Определение № 106 от 25.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 794/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Б. Д. Х.,Д. С. Д. и С. С. Д. чрез адв.Я. В. срещу решение № 240 от 20.02.12г.по в.гр.дело № 3316/11г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решението от 1.07.11г.по гр.дело № 112/09г.на Окръжен съд- Кюстендил.С него са отхвърлени исковете им против Д. А. и К. А. за обявяване за нищожни на упълномощителни сделки по пълномощни рег.№ 541 и № 584 от 13.02.08г.с упълномощител С. Б.,за обявяване за нищожен и договора за покупко-продажба,предмет на нот.акт № г.,с който С. Б. чрез пълномощника си Д. А. е продала на Д. А. описаните в нотариалния акт два апартамента с административен адрес: [населено място], [улица],на основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД във вр.с чл.38 ЗЗД- поради липса на съгласие на С. Б. да упълномощи Д. А. да продаде на себе си процесните апартаменти; за прогласяване нищожността на същия договор на основание чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД като сключен при заобикаляне на закона,поради уговорен забранен начин за удовлетворяване на А./чл.152 ЗЗД/;за прогласяване нищожността на същия договор поради накърняване на добрите нрави – чл.26 ал.1 ЗЗД,и евентуално съединените искове за унищожаване на упълномощителната сделка на основание чл.31 ал.1 ЗЗД поради това,че упълномощителката не е разбирала и не е могла да ръководи действията си,за унищожаване и на договора поради това,че упълномощителката не е разбирала и могла да ръководи действията си,и унищожаване на договора като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия- чл.33 ЗЗД. С изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. В отговор ответниците по касационната жалба К. и Д. А. молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. В ТР № 1 /19.02.10г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС е дадено разяснение,че общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Поставените от касатора въпроси са следните: 1.възможно ли е да има хибридна сделка,при която да бъдат съчетани дарение и продажба; 2.промяната в правната квалификация на основанието на иска,в случая обстоятелството,че С. Б. не е разбирала и не е могла да ръководи действията си към датата на упълномощаването на Д. А.,от унищожаемост на упълномощителната сделка –квалификация по чл.31 ал.1 вр.ал.2 ЗЗД, на нищожност поради липса на съгласие – квалификация по чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД,съставлява ли предявяване на нов иск и допустимо ли е.Формулираните по този начин въпроси не са обусловили изхода на делото,поради което не обосноват и допустимостта на касационното обжалване.Въззивният съд не е приел,че атакуваната сделка е хибридна между продажба и дарение,разгледал е предявените при условията на евентуалност искове за нищожност и унищожаемост на процесния договор за покупко- продажба,а този въпрос е изваден извън контекста на мотивите на съда при обсъждане на цената,на която имотите са продадени на ответницата.Вторият въпрос е без значение за изхода на делото при приетото за установено от съда обстоятелство,че упълномощителката С. Б. не е имала никакво заболяване,което да пречи на годността й да разбира постъпките си и да взема решения съобразно волята си.Що се касае за твърдението,че решаващият съд не е взел предвид писмената защита на въззивниците,същото може да се квалифицира като касационно оплакване и би подлежало на разглеждане при вече допусната касация. По изложените съображения настоящият състав приема,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване,което води до необсъждане наличието на отделните хипотези по т.1- т.3 от чл.280 ал.1 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.