Определение № 301 от 30.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 590/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Хлебозавод Велико Търново” АД /н./, чрез синдика Б. А. М., назначен за постоянен синдик, срещу определение № 3510 от 25.10.2019г. по гр.д. № 4831/2019г. на СГС, 2 състав, с което е потвърдено инкорпорираното в решение № 1871 от 19.09.2018г. по т.д. № 2681/2017г. на СГС, VI – 20 състав определение за прекратяване на делото по предявения против дружеството установителен иск по чл.422 ГПК. С молба от 02.12.2019г. „Велттед Инвест” ООД /н./ е заявило, че се присъединява към подадената от „Хлебозавод Велико Търново” АД /н./ частна касационна жалба и е подало частна жалба срещу същото определение.

Частните жалбоподатели поддържат, че потвърденото първоинстанционно определение е постановено в нарушение на чл.637, ал.1 ТЗ, тъй като, докато е траело първоинстанционното произодство, не е бил уведомен синдикът на „Хлебозавод Велико Търново” АД /н./ и производството не е било спряно. Поддържат, че първоинстанционното определение препятства възможността за постановяване на решение със сила на пресъдено нещо по отношение на претендираните вземания, каквато определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъците с приетите вземания няма. Излагат съображения, че качеството кредитор на ищеца по предявените искове не е безспорно поради наличието на висящо производство по иск по чл.649 ТЗ, по което е предявен отменителен иск по отношение на поемането на задължения и извършването на плащания по договора, от които произтичат вземанията, предмет на иска по чл.422 ГПК. Твърдят, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като исковата молба е подписана от лице, за което няма данни да е било юрисконсулт, и поради това процесът е изначално недопустим. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частните жалбоподатели правят искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочат следните процесуалноправни въпроси:

1. Защитата на дружеството спрямо вземанията на банката в производството по несъстоятелност поставена ли е в зависимост от иска по чл.422 ГПК по гр.д. № 2682/2018г. по описа на СГС, доколкото евентуално предявен по-късно иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ е недопустим, при условие, че предмет на установяване с двата иска е идентичен? Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с определение № 684 от 01.12.2015г. по ч.т.д. № 2634/2015г. на ВКС, ТК, II т.о..

2. В хипотезата на обявяване в несъстоятелност на „Хлебозавод Велико Търново” АД на етап висящо производство срещу него по установителен иск, предявен от „Обединена българска банка” АД /която е и кредитор с предявени вземания в производството по несъстоятелност/, длъжен ли е решаващият състав да уведоми надлежно синдика на дружеството, преди постановяване на решението по делото? Частният жалбоподател твърди, че по въпроса е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Направено е искане за спиране на настоящото дело на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК поради наличието на висящо производство по т.д. № 174/2018г. на ОС Велико Търново по заведен от синдика на „Хлебозавод Велико Търново” АД /н./ отменителен иск по чл.649 ТЗ вр. чл.135 ТЗ за недействителност на договора, от който произтичат вземанията, предмет на иска по чл.422 ГПК.

Направено е от „Велттед Инвест” ООД /н./ и оплакване за очевидна неправилност на въззивното определение поради неуведомяване на синдика на това дружество и на синдика на „Хлебозавод Велико Търново” АД за воденото дело.

Ответникът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД оспорва частната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, като поддържа, че поставените въпроси не са обуславящи изхода на произвоството, тъй като въззивният съд изобщо не е обсъждал въпроса за съотношението между по-рано заведения иск по чл.422 ГПК и по-късно предявен иск по чл.694 ТЗ, а вторият въпрос би бил от значение, ако са налице основанията на чл.637, ал.3 ТЗ за продължаване на производството по чл.422 ГПК срещу несъстоятелния длъжник, които въззивният съд изрично е констатирал, че не са налице. Излага и съображения за неоснователност на частната касационна жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.

В обжалваното определение въззивният съд е приел за безспорно между страните, че вземането, предмет на установителния иск по чл.422 ГПК, е включено в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност и правото за възразяване срещу приетото вземане не е упражнено от длъжника в установения в чл.690 ТЗ срок. Посочил е, че на това основание определението с установените вземания е вписано в ТР на 01.02.2018г. и към тази дата са възникнали предпоставките за прекратяване на спора на основание чл.637, ал.2 ТЗ. Въззивният съд е приел, че съществува приоритет на универсалното изпълнение, последица от производството по несъстоятелност, спрямо индивидуалното такова и има установена от закона процедура, спрямо която правата на защита на длъжника в несъстоятелността са изчерпани.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.

Формулираните от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси не са обусловили изхода на спора и поради това не осъществяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е обсъждал първия от поставените въпроси поради неотносимостта му с оглед конкретните факти по настоящото дело. В случая производството по иска по чл.422 ГПК е прекратено поради наличие на предпоставките на чл.637, ал.2 ТЗ /вземането, предмет на иска, е прието при условията на чл.693 ТЗ в производството по несъстоятелност на длъжника/, с оглед приетото от съда, че вземането не е оспорено от длъжника с възражение по чл.690 ТЗ, което изключва възможността за предявяване на иск по чл.694 ТЗ. Поради това въпросът за съотношението между по-рано заведения иск по чл.422 ГПК и по-късно предявен иск по чл.694 ТЗ е неотносим. С оглед прекратяването на производството по чл.422 ГПК на посоченото основание /чл.637, ал.2 ТЗ/ поставеният втори процесуалноправен въпрос за необходимостта от участието на синдика на дружеството-длъжник при наличие на посочените в чл.637, ал.3 ТЗ хипотези, каквито въззивният съд не е приел да са налице, не е обуславящ изхода на делото.

Неоснователен е и доводът за недопустимост на обжалваното въззивно определение поради подаване на исковата молба от лице без представителна власт. Това обстоятелство, дори и да бъде установено, няма за последица недопустимост на въззивния акт, с който е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по исковете против единия от ответниците, тъй като въззивият съд е бил надлежно сезиран от въззивника.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение, наведено от „Велттед Инвест” ООД, поради неуведомяване на синдика на това дружество и на синдика на „Хлебозавод Велико Търново” АД. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на въззивното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

Неоснователно е искането за спиране на делото, тъй като с оглед предмета на настоящото производство висящото дело по предявен от синдика на дружеството иск по чл.649 ГПК не се явява преюдициално.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационен контрол на въззивното определние. При този изход на делото частните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение