Определение № 1362 от 01.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5531/2014 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Г. Ж.” със седалище в [населено място], чрез процесуалния представител юрисконсулт Я. Д. срещу решение № 122 от 27.3.2014 г по гр.дело № 1004/14 г на Старозагорски окръжен съд, Първи граждански състав, с което е отменено решение № 467 от 8.10.13 г по гр.дело № 3127/12 г по описа на Казанлъшки районен съд, с което предявените искове по чл.45 от ЗЗД са отхвърлени и вместо него е постановено друго, с което [фирма] е осъдено на основание чл.49 от ЗЗД да заплати на П. С. П. и Г. А. П. сумата от по 12 500 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от загубата на застрахователна сума по договор за индивидуална застраховка „Злополука” на картодържател, заедно със законната лихва, считано от 3.5.2008 г до окончателното плащане. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е недопустимо, респ.неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.Подържа се, че дадената от съда правна квалификация не съответства на изложените в исковата молба факти, а указанията за разпределение на доказателствената тежест в доклада по чл.146 от ГПК са неточни и неправилни.Подържа се, че тези процесуални нарушения са обективирани във въззивната жалба, но окръжния съд в противоречие с т.2 от ТР 1/13 г на ОСГТК не е обезпечил правилното приложение на императивна материално правна норма и не е дал указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства. Ответниците по касационната жалба П. С. П. и Г. А. П. оспорват същата по съображения, изложени в писмен отговор.Подържат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ.подържат, че касационната жалба е неоснователна, поради което решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск като такъв по чл.45 от ЗЗД.Направил е доклад по чл.146 от ГПК и е разпределил доказателствената тежест като е указал, че ищците следва да докажат неправомерното деяние, извършено от ответника, вредата и причинната връзка между същите, а ответникът да установи своите възражения. вредата. Страните са заявили, че нямат възражения по така направения доклад. С въззивната жалба ответникът е изложил оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, чрез определяне на неправилна правна квалификация на предявения иск, довела до неточни указания в доклада по чл.146 от ГПК, с който е разпределена доказателствената тежест по отношение на правнорелевантните факти. Въззивният съд е преквалифицирал иска като такъв по чл.49 от ЗЗД и приемайки го за основателен е отменил първоинстанционното решение и е уважил исковете за сумите от по 12 500 лв за всеки ищец. Върховният касационен съд, Четвърто Гражданско отделение намира, че е налице посоченото касационно основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 1/2013 г на ВКС, ОСГТК дейността на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.Въззивната инстанция не дължи повтаране на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях.Докладът на делото е от особено значение за постановяване на правилно и съобразено с обективната фактическа действителност решение по материалноправния спор.Докладът е насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права.Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция правна квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са дадени неправилни указания във връзка с подлежащите на доказване факти, той следва служебно дори без да е сезиран с такова оплакване да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора. По така поставения от касатора въпрос относно правомощията на въззивната инстанция при дадена от първоинстанционния съд неправилна правна квалификация обжалваното решение противоречи на т.2 от, поради което следва да бъде допуснато до касационен контрол. Воден от горните мотиви, ВКС, Четвърто ГО