Определение № 835 от 23.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3181/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. К., Д. С. П. и К. С. П. /наследници на починалия в хода на производството С. П. К./, подадена чрез адвокат Л. Н., срещу въззивно решение № 1942 от 28.10.2013 г. по гр.д. № 4123/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което като е потвърдено решение от 13.08.2012 г. по гр.д. № 830/2010 г. на Кюстендилския окръжен съд, е отхвърлен предявеният от С. П. К. срещу МБАЛ “д-р Н. В.” АД, [населено място] иск с правно основание чл.49 ЗЗД за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 50 100 лв., претърпяни от неправилно лечение, проведено в ответната болница през периода 26.06.2009 г. до 7.07.2009 г., което е довело до ампутация на лявата подбедрица, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-26.06.2009 г., до окончателното й изплащане. В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че начинът по който е определена липсата на причинна връзка между поведението на персонала на лечебното заведение и негативния за К. резултат е в противоречие с даденото в решение № 1228 от 18.12.2008 г. по гр.д. 0 4894/2007 г. на ВКС, V г.о. и решение № 166 от 10.03.2010 г. по гр.д. № 4284/2008 г. на ВКС, ІV г.о. Според жалбоподателите спецификата на увреждането- поставянето в риск и поддържането на фактическа заблуда в пациента относно здравословното му състояние, както и обективирането на отговорността дори и при пълна липса на конкретна вина, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като са цитирани решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. При разпределяне на доказателствената тежест и преценката на доказателствата, съдът не взел предвид редица решения на ВКС, включително постановени по реда на чл.290 ГПК. Съдът се произнесъл по въпроса за наличие или на отговорност при липса на конкретно нарушение в противоречие с практиката на ВКС. Ответната страна МБАЛ “д-р Н. В.” АД, [населено място] в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване, тъй като в изложението не са поставени материалноправи или процесуалноправни въпроси по см. на чл.280, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. Софийски апелативен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД е отхвърлен. Приел е, че заявената претенция за обезщетение за неимуществени вреди от С. К., постъпил в ответната болница на 26.06.2009 г. е неоснователен, тъй като по делото не е установено противоправно поведение на служители на ответната болница. Изложил е съображения, че твърденията в исковата молба, че приемането, прегледите и проведеното лечение не било адекватно на състоянието му не се подкрепят от събраните по делото доказателства. От приетите по делото съдебно-медицински експертизи е приел за установено, че проведеното лечение било адекватно на състоянието му. Изложил е съображения, че според еднозначните изводи на съдебно-медицинските експертизи, не може да се приеме, че има пряка връзка между действията на лекари от ответната болница и негативния за пациента резултат- ампутация на лява подбедрица. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС жалбоподателят трябва да посочи правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивирано изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е значение за конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за въприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В настоящия случай в изложението се съдържат твърдения за неправилност на изводите на съда, че по делото не е установено противоправно поведение- действие или бездействие на медицинския персонал в ответната болница, което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Изводът на съда, че не е налице противоправно поведение от страна на медицинския персонал в ответната болница е основан на установените по делото конкретни факти и обстоятелства. Въпросите относно преценката на решаващия съд на доказателствата и фактите по делото не е обуславящ за изхода на делото, като общо основание по см. на чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване, съобразно разясненията дадени в ТР № 1/2009 г., ОСГТК. Доводите са относими към обосноваността на съдебния акт и извършената преценка на доказателствата, което не е самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване в предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. Обжалваното съдебно решение, с което не е уважен иска не влиза в противоречие с приетото в представените съдебни решения относно фактическият състав на отговорността по чл.49 ЗЗД, нито с дадените разяснения по приложението на чл.49 ЗЗД в задължителната съдебна практика. По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,