имуществото на ответниците.

Като допълнителен аргумент за отхвърляне на иска в частта му за паричните суми съдът е посочил, че на отнемане подлежат парични средства, които са налице- държат се от ответника или се намират по банкови сметки, на които е титуляр. В хипотезата, при която тези средства не са налични в края на проверявания период, те не могат да се отнемат, освен в изрично посочените в закона случаи, в какъвто смисъл да указанията, дадени в Тълкувателно решение № 4/2021 от 18.05.2023г. по т. д. №4/2021г. на ОСГК на ВКС.

По така изложените съображения съдът е приел, че исковете срещу ответниците за отнемане на имущество са неоснователни и следва да се отхвърлят.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касаторът КОНПИ твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. Допустимо ли е да се приеме основателно предположение за придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето- преди извършването на престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), но в срока по чл. 11 от този закон при установена такава деятелност?

2. Необходимо ли е и следва ли да се обсъди, извърши преценка на вида и характера на конкретната престъпна дейност, на придобивните способи и евентуалните последващи трансформации на имуществото, както и на всички други твърдяни и установени по делото релевантни факти и логически взаимовръзки?

3. При постановяване на своето решение трябва ли съдът да изследва и да изложи мотивирани съображения дали от събраните доказателствата се установява или не изискваната от закона причинна връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото от ответника?

4. Подлежат ли на отнемане суми, получени от продажба на МПС, придобити от установена престъпна дейност по чл. 4, ал. 2 във вр. чл. 6, чл. 10 и чл. 9 от ЗОДИППД (отм.) в случай, че те не са налични в патримониума на проверяваното лице в края на периода?

5. Приложимо ли е Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023г. по т. д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС по отношение на чл. 4, ал. 2 от 30ПДИППД (отм.)?

6. Следва ли въззивният съд да извърши преценка на всички релевантни за спора доказателства в качеството си на съд по същество на спора?

7. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните съобразно изискванията на чл.235, ал. 2, вр. чл.236, ал. 2 от ГПК?

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото:

1.Наличието на публичноправно задължение за неплатен акциз от дружеството „Т.- ер" ЕООД и неговото поетапно погасяване извън проверявания период прекъсва ли връзката между осъществената в предходен период престъпна дейност, за която има осъдителна присъда и придобитото от нея имущество?

2.При преценката за наличие или липса на връзка между престъпната дейност и придобитото имущество следва ли да се съобразява обстоятелството, че имуществената вреда от престъпната дейност е възстановена извън проверявания период?

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК поради очевидната му неправилност.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

Според настоящия състав на съда не са налице поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Формулираните в изложението въпроси, отнасящи се до изводите на съда за липса на връзка между престъпната дейност, за която е бил осъден ответникът В. Т. и придобитото от ответниците имущество- предмет на иска за отнемане, са от значение за изхода на спора, но не са били разрешени в противоречие със съдебната практика. Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 7/2013 г., за да се уважи иска за отнемане на имущество по чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото, което следва да представлява облага от установената по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) престъпна дейност. Незаконно придобито имущество, дори и от лица, признати за виновни в извършване на престъпления по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), без връзка между престъпното деяние и придобиването на имуществото, не може да бъде отнето по реда на чл. 28, ал. 1 от същия закон. Изключването на връзка между престъплението и придобиването на имуществото ще наруши правото на субектите по чл. 4 - 9 ЗОПДИППД (отм.). на справедлив съдебен процес и правото на пропорционалност в ограничението на правото на собственост. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). Придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е, както пряко, така и косвено от престъпната дейност ( чл. 1 и § 3 от закона), но във всички случаи тази връзка трябва да бъде установена, или да може да се направи предположение за съществуването й (арг. чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1 ). Между престъпната дейност и имуществото е налице пряка връзка, напр. в случаите, когато то е пряко придобито от престъплението. Съгласно чл. 53, ал. 2, б. "б" НК, това имущество подлежи на отнемане в полза на държавата, независимо от наказателната отговорност. Допустимо е да се отнеме по ЗОПДИППД (отм.), в случаите, когато отнемането не може да се реализира по НК, защото имуществото не е в патримониума на дееца (хипотезите на чл. 5 - 8 ЗОПДИППД (отм.), а също и винаги, когато престъпното деяние се установява от гражданския съд ( чл. 3, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.). Косвена е връзката между престъпно деяние и конкретното имуществено право, когато придобиването му е непряко от конкретното престъпление, опосредено чрез други действия, напр. с една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. Дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник в придобиването на имуществото. Предположението е вероятност, възможност, при която от дадена причина се следва определен резултат, последица, а в хипотезите на закона, от конкретното престъпление - имуществена облага. Предположението е основателно, когато от осъществяването на твърдяните факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината и следствието. В случая, с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки, да може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и имуществото, чието отнемане се иска. Неустановяването на законен източник за придобиване на имущество, не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава Комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин. При преценката за връзката между конкретното престъпно деяние и дадено имущество, следва да се изхожда не само от произхода на средствата, вложени към момента на юридическото придобиване, а от това дали притежанието на съответното имуществено благо е опосредено от установеното престъпление. Така напр., в обхвата на чл. 3 ЗОПДИППД (отм.), попада и имущество, заплатено с кредити и заеми, които са върнати със средствата, придобити от престъпната дейност. В тази връзка, допустимо е основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето - преди извършване на престъпното деяние, в срока по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.). Срокът по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.) е възможният, в който може да се извърши проверката от Комисията, но конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположение за връзката с придобиването на имуществото са тези, които определят релевантния период. В случая произнасянето на съда в обжалваното решение е в съответствие с така установената съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. За да отхвърли предявения иск за отнемане на имущество, съдът е взел предвид обстоятелството, че от престъплението по чл.255, ал.3 от НК, за което е бил осъден ответника В. Т., не са били генерирани облаги, доколкото данъчните задължения на ответното дружество „Т.- ер“ ЕООД, чието установяване е било избягнато, са били заплатени ведно с дължимите лихви, както и вида и характера на престъпната дейност и времето и начина на придобиване на претендираното за отнемане имущество и е достигнал до извод, че по делото не се установява наличие на пряка или косвена връзка между извършеното престъпление в обхвата на чл.3, ал.1 от закона и придобитото от ответниците имущество. Правилността на така направените изводи не е предмет на проверка в настоящото производство по допускане на касационно обжалване извън хипотезата на очевидна неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, за която ще бъдат изложени съображения по- долу. Наличието на задължителна съдебна практика по поставените въпроси, която е била съобразена от съда и не се нуждае от промяна или осъвременяване, както и ясната разпоредба на чл.1, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./, предвиждаща че на отнемане по реда на закона подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата, или конфискувано по други закони, изключва наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси в тази връзка.

По отношение на формулираните от касатора в изложението процесуалноправни въпроси, отнасящи се до задълженията на съда при произнасянето му по предявения иск за отнемане на имущество, също не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Така поставените въпроси са от значение за изхода на делото, поради което по отношение на тях е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК. Същите обаче са били разрешени от съда съобразно установената практика, съгласно която в рамките на предмета на проверката по чл. 269 от ГПК въззивният съд в съответствие със задълженията си по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК е длъжен да разгледа всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по делото доказателства във връзка с техните доводи, а преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на събраните доказателства във връзка с тези факти, следва да бъдат отразени в мотивите на съда.В случая при постановяване на решението си съдът е обсъдил и взел предвид релевантните за изхода на спора факти, както и поддържаните от страните доводи и възражения и е изложил в мотивите на решението фактическите си и правни изводи. По правилността на същите касационната инстанция може да се произнесе само с решението по чл.293 от ГПК в случай че бъде допуснато касационно обжалване, поради което изложените от касатора оплаквания за неправилност на решението не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство.

По отношение на въпросите от изложението, посочени по- горе под №4 и 5, отнасящи се до отнемане на суми, получени от продажба на МПС, които не са налични в патримониума на проверяваното лице в края на периода, и до евентуалното приложение на Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023г. по т. д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС спрямо нормата на чл. 4, ал. 2 от 30ПДИППД (отм.), не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Същите не са обуславящи изхода на спора, доколкото са свързани с допълнителни и второстепенни съображения на съда за отхвърляне на част от исковите претенции. Видно от обжалваното решение, главните мотиви на съда за отхвърляне на исковете е липсата на облаги от престъплението, извършено от ответника В. Т., и неустановяването на изискуемата връзка между последното и придобитото от ответниците имущество. Обстоятелството, че претендираните за отнемане суми не са налични в патримониума на ответниците, е изложено само в допълнение на посочените съображения. Независимо от това и само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в Решение №370 от 18.06.2024г. по гр. д. № 645/2024г. на ВКС, с което е било отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК първото въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд изрично са били дадени указания на съда да съобрази и приложи Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023г. по т. д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, съгласно което подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му.

Неоснователно е и направеното искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2 от ГПК поради очевидната му неправилност. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай от въззивното решение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Предвид горното обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

Касаторът КОНПИ следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение: