Определение № 5176 от 28.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2430/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. А. А., чрез адв. С. К. - Д. от АК Пловдив срещу решение № 222 от 18.02.2026 г. по в.гр.д. № 3368/2025 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдил решение № 4552 от 22.10.2025 г. на Районен съд - Пловдив. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Б. Р. А., Р. Н. А. и А. А. А. за признаване за установено, че не дължат на ответника З. А. А. сумата 4 029,93 лева - главница по договор за потребителски кредит № 255 212/2008 от 16.06.2008г. и анекси към него; 1 049,68 лева - просрочена лихва върху редовна главница за периода от 01.02.2012г. до 14.10.2013г.; 82,72-лева наказателна лихва върху просрочена главница за периода 01.03.2012г. до 15.10.2013г.; 225,98 лева ;законна лихва върху главницата от 21.10.2013г и съдебни разноски в размер на 469,75лева ,като е посочена сборна цена на иска 5588,31лева по цедирани на ответника вземания, при изложените в исковата молба обстоятелства.Ответникът - З. А. А. е оспорил исковата претенция като неоснователна. С потвърденото решение и признато за установено в отношенията между страните,че Б. Р. А., Р. Н. А. и А. А. А. не дължат на жалбоподателя следните суми: 4 029,93 лева главница по договор за потребителски кредит № 255-212/2008 от 16.06.2008г. и анекси към него; 1 049,68 лева - просрочена лихва върху редовна главница за периода от 01.02.2012г до 14.10.2013г.; 82,72 лева - наказателна лихва върху просрочена главница за периода 01.03.2012г до 15.10.2013г.; 225,98 лева наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 01.03.2012г. до 15.10.2013г., придобити от ответника въз основа на договор за цесия от 12.01.2018г., за които суми са издадени по частно гражданско дело №16814/2013г. по описа на Районен съд - Пловдив изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 от ГПК и е образувано изпълнително дело № 469/ 2024 г. по описа на ЧСИ М. К., като погасени чрез прихващане, на основание постигнато взаимно съгласие в нотариално заверена декларация от 21.05.2019г. Ищците са дължали при условия на солидарност посочените в исковата молба суми, за които е образувано изпълнително дело № 469/2024г. по описа на ЧСИ М. К..С договор за цесия от 12.01.2018г. банката- кредитор е прехвърлила на З. А. паричното си вземане срещу солидарните длъжници.Погасяването на дълга е настъпило през 2019г. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 123, ал.1 от ЗЗД прихващането с един солидарен длъжник има действие спрямо всички солидарни длъжници,с оглед на което е погасена солидарната отговорност и на останалите ищци.С оглед на гореизложеното съдът е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим, основателен и доказан. Касаторът обжалва решението с оплакване, че решението е очевидно неправилно,постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.В изложението към жалбата касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. В хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК е повдигнат въпросът „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства,като посочи кои от доводите и възраженията са неоснователни?“. Ответниците Б. Р. А., Р. Н. А. и А. А. А. са депозирали отговор чрез пълномощник адв. С. М., в който навеждат твърдение за недопустимост на касационната жалба,с оглед цената на иска. Изтъкват и нейната неоснователност. Претендират разноски. При проверка на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на въззивното решение до касационното обжалване, настоящият съдебен състав на Върховен касационен съд намира касационната жалба за процесуално недопустима,тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280,ал.3, т.1 ГПК. Нормите уреждащи обжалваемостта на съдебните актове са императивни и за прилагането им съдът следи служебно. При предявени обективно съединени искове ,всеки от които под прага от 5 000 лв. касационно обжалване не е допустимо, независимо дали вземането се претендира или оспорва. Цената на иска за главницата, при съединяването му с иск за изтекли лихви, не се сборуват като паричен размер на един оценяем иск. Посочена от ищеца сборна сума по вземанията не обуславя въпрос за цената на иска по смисъла на чл.70, ал.1 ГПК. Поради това касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Разноски се дължат и в този случай. В полза на ответниците по касация Б. Р. А., Р. Н. А. и А. А. А., всички представлявани от адв. С. М., следва да бъдат присъдени разноски които съгласно представен с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 22.04.2026 г. възлизат на сума от 500 евро за всеки от ответниците платил на адв. С. М. тази сума в брой, общо 1500 евро. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.