Определение № 513 от 30.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 2434/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Държавата чрез Национална агенция за приходите чрез директор Дирекция „Държавни вземания“, С. Х., служител с юридическо образование, обжалва решение № 438 от 24.06.2022 г. по т.д. 130/22 г., по описа на Апелативен съд – София, ТО, 5 състав, с което изцяло е потвърдено решение № 334 от 13.12.2021 г. по т.д. 1603/21 г. по описа на СГС, VI – 4 състав за отхвърляне на предявените от Държавата, чрез НАП, искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, за установяване, че включените в списъка с приети вземания, одобрен с определение 23.07.2021 г.на СГС по т.д. 980/20 г, обявено в ТР на 26.07.2021 г. вземания на Държавата – НАП за главница в размер на 95 369,52 лв и натрупани лихви от 13 385,23 лв, се ползват с поредност за удовлетворение в производството по несъстоятелност съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Излага съображения за допуснато нарушение от въззивния съд при приложение на нормите на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ и ЗОЗ, както и на разпоредбите на ДОПК. Подробно мотивира, че с изменението на ЗОЗ, ДВ бр. 104 от 30.12.2016 г., с разпоредбите на т. 1, 2, 11 от чл. 26, ал. 3 от ЗОЗ не се допълва или разширява съдържанието на закона, а се дублира основанието за вписване на запор, наложен по реда на ДОПК, доколкото същият подлежи на вписване и на основание т. 1 и т. 2 от чл. 26, ал. 3 от ЗОЗ. С цитираното изменение било преодоляно дублирането на основанието за вписване на запорите по ДОПК. Било преодоляно и привидното разграничение на запор, наложени по реда на ДОПК и наложен по реда на ГПК. Вписването на запор в ЦРОЗ имало оповестително-защитно действие и се считало за известно на третите добросъвестни лица от вписването чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ. Вписването правело противопоставимо на третите лица залога, съответно запора. Законодателят изрично бил уредил конкуренцията между ГПК, ДОПК и ЗОЗ с нормите на чл. 17, ал. 5, чл. 32а от ЗОЗ. Запорът, наложен по реда на ДОПК, невписан в ЦРОЗ, би бил непротивопоставим на заложния кредитор, вписал особен залог, независимо, че запорът бил наложен преди вписването на залога. Законодателят бил предвидил удовлетворяването на кредитора със залог върху вземане да се извърши чрез присъединяването му към изпълнителното производство, по което е наложен запор, като върху заложеното вземане бил наложен запор преди пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ. Допълнително била уредена конкуренцията в чл. 32 а, ал. 1 от ЗОЗ. Счита, че буквалното тълкуване на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, налага извод, че държавата има право на привилигирован кредитор при вписан запор в ЦРОЗ по реда на ЗОЗ. Доводът, че чл. 724 от ТЗ отрича правото на предпочтително удовлетворяване на кредитор, чиито вземания са обезпечени със запор, вписан в ЦРОЗ, уточнявал как се удовлетворява кредитора след реализация на обезпечението, но не можел да се тълкува като корекция на чл. 722, ал.1, т. 1 от ТЗ, съгласно която разпоредба, запорът, вписан по реда на ЦРОЗ, е приравнен по последици на реално обезпечение в производството по несъстоятелност и дава правото на Държавата като кредитор да се удовлетвори от посочените суми при реализация на имуществото, върху който е бил наложен запор. Целта на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ била засилената защита на държавата и гарантиране на материалния интерес на държавата. Моли да се отмени решението на въззивния съд и вместо него да се признае, че Държавата, за приетите в производството по несъстоятелност на „Рея фиш“ ЕООД вземания, в размер на 95 369,52 лв главници и 13 385,23 лихви, следва да се удовлетвори в поредност съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следния правен въпрос: Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК, да се удовлетвори привилигировано по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ или посочената разпоредба създава тази привилегия единствено за кредиторите, чиито вземания са обезпечени с учредени по реда на ЗОЗ особени залози, както и допустимо ли е стеснително тълкуване на императивна правна норма, даваща привилегия на удовлетворение. Синдикът на „Рея фиш“ ЕООД оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК, така както са разяснени в ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: За да приеме, че искът с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ е допустим, въззивният съд е установил, че за ответника „Рея фиш“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност. Държавата чрез НАП, в срок, е предявила вземанията си в производството по несъстоятелност на „Рея фиш“ ЕООД - главница в размер на 95 369,52 лв и лихви 13 385,23 лв, както и че вземанията са приети от синдика, с ред на удовлетворяване съгласно чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 от ТЗ. Срещу този ред за удовлетворяване е подадено възражение от НАП по реда на чл. 690 от ТЗ в срок. Възражението е оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение № 263924 от 23.07.2021 г., обявено в търговския регистър на 26.07.2021 г. и в предвидения в чл. 694, ал. 6 от ТЗ, срок, на 03.08.2021 г., е предявен установителния иск от НАП срещу „Рея фиш“ ЕООД, за установяване поредност на вземанията съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Прието е, че твърдението на НАП, установено в процеса, е за налагане на запор на вземанията на дружеството към банки по банкови сметки по реда на ДОПК на 10.07.2020 г., който запор е вписан по реда на ЗОЗ в ЦРОЗ на 14.09.2020 г., преди откриване на производство по несъстоятелност, както и че производството по несъстоятелност е открито със съдебно решение, вписано в Търговския регистър на 28.04.2021 г. Въззивният съд е приел, че липсва основание да се промени решението на първоинстанционния съд, приемащо, че вземанията на Държавата чрез НАП не следва да се удовлетворят по реда на чл. 722, ал.1, т. 1 от ТЗ, а в поредността, посочена в списъка с приети вземания, съставен от синдика. Прието е, че запорът не може да създаде привилегия за удовлетворение. Запорът, наложен по реда на ДОПК, имал действие само по реда на ДОПК и неговата цел била да се осигури принадлежността на имуществото към патримониума на дружеството, с цел от него да се удовлетвори кредитора, носител на публични вземания. Вписването в ЦРОЗ не създавал привилегия, а имал значение само при конкуренцията между обезпечения със запор взискател и кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество по реда на чл. 12, ал. 2 и чл. 32, ал. 1 от ЗОЗ. Прието е, че по-рано вписаният запор, е противопоставим на кредитора с по-късно вписан залог по ЗОЗ и заложният кредитор се удовлетворява като хирографарен кредитор. Вписванията на запорите по реда на ЗОЗ в ЦРОЗ целяло да осигури разрешаване на конкуренцията между различните способи за принудително изпълнение. С вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК се „пресичала“ възможността заложният кредитор по ЗОЗ да пристъпи към изпълнение по реда на ЗОЗ съгласно чл. 32 а от ЗОЗ. Крайната цел била да не се даде възможност на кредитора, с вписан залог по ЗОЗ, да насочи изпълнение върху имущество, на длъжника, за което е наложен запор. Но е посочено, че запорът не може да създаде привилегия на предпочтително удовлетворение. Запорът има същото значение, както при провеждане на принудително изпълнение по реда на ГПК чл. 459, ал.1 вр. чл. 457, ал. 1 и чл. 460 от ГПК, така и когато принудителното изпълнение се провежда по реда на ДОПК – чл. 217, ал. 1 и ал. 3 и чл. 194, ал. 5 от ДОПК. Освен това е прието, че 6-месечният срок, предвиден в чл. 193, ал. 4 от ДОПК е изтекъл на 14.5.2020 г, с което производството за принудително изпълнение се е прекратило и отпаднало с обратна сила действието на запора. Счита, че към датата на вписване на запора, нормата на чл. 26, ал. 3, т. 11 от ЗОЗ не е действаща. С ПЗР на ЗИДЗОЗ не било предвидено, че вписаните запори запазват действието си, като след отмяна на тази норма, били загубили действие вписаните преди това запори в ЦРОЗ за обезпечаване на вземане, което се събира по реда на ДОПК. Обсъден е и оповестителния характер на вписването, съгласно действието на чл. 2, ал. 1 от ЗОЗ и чл. 26, ал. 2 от ЗОЗ, предвиждащи изрично вписването на кои обстоятелства имат конститутивно действие, като арг. от противното е прието, че вписването на останалите обстоятелства има само оповестително действие. Подчертана е разликата между учредяване на обезпечение чрез залог и действието на запора. Вписването на наложен запор бил за противопоставимост, като не можело да създаде привилегия, ако не е налице друго материалноправно основание, което да налага предпочитание на съответния кредитор. Изложени са и съображения, че с оглед нормите на чл. 638, ал. 4 и чл. 724 от ТЗ, вписването по реда на ЗОЗ не учредява привилегия, а представлява единствено обезпечителна мярка. Допускането на касационно обжалване се извършва при наличие на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания, визирани в чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК. С поставения правен въпрос, касаторът не формулира общо основание за допускане касационно обжалване. Правният въпрос е теоретичен, несвързан с предмета на делото, а именно установяване поредност за удовлетворение в производството по несъстоятелност. В предмета на делото е включен правния въпрос относно установяване привилегия на вземания, приети в производство по несъстоятелност, за които вземания, е била наложена мярка запор върху вземания на длъжника към банки по банкови сметки, по реда на ДОПК, който запор е вписан в ЦРОЗ. Поставеният правен въпрос, в първата си част, не кореспондира с предмета на делото, в който е включен правния въпрос относно правото на удовлетворение съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на Държавата, на основание допуснат и наложен запор върху вземания към банки за вложени по банкови сметки суми, като обезпечение на публични държавни вземания в полза на НАП, наложен преди откриване на производство по несъстоятелност и вписан запор в ЦРОЗ, също преди откриване на производство по несъстоятелност. Касаторът не е посочил, че запорът е и вписан в ЦРОЗ преди откриване на производство по несъстоятелност. При допълване на правния въпрос в неговата цялост, следва да се посочи, че въззивният съд е приел, че наложеният и вписан запор в ЦРОЗ, по реда на ЗОЗ, не създава привилегия в производството по несъстоятелност, на основание чл. 722, ал. 1, т. 1 от ГПК. Изходено е от същността на запора като е прието, че запорът единствено цели запазване на имуществото, с цел удовлетворение на вземането на кредитор, но не създава привилегия на удовлетворение. Като допълнително са изложени и мотиви относно оповестителното действие на запора. Поставеният правен въпрос по съществото си представлява оплакване срещу правилността на обжалваното въззивно решение. Соченото основание изисква проверка на изводите на съда, чрез приложение на релевантните правни норми. Така формулираният правен въпрос, не засяга разрешаването на конкретен правен въпрос, а спора, който съществува по делото. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в стадия по селекция на касационните жалби, съдът не може да преценява правилността на въззивното съдебно решение. В последната си част, поставеният правен въпрос - „допустимо ли е стеснително тълкуване на императивна правна норма, даваща привилегия за удовлетворение“, не е разрешен от въззивния съд. Въззивният съд е изходил от същността на запора и неговото действие, както и от предложеното в теорията тълкуване на чл. 722, ал.1, т. 1 от ТЗ във връзка с чл. 12, ал. 2, чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ, като е прието, че вписването на запор по реда на ЗОЗ има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор, по отношение на правата на кредитор с по-късно вписан залог, както и че запорът по определение не създава привилегия. Предвид целта на вписването по реда на ЗОЗ на запора, е не създаване на предпочтително удовлетворение, каквото запорът няма, съгласно посоченото в т. 7 от Тълкувателно решение 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. 2/2013 г., относно приложението на чл. 459, ал.1 вр. чл. 457, ал.1 и чл. 460 от ГПК, а предимство при конкуренция между кредитори при реализиране на различни способи за принудително изпълнение, тъй като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК, осуетява пристъпване към изпълнение то страна на заложния кредитор съгласно чл. 32 а от ЗОЗ. Това разрешение е застъпено трайно в теорията и се споделя в съдебната практика. В случая, касаторът не е обосновал и допълнително основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, както и съгласно т. 3 от чл. 280, ал. 1 от ГПК. Посочването само на наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1-3 от ГПК, не представлява обосноваване на допълнително основание за допускане касационно обжалване. Касаторът следва, освен да обоснове общо основание за допускане касационно обжалване, да посочи и допълнително такова. По отношение на основанието, предвидено в чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, съгласно разясненията в т. 4 на Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът следва да обоснове дали нормата е непълна, неясна или противоречива, подлежаща на тълкуване. Поставеният от него въпрос, дали тази разпоредба е императивна и неподлежаща на стеснително тълкуване, не представлява обосноваване на допълнително основание съгласно т. 3, чл. 280, ал. 1 от ГПК. Нормата изисква посочване на непълна, неясна или противоречива правна уредба и поради това практиката на ВКС трябва да бъде осъвременена поради, настъпили промени в обществените условия или изменения на законодателството, респ. ако има установена съдебна практика, трябва да бъде осъвременена поради неточно тълкуване на закона. Не е обосновано наличието на непълна, неясна или противоречива правна уредба. Не е посочено противоречие в практиката на ВКС, създадена при тълкуване и прилагане на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Липсата на мотивирано допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК изключва възможността да се допусне касационно обжалване. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване. Въпреки искането за присъждане на разноски от ответника, по делото не са представени доказателства за това и не следва да се присъждат. Върховният касационен съд на Р България