Определение № 1313 от 12.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 326/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от [община] против решение №701/09.11.2022 г. по в.т.д.№ 643/2022 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след отмяна на решение №90/13.05.2022г. по т. д. № 111/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград е осъдена общината да заплати на „Белви“ООД на осн. чл.59 ЗЗД сумата от 40 518 лв., представляваща по-малката сума от обедняването на ищеца и обогатяването на ответника в резултат на извършените от ищеца дейности за техническа поддръжка на 2 186 броя осветителни тела от уличното осветление на [община] за периода 05.06.2013г. – 05.06.2014г., ведно със законните лихви върху главницата считано от 04.06.2018г. до окончателното изплащане и в частта на разноските. Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно и са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба „Белви“ООД в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, с която ищецът е обеднял поради извършените от него разходи за техническа поддръжка на 2 186 броя осветителни тела от уличното осветление на [община] в периода 05.06.2013г. до 05.06.2014г., а ответникът се е обогатил без основание. Обсъдил е наведените от ищеца обстоятелства – конкретните дейностите са били осъществени извън предмета на сключения с [община] договор № 17/21.10.2005г., с който му е била възложена техническа поддържка само на наличните към сключването на договора 4338 броя осветителни тела; ответникът с възлагателни писма във връзка с процесния договор и по други договори е възложил СМР по поставяне на допълнителни осветителни тела, които дейности са и заплатени, но не е възлагал, нито заплатил последващата техническа поддръжа на новоизградените съоръжения; макар общината да не е възлагала с писмен договор поддържката на допълнително поставените осветителни тела, част от уличното осветление, тя е изисквала от него техническата им поддържка и го е проверявал дали извършва същата. По тази причина и предвид техническата свързаност, която не е позволявала да се поддържат само възложените с договора 4 338 броя осветителни тела, ищецът е посочил, че е извършил разходи за поддръжка и на допълнителните 2 186 броя, със сумата на които разходи е обеднял, а ответникът се е обогатил, тъй като не е плащал възнаграждение за престираната услуга. При тези факти е бил заявен петитум за заплащане на претендираната сума по исковата молба сума. Въззивният съд е заключил, че изложените с исковата молба твърдения за извършване на процесните дейности по поддръжка на съоръжения, собственост на ответника, по искане на ответника, но без писмен договор, противоречи на процедурата и установената форма по ЗОП, и сочи на престиране от ищеца на ответника по нищожен договор, в който случай съобразно разрешенията по ППВС 1/28.05.1979г. по прилагането на чл. 55 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, е налице хипотезата на първото предложение на чл. 55, ал. 1 ЗЗД – дадено при начална липса на основание, което подлежи на връщане. Когато естеството на престацията – даденото по нищожния договор, е такова, че не може да бъде върнато, както е при договора за изработка с предмет изпълнени дейности по техническа поддръжка на осветителни тела, правилата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 34 ЗЗД не могат да намерят съответно приложение, и вземането на изпълнилата дейностите страна следва да се реализира по правилата на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД / при позоваване на съдебната практика по решение № 179 /16.12.2016г. по т.д. 2235/2015г., ТК, I ТО на ВКС/. САС е преценил, че първоинстанционният съд е дал друга правна квалификация на иска – чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, но в мотивите на постановеното първоинстанционно решение е разгледал заявените с исковата молба обстоятелства, на които се основава и заявеното искане за присъждане на паричната сума, и в този смисъл не е излязъл от търсената защита и не е постановил недопустим съдебен акт по смисъла на чл. 270, ал. 3 ГПК, а е нарушил материалния закон като е дал неправилна правна квалификация на иска. По релевантинте за иска с правно осн. чл.59 ЗЗД факти въззивната инстанция е приела следното: процесните дейности по поддръжка на 2 186 броя осветителни тела от уличното осветление на [община] през периода 05.06.2013г. – 05.06.2014г. не са част от възложените дейности със сключения между страните договор за строителство № 17/21.10.2005г. След тълкуване на относимите клаузи от процесния договор съдът е приел, че постигнатото съгласие между страните обхваща възлагане на дейности, както по строителство, така и по техническа поддържка на външно/улично/ осветление на [община], „съгласно представените предложения“ от изпълнителя в хода на проведената обществена поръчка– чл. 1, и документите, неразделна част от договора – чл. 2 / приложения 1,2 и 3, както и предложението на участника в открития конкурс и всички приложения към него/. Позовал се е на Проекта по енергийна ефективност, който е бил неразделна част от документацията по откритата процедура, в който самият възложител е упоменал общ брой на съображенията – 4 338 бр., посочен и в документите относно дължимите дейности. В тази връзка е било обсъдено и предложението на изпълнителя като участник в процедурата по възлагане цената по договора да се определи въз основа на тези 4 338 бр. САС е преценил, че в приложение 1.7 към процесния договор е бил отразен общият брой на съществуващи и подлежащи на нанасяне в кадастъра осветителни тела – също 4 338 бр. Съобразно изложеното въззивната инстанция е направила извод, че волята на страните е ясно и точно обективирана и тя обхваща само този брой осветителни тела. Констатирал е, че в договора фигурира и клауза относно допълнително възникнали дейности, като е приел, че съгласие за промяна в договорената цена за процесните допълнителни дейности не е постигнато в изискуемите форма и ред, поради което е обобщил, че техническата поддръжка на осветителните тела извън договорените 4 338 бр. е била извършвана извън договорените дейности. САС е намерил, че съобразно заключението на ССЕ и свидетелските показания, е било установено, че общината чрез възлагателни писма и с допълнителни договори е възложила на дружеството-касатор да изгради нови съоръжения -допълнителни осветителни тела. Като това изпълнение е било престирано точно, било е прието от общината и заплатено. Извън допълнителното договаряне и възлагане е останала дейността по последваща техническа поддръжка. Решаващият състав е обсъдил и заключението на вещото лице по СТЕ, което е кредитирал като изготвено въз основа на цялостната документация при страните. Приел е за доказан факта, че ищецът през процесния период реално е извършвал дейност по поддръжка на общо 6 524 осветителни тела, част от системата за улично осветление на [община], като в последната бройка са включени, както договорените 4 338 бр., така и допълнителни 2 186 броя повече. Посочил е, че свидетелите дават показания как поддръжката на всички осветителни тела е била изискана от общината и е била необходима с оглед техническата свързаност на новоизградените тела към наличната мрежа, като отговорните служители към [община] са изисквали изпълнението, подписвали са протоколи за проверки и за приемане на извършени дейности по поддръжка и на новите осветителни тела. Съдът е счел, че съгласно заключението на ССчЕ разходът за поддръжката на допълнителните осветителни тела възлиза на 40 518 лв. без ДДС. Сумата, с която общината се е обогатил според САС е сумата, която последната би платила, ако бе сключил договор за поддържа и на тези допълнителни 2 186 бр. осветителни тела при условията на договора от 21.10.2005г., при които е изисквала изпълнението /обогатяването представлява спестяване на разходи и включва стойността на материалите и труда, както и на всички други разходи и ползи, включително печалба, които биха се дължали като възнаграждение на изпълнителя, ако бе сключен действителен договор/ или сума в размер на 41 724,48 лв. Последната е по-голяма от сумата на обедняването на ищеца в размер на 40 518 лв., предвид на което е заключил, че за тази по-малка сума следва да бъде ангажирана отговорността на общината по предявения иск по чл. 59 ЗЗД. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Допустим ли е иск по чл.59 ЗЗД и чл.55 ЗЗД за заплащане на суми за техническата поддръжка на уличното осветление на допълнителен брой осветителни тела, когато между страните е сключен договор за техническата поддръжка на територията на общината и претенцията е за периода на действие на този договор?; 2/ Допустим ли е иск по чл.59 ЗЗД и чл.55 ЗЗД за заплащане на суми за техническата поддръжка на уличното осветление на допълнителен брой осветителни тела, когато отношенията между страните се основават само и единствено на сключен договор с предмет, от който произтича и исковата претенция?; 3/Задължен ли е въззивният съд да изложи свои мотиви по всички възражения, твърдения и оспорвания и на двете страни, когато променя правната квалификация на иска, определена от първоинстанционния съд?; 4/ Задължен ли е въззивният съд при промяна на правната квалфикация на иска, определена от първоинстанционния съд да даде указания на страните в доклада по ГПК? По така посочените въпроси касаторът въвежда допълнително основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Позовава се на недопустимост на въззивното решение и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице вероятност обжалваното решение да е недопустимо. Не е налице сочената от касатора хипотеза на произнасяне по непредявен иск. Съгласно приетото в мотивите на ТР №2/29.02.12г. по тълк.д.№2/11г. на ОСГТК на ВКС, поддържано и в задължителната съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК, обобщена в решение №157/30.10.13г. по т.д.№1091/12г. на първо т.о., произнасяне по непредявен иск, водещо до недопустимост на решението, е налице тогава, когато, нарушавайки принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран, определяйки спорното право въз основа на обстоятелства, каквито не са били въведени от страната и излизайки извън обхвата на търсената защита. При определяне на спорния предмет и отнасянето му към съответната материалноправна норма, даваща правната квалификация на иска, съдът изхожда единствено от обстоятелствата, посочени в исковата молба и формулирания с нея петитум. Само в случай, че съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон. В този смисъл са разясненията в т. 5 от ППВС № 6/21.02.1979 г., както и приетото в постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение № 51 от 07.04.2009 г. на ВКС по т.д.№ 623/2008 г. ТК, II т.о.; Решение № 164 от 14.01.2010 г. на ВКС по т.д.№ 764/2008 г. ТК, II т.о.; Решение № 176 от 03.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 118/2010 г.,ТК, II т. о. В случая изложените с исковата молба твърдения са за извършване на дейности по поддръжка на съоръжения, собственост на ответника, по негово искане, но без писмен договор, в противоречие на процедурата и установената форма по ЗОП. За изпълнението на тази дейност ищецът е извършил разходи за поддръжка и на допълнителните извън сключения договор № 17/21.10.2005г. 2 186 броя осветителни тела, със стойността на които е обеднял, а ответникът се е обогатил, тъй като не е плащал възнаграждение за престираната услуга, поради което и се претендира заплащане на посоченото обезщетение. Така очертаната обстоятелствена част на исковата молба и петитума на иска налагат извод за предявяване на такъв по чл.59 ЗЗД, по който се е и произнесъл въззивния съд. Първите два въпроса са поставени в контекста на поддържаното пред всички инстанции защитно възражение на касатора, че извършените от ищеца процесни дейности са били включени в предмета на договора за изработка, сключен между страните. Въззивният съд не е споделил възражението на касатора, като се е обосновал с обсъдените доказателства, сочещи на извършени дейности извън предмета на възлагане по договора. Следователно и двата въпроса са насочени към проверка на доказателствения материал, което е извън правомощията на касационната инстанция във фазата по чл.288 ГПК. Третият въпрос не е подкрепен с конкретни доводи в изложението към касационната жалба, доколкото твърдението на касатора е много общо- за необсъждане на всички доводи на страните, на всички доказателства. Неконкретизирани са твърденията по касационната жалба за необсъждане на „част“ от документацията по обществената поръчка и на „всички останали представени от общината писмени доказателства“. За касационната инстанция не съществува задължение да се произнесе по общото оспорване, защото то не представлява „точно и мотивирано изложение на касационните основания“, в случая за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Следователно не може да обоснове извод за изпълнение на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. В касационната жалба единствено конкретизирани се явяват оплакванията, че САС се е позовал на заключения, за които не е посочил, че са били оспорени и на гласни доказателства, които са били депозирани от предубедени свидетели. Видно от направеното в мотивите на обжалваното решение обсъждане въззивната инстанция изрично е посочила защо кредитира заключението на СТЕ – поради съответствието му с установения предмет на договора /след тълкуване на клаузите му съобразно изготвената тръжна документация по проведената обществена поръчка, предложението на изпълнителя и Проекта по енергийна ефективност на възложителя, приложенията към договора, както изрично е разписано в чл. 1 и чл. 2 от договора, или възложените, съответно приети за изпълнение дейности по техническа поддръжка да обхващат точно посоченият в документацията брой осветителни тела – 4338/, документацията и при двете страни, останалите писмени доказателства по делото и гласните доказателства. Отчела е евентуалната заинтересованост на свидетелите от изхода на спора, но поради съвпадение на установените с показанията факти, с тези от писмените доказателства и заключения, ги е кредитирала. Следователно САС е обсъдил доводите на страните и събраните доказателства, което е в съответствие с константната практика на ВКС по сочените от касатора решения на ВКС по чл.290 ГПК, а именно: по гр.д. № 1318/2010 г. на ВКС, IV г.о., по гр.д. № 2296/2019 г. на ВКС, III г.о и мн.др. По четвърти въпрос независимо от направената преквалификация на иска САС е посочил, че първоинстанционният съд се е произнесъл по всички релевантни за иска по чл.59 ЗЗД факти, т.е. правилно е възприел кои са подлежащите на доказване факти /и е разпределил доказателствената тежест предвид определението по чл.146 ГПК в първото по делото пред БлОС зъседание/, но е дал неправилна правна квалификация на иска и неправилно е направил своите изводи относно тяхната установеност и правните им последици, т.е в случая не се налага даване на указания на страните относно подлежащите на доказване факти. Не е изпълненна и хипотезата на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Повторението на оплакванията за недопустимост на въззивния акт са извън обхвата на разглежданата хипотеза по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, касаеща неправилност,а не недопустимост на решението. Поставените проблеми дали се касае до възнаграждение по договор или до обезщетение за неоснователно обогатяване, рес. дали първото представлява периодично вземане, оттук с каква давност се погасява вземането за тях, изискават преценка на договора, останалите писмени, гласни доказателства и експертизи на СТЕ, т.е. извършване на проверка по същество на касационната жалба. Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато да касационно обжалване. Съобразно изхода от спора в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 4000лв., на осн. чл.78, ал.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд