Определение № 1450 от 14.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 1997/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Медицински център „Хипоталамус“ ООД, [населено място] (с настоящо фирмено наименование „Хипоталамус“ ООД) срещу решение № 211 от 27.05.2024г. по в. т. д. № 183/2024 г. на Пловдивски апелативен съд, потвърждаващо решение № 499 от 18.12.2023 г. по т. д. № 826/2021 г. на Пловдивски окръжен съд, с което, по предявени от Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 76, ал. 3 ЗЗО и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е признато за установено по отношение касатора, че дружеството дължи на НЗОК сумата 44 498.34 лв., представляваща надвишен регулативен стандарт за първото тримесечие на 2015 г., ведно със законна лихва за забава, считано от 29.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата 951.85 лв. – обезщетение за забава на първата сума за периода от 14.05.2019 г. до 29.07.2019 г., които вземания произтичат от писмена покана изх. № 16- 2318/20.06.2016 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса - Пловдив и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 1 ГПК по ч. гр. д. № 12574/2019 г. на Пловдивски районен съд. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено по недопустими искове. Недопустимостта е аргументирана, от една страна, с предявяването на исковете от лице (НЗОК), което няма правен интерес, доколкото поканата по чл. 76а, ал. 3 вр. чл. 76, ал. 1 ЗЗО с предмет процесните вземания създава задължение на адресата й Медицински център „Хипоталамус“ ООД да възстанови неоснователно получените от него суми на Районна здравноосигурителна каса - Пловдив, а не на Национална здравноосигурителна каса, а от друга страна – с твърдението, че процесните вземания са публични, а не частни държавни вземания, поради което същите не подлежат на изпълнение по реда на ГПК, т. е. не могат да бъдат заявявани по реда на чл. 417, ал. 1, т. 1 ГПК и съответно установявани с иск по чл. 422 ГПК. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, са поставени въпросите: „ 1. Вземането за недължимо платени суми, което възниква от административен акт – покана по чл. 76а ЗЗО (грешно касаторът е посочил ЗЗД ), публично вземане ли е и подлежи ли на изпълнение по реда на ГПК; 2. Има ли ищецът (НЗОК) активна легитимация и притежава ли правосубектност за предявяване на иск по чл. 422 ГПК, след като влезлият в сила административен акт – писмена покана с изх. № 16-2318/20.06.2016 г., издадена от директора на РЗОК - Пловдив, създава задължение на МЦ „Хипоталамус“ ООД да възстанови неоснователно получените от него суми на Районна здравноосигурителна каса - Пловдив, а не на Национална здравноосигурителна каса“. По отношение на така формулираните въпроси се поддържа, че са разрешени в противоречие със задължителната практика на Върховен съд и с практиката на Върховен касационен съд (без такава да е посочена), както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касация – Национална здравноосигурителна каса – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 14.08.2024 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да потвърди обжалваното решение на Пловдивски окръжен съд, с което са уважени предявените от Национална здравноосигурителна каса срещу Медицински център „Хипоталамус“ ООД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 76, ал. 3 ЗЗО и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че дружеството дължи на НЗОК сумите по писмена покана изх. № 16- 2318/20.06.2016г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса - Пловдив, въззивният съд е преценил за неоснователно единственото релевирано във въззивната жалба на медицинския център оплакване за недопустимост на първоинстанционния акт поради това, че процесните вземания са публични, а не частни държавни вземания и като такива не подлежат на изпълнение по реда на ГПК. Съдебният състав е приел, че въпросът за характера на вземанията, отразени в поканата, т. е. дали са публични или частни държавни вземания, който е обуславящ за допустимостта на предявените искове и съответно за допустимостта на постановеното по тях решение, е разрешен в постановеното по делото определение № 50032 от 11.05.2023 г. по ч. т. д. № 2141/2022 г. на ВКС, I т. о., което, съгласно чл. 278, ал. 3 ГПК, е задължително за долустоящите инстанции. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставените от касатора въпроси не могат да обосноват допускане на касационния контрол поради обстоятелството, че първото поддържано за тях основание (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) е недоказано, доколкото в подкрепа на същото изобщо не е посочена практика на ВС и ВКС – нито задължителна, нито казуална, а второто основание (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК) е заявено бланкетно – с посочване само на законовата разпоредба, без да е аргументирано наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки, в какъвто смисъл са указанията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото обаче и двата въпроса касаят допустимостта на въззивното решение, за която касационната инстанция следи служебно съгласно разясненията в т. 1 от цитирания по-горе тълкувателен акт, преценката за допускане на касационното обжалване не е обусловена от наличието на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки. Релевираните от касатора доводи за недопустимост са неоснователни. Подробни съображения във връзка с възражението на дружеството, че сумите по процесната покана по чл. 76а, ал. 3 ЗЗО представляват публични държавни вземания и като такива не подлежат на изпълнение по реда на ГПК, са изложени в определение № 50032 от 11.05.2023 г. по ч. т. д. № 2141/2022 г. на ВКС, I т. о. В същото е прието, че в случая се касае за частни, а не за публични държавни вземания и затова образуваното за тях заповедно производство по реда на чл. 417, ал. 1, т. 1 ГПК, респ. исково производство по чл. 422 ГПК, е допустимо. Настоящият състав напълно споделя аргументите в посоченото определение (които не е необходимо да бъдат повтаряни) и с оглед на тях приема, че, като постановено по допустими искове, атакуваното решение е допустимо. На второ място, неоснователно е възражението на касатора, че НЗОК не е активно процесуалноправно легитимирана по предявените искове, тъй като влезлият в сила административен акт (поканата по чл. 76а, ал. 3 ЗЗО) създава за него задължение към Директора на Районна здравноосигурителна каса - Пловдив, а не към ищеца Национална здравноосигурителна каса. Съгласно изричната разпоредба на чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗЗО, директорът на РЗОК представлява НЗОК на териториално равнище. Следователно, извършените от него действия във връзка с процесните вземания (издаването на писмената покана и участие в административното производство по обжалването й) са действия от името на НЗОК. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 76а, ал. 3 ЗЗО, според която управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание. Ето защо, активната легитимация по предявените искове относно процесните вземания принадлежи именно на Национална здравноосигурителна каса Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника по касация Национална здравноосигурителна каса следва да бъдет присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК