Определение № 50783 от 01.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1155/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. П. Конярска и Т. Й. Г./починал на 6.9.2022 г. и заместен от неговите наследници Й. Т. Г., С. Т. Ц. и Т. Т. Н./ против решение № 1175 от 15.11.2021 г., постановено по въззивно гражданско дело № 677 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 03.08.2020 г., постановено по гр. д. № 433 по описа за 2019 г. на Пернишкия окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от И. П. К. и Т. Й. Г. срещу К. Д. Д., И. В. З. и И. Д. З. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 09.02.2017 г. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда с площ от 79,30 кв. м., на един етаж, находящ се в недвижим имот с площ от 513 кв. м., с адрес: [населено място],[жк], [улица].

Касаторите твърдят, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли съдът да гради изводите си в решението върху заключение на експертиза, което е неаргументирано, необосновано и немотивирано и чийто експерт не обосновава изводите си дори и при устното изслушване на заключението му?

2. Следва ли съдът да гради изводите си в решението върху заключение на експертиза, което противоречи на приети по делото няколко писмени доказателства?

3. Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила недопускането на поискана от страна нова експертиза от друго вещо лице при изразено аргументирано оспорване на изготвена по делото експертиза?

К. Д. Д., И. Д. З. и И. В. З. застъпват становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Касаторите са изложили в исковата молба, че са сключили на 9.2.2017 г. предварителен договор с Л. В. З. - Д., с който тя се е задължила да им прехвърли правото на собственост върху масивна едноетажна жилищна сграда с площ от 79.30 кв.м., находяща се в недвижим имот с площ от 513 кв.м., с адрес [населено място],[жк], [улица], срещу сумата от 40000 лева. След подписването на предварителния договор ищците внесли по личната влогова сметка на Л. З. в "ДСК-Банка" П. продажната цена от 40000 лева. Освен това заплатили и сумата от 22500 лв. за придобиване собствеността на парцела, понеже сградата била построена с отстъпено право на строеж. При извършена проверка в имотния регистър установили, че на 13.12.2018 г. с нотариален акт № .............., т. III, рег. №.............., нотариално дело № ................ г. по описа нотариус Н. З. ответницата К. Д. в качеството си на пълномощник на Л. З. е продала имота, предмет на предварителния договор, на М. Н. П. за сумата от 24 200 лв. Л. З. починала на 03.02.2019 г. и е оставила за наследници ответниците. Касаторите са поискали от съда да обяви предварителния договор за окончателен.

Според приетата по делото съдебно-почеркова експертиза подписът под предварителния договор не е положен от Л. В. З.-Д., поради което Пернишкият окръжен съд е приел, че липсва валидно сключен между страните предварителен договор. Освен това първоинстанционният съд е констатирал, че не е налице предпоставката по чл.363 от ГПК за обявяване на предварителния договор за окончателен, тъй като ответниците не са собственици на недвижимия имот. Ето защо е отхвърлил предявения иск.

Приетата пред въззивния съд повторна почеркова експертиза е потвърдила първоначалното заключение, че подписът под предварителния договор не е на Л. З.-Д., а най-вероятно е изпълнен посредством зарисовка/подражание/ на действително положен неин подпис. Софийският апелативен съд е счел, че заключенията по делото са логични, ясни, без вътрешни противоречия и са изготвени компетентно, при използване на необходимите технически способи за изследване. Затова ги е кредитирал и е достигнал до извода, че предварителният договор не е подписан от Л. З.. Посочил е, че в другите представени документи липсват волеизявления относно съществен елемент на сделката-продажната цена, поради което не може да се приеме, че чрез писмени насрещни изявления в различни от предварителния договор от 09.02.2017 г. документи страните са сключили такъв договор. Освен това въззивният съд е добавил, че предварителният договор не може да бъде обявен за окончателен, тъй като обещаният имот е продаден на трето лице преди вписване на исковата молба по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Исковата молба е вписана на 20.05.2019 г., а на 13.12.2018 г. Л. З. е продала имота на трето лице - М. П., с нотариален акт № ................., том ІІІ, рег. № ................, дело № ................... г. на нотариус Н. З. с район на действие Районен съд - Перник. С тези мотиви въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.

Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване касаят само аргументите на въззивния съд относно липсата на валиден предварителен договор, но не и довода за неоснователност на иска поради обстоятелството, че ответниците не са собственици на имота, предмет на този договор. От признанието в исковата молба и събраните по делото доказателства е било установено по делото, че преди завеждане на иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД имотът е бил продаден на друго лице. Съгласно чл.363 от ГПК в особеното производство, образувано по този иск, съдът е длъжен да извърши проверка дали отчуждителят е собственик на вещта. Ако преди завеждане на исковата молба продавачът по предварителния договор е престанал да бъде собственик, искът не може да бъде уважен. Следователно допускането на касационно обжалване на посочените основания не би променило крайния изход на спора, поради което е безпредметно. Освен това тези основания не са налице. Не се установява твърдяната от касаторите очевидна неправилност на решението. Според тях тази неправилност се състои в погрешния правен извод за липса на воля за продажба на имота, тъй като въззивният съд е пренебрегнал подписаните от продавача писмени декларации. Такъв порок обаче не може да се констатира само от съдържанието на решението, поради което не се касае за очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предложение последно от ГПК. Първите два въпроса на касаторите касаят правилността на решението и изискват преценка на доказателствата и фактите по делото, каквато не може да бъде извършена във фазата на допускане на касационното обжалване. Разрешението на третия въпрос, дадено от въззивния съд, съответства на практиката на ВКС, съдържаща се в решение № 542 от 7.02.2012 г. по гр. д. № 1083/2010 г. на IV ГО на ГПК. Според тази практика не всяко оспорване на представеното заключение води до възлагането на допълнително или повторно заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. В случая възражението на касаторите срещу приетото заключение е било голословно и неаргументирано, поради което въззивният съд не е бил длъжен да възложи изготвянето на допълнително или повторно заключение.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение