Определение № 50688 от 29.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 73/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Райфайзенбанк България“ ЕАД чрез юрисконсулт И. против решение № 18/09.08.2021 г. по в. гр.д. № 430/2020 г. на Окръжен съд Кюстендил, с което е потвърдено решение № 55/20.01.2020 г. по гр.д. № 1527/2019 г. на Кюстендилския районен съд в частта, с която са отхвърлени изцяло предявените от касатора срещу М. И. М. главни установителни искове с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че последният дължи на банката следните суми: 10 748,32 лв. – изискуема главница по договор за потребителски кредит от 14.09.2015 г. ведно със законната лихва от 10.10.2018 г. до окончателното изплащане; 340,91 лв. - редовна възнаградителна лихва за периода от 10.04.2018 г. до 12.09.2018 г.; 169,79 лв. – наказателна лихва за периода от 10.05.2018 г. до 19.10.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2036/2018 г. по описа на Районен съд Кюстендил. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Основните доводи са, че въззивният съд неправилно е приел, че ненадлежно обявената на длъжника предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит преди подаване на заявлението, е основание за отхвърляне на предявените установителни искове по чл.422 ГПК. Поддържа се, че тези изводи на въззивния съд са в пълно противоречие с разрешението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, както и в трайната съдебна практика на ВКС, според които дори и предсрочната изискуемост да не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, то предявеният по реда на чл.422 ГПК установителен иск следва да бъде уважен за вноските с настъпили падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, а ако правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем се осъществи в исковото производство, то не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането, тъй като обявяването на предсрочната изискуемост на кредита в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК в рамките на претендираните суми. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните два въпроса: 1/ Когато волеизявлението на банката – кредитор за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано или приложено в/към исковата молба, настъпва ли предсрочна изискуемост в хода на исковия процес и от кой момент и 2/ Връчването на особен представител на книжата по делото има ли за последица настъпване на предсрочната изискуемост. По първия въпрос се твърди, че разрешението, дадено от въззивния съд противоречи на задължителната практиката на ВКС - Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, както и на практиката на ВКС, обективирана в решение № 60009/02.06.2021 г. по т.д. № 2891/2019 г. на II т.о., решение № 10/25.02.2020 г. по т.д. № 16/2019 г. на II т.о. и решение № 60048/20.08.2021 г. по т.д. № 2122/2020 г. на I т.о. По втория въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на I т.о. На следващо място се поддържа и основанието на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на решението, поради явно противоречие с тълкувателен акт и с константната съдебна практика на ВКС по въпроса за предсрочната изискуемост на кредита, обявена на длъжника в хода на исковото производство. Ответникът по жалбата – М. И. М., не е депозирал отговор на касационната жалба. С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявените от касатора главни установителни искове по реда на чл.422 ГПК, като е приел, че волеизявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, не е надлежно връчено на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като се е позовал на съдебна практика на ВКС, постановена преди приемането на Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед отхвърлянето на главните установителни искове, въззивният съд е разгледал предявените при условията на евентуалност осъдителни искове, като е приел, че същите са основателни до предявените с исковата молба размери, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на връчване на исковата молба с преписите на длъжника – 01.11.2019 г. При така изложените решаващи изводи във въззивното решение, за отхвърляне на установителните искове по чл.422 ГПК, настоящият състав на ВКС приема, че последното следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия поставен в изложението въпрос за проверка дали даденото от въззивния съд разрешение по въпроса е в противоречие със задължителната практика на ВКС – Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, както и на практиката на ВКС, обективирана в решение № 60009/02.06.2021 г. по т.д. № 2891/2019 г. на II т.о., решение № 10/25.02.2020 г. по т.д. № 16/2019 г. на II т.о. и решение № 60048/20.08.2021 г. по т.д. № 2122/2020 г. на I т.о. Вторият повдигнат въпрос не покрива общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване, тъй като не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на предявените по реда на чл.422 ГПК установителни искове. Отделно от това не е налице и допълнителният критерий, тъй като при произнасянето си по евентуалните осъдителни искове, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с дадения в цитираното от касатора решение по чл.290 ГПК отговор на въпроса допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му представител, назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,