Определение № 39 от 29.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5771/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280, ал.1 ГПК /редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.

Образувано е по подадена от М. Б. О. касационна жалба срещу решение № 2792 от 24.06.2015 г. по в.гр.д.№ 1029 от 2014 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е изменено решение № 207 от 14.08.2014 г. по гр.д.№ 1245 от 2012 г. на Районен съд-Петрич, постановено по предявен от Е. К. Л. и П. К. К. срещу М. Б. О. иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността.

В касационната жалба се твърди, че решение на Благоевградския окръжен съд в частта му, с която се уважава частично иска по чл.109 ЗС, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК /редакция преди изменението на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г./. Твърди, че е налице противоречие между въззивното решение в обжалваната му част и посочена от него задължителна и незадължителна съдебна практика /решение № 139 от 25.06.2010 г. по гр.д.№ 457 от 2009 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 493 от 24.06.2010 г. по гр.д.№ 719 от 2009 г. на ВКС, ГК, първо г.о, решение № 430 от 27.10.2010 г. по гр.д.№ 312 от 2010 г. на ВКС, ГК, второ г.о., решение № 57 от 30.04.2009 г. по гр.д.№ 6155 от 2007 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение от 26.03.2013 г. по в.гр.д.№ 42 от 2013 г. на Окръжен съд-Монтана, решение № 135 от 31.07.2014 г. по гр.д.№ 334 от 2014 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 83 от 15.03.2011 г. по гр.д.№ 229 от 2010 г. на ВКС, ГК, второ г.о. и решение № 421 от 14.01.2011 г. по гр.д.№ 928 от 2009 г. на ВКС, ГК, второ г.о./ по десет формулирани от него правни въпроса, както следва:

1. Следва ли ищецът по иск по чл.109 ЗС да посочи и доказва с какво конкретно и по какъв начин ответникът му пречи да упражнява своето право, когато твърди наличие на строеж на регулационната граница, изпълнен в отклонение от одобрени строителни книжа и техническите правила и норми ?

2. За уважаване на иска по чл.109 ЗС, достатъчно ли е установяването на строеж, извършен в отклонение от техническите правила и норми или е необходимо да се установи какво е неговото техническо състояние и дали естеството на отклоненията /нарушенията/ е такова, че пречи на собственика на съседния имот да упражнява правото си на собственост ?

3. Незначителното завишаване във височината на сградата, разположена на регулационната линия, представлява ли съществено нарушение/отклонение и налага ли то премахване на строежа или част от него, когато самият строеж не е довършен /без завършена покривна конструкция, поставени улуци и водосточни тръби/, а постройката на съседа е завишена спрямо сградата, за която съдът е приел, че пречи, чрез събиране и оттичане на дъждовна вода ?

4. Следва ли съдът да извърши нова преценка затова пречи ли постройката, разположена на регулационната линия на ищеца, когато констатираните отклонения не са отстранени, но допълнително са извършени нови СМР, които да предпазват от овлажняване калканните стени и на двете постройки ?

5. Следва ли да се приеме, че изграждането на строеж в отклонение от одобрени строителни книжа /когато строежът не е довършен/ априори ограничава или смущава правото на собственост на собственика на съседния имот ?

6. При наличие на нови, допълнително извършени СМР, които дават ново техническо разрешение, с цел предотвратяване и преустановяване на евентуални неблагоприятни въздействия на строежите, дори и да не са отстранени констатирани отклонения, следва ли да се извърши нова преценка затова създава ли се пречка за ищеца да упражнява правото си на собственост ? Относимо ли е новото техническо разрешение за правилното разрешаване на предявения негаторен иск или е достатъчна единствено констатация, че въпреки неговото наличие /на новото техническо разрешение/, поради неотстраняване на отклоненията, защитаваното с иска право е нарушено ?

7. Могат ли ищците при предявен иск по чл.109 ЗС да черпят права от свое неправомерно поведение ? Установяването на такова фактическо или правно положение, релевантен за правилното решаване на спора по чл.109 ЗС въпрос ли е и ако да- обуславя ли неоснователност на негаторната претенция ?

8. Какви следва да бъдат действията на въззивния съд и какви са неговите правомощия в случаите, когато се установи, че исковата молба по предявения иск по чл.109 ЗС не е вписана съгласно изискванията на чл.114, б.“в“ и чл.112, б.“з“ и б.“а“ ЗС ?

9. Допустимо ли е водене на иск по чл.109 ЗС, когато в хода на процеса е установено, че състоянието на нарушаване на правата на ищеца е преустановено /поради събаряне на складовите помещения на ответника и допълнително извършване на СМР на постройката на ищеца, съответно на гаража на ответника/ ?

10. Допустимо ли е по реда на чл.109 ЗС с осъждането на ответника да премахне част от гаражите, да се засягат и увреждат права на трети лица, които не са страна по делото и ако се установи, че същите са собственици на част от постройката /в случая на единия от гаражите/, може ли в този случай съдът да уважи иска ?

Освен това твърди, че произнасянето на ВКС по част от тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

В писмен отговор от 30.10.2015 г. ответниците по жалбата Е. К. Л. и П. К. Кърджалийски оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Гражданско дело № 1245 от 2012 г. на Районен съд- Петрич е било образувано по предявен от Е. К. Л. и П. К. Кърджалийски срещу М. Б. О. иск с правно основание чл.109 ЗС с искане за осъждане на ответника да премахне строежа на гаражи в УПИ XV-2555 и на складови помещения в УПИ X.-2557, както и части от такива, за да бъде прекратено неоснователно създаденото състояние, което смущава правото на собственост на ищците върху стопанска постройка, изградена в собствения им УПИ X.-2554 в кв.99 по плана на [населено място], утвърден със заповед № 32 от 1992 г. на Кмета на [община].

С обжалваното решение на Благоевградския окръжен съд по същество предявеният иск по чл.109 ЗС е уважен частично- само относно искането за премахване на тази част от гаражите в УПИ XV-2555, която е изградена в отклонение от одобрения проект въз основа на разрешение за строеж № 261 от 17.10.2008 г. /изграждането им със завишаване на височина с 0,20-0,40 м., поради изпълнен гараж с променлива височина от 2,50 до 2,70 м., вместо предвидената с одобрения архитектурен проект височина от 2,30 м./, както и относно искането за задължаване на ответника да преустанови вредното въздействие върху стопанска постройка, изградена в собствения на ищците УПИ X.-2554, на страничната регулационна линия с имота на ответника, чрез преработване на изпълнена покривна плоча с наклон обърнат към УПИ XV-2555 /наклон с посока изток-запад/, вместо предвидените в архитектурния проект борд и наклони за отвеждане на водите към средата на западната фасада на гаража в УПИ XV-2555, като наклона се приведе в съответствие с одобрения архитектурен проект.

За да уважи иска, въззивният съдът е приел, че гаражите в имота на ответника са изградени в отклонение от одобрения проект: със завишаване на височината с 0,20-0,40 м. /гараж с променлива височина от 2,50 до 2,70 м., вместо предвидената с одобрения архитектурен проект височина от 2,30 м./ и с покривна плоча с наклон обърнат към в УПИ XV, вместо предвидените в архитектурния проект борд и наклони за отвеждане на водата към средата на западната фасада на гаража в УПИ XV. Приел е, че пред въззивният съд не са представени убедителни доказателства, че към настоящия момент са премахнати частите от гаражите, които са изградени в отклонение от одобрения проект и разрешението за строеж № 261 от 17.10.2008 г. досежно височината им и наклона на покривната плоча. С оглед приетото заключение на вещите лица съдът е счел, че отклоненията от проекта са от такова естество, че се въздейства неправомерно върху съседния имот /чрез оттичане на водата на плочата на сградата и наводняване на кирпичената стопанска постройка на ищците, изградена на страничната регулационна линия с имота на ответника/, което представлява пречка за ищците да осъществяват правото си на собственост в пълен обем. Прието е, че със взетите от ответника мерки за предпазване от евентуално наводняване на калкана между двете постройки /монтиране на ламаринена пола между двата калкана/ не е преустановено неправомерното въздействие върху постройката на ищците, доколкото плочата на гаражите не е преработена, наклонът й не е променен и не е преустановена вероятността от наводняване на постройката на ищците. Без значение за основателността на предявения иск е прието обстоятелството, че към настоящия момент е извършен основен ремонт на постройката на ищците, както и обстоятелствата, че двата гаража са били заснети по кадастралната карта на града и са получили идентификационни номера като два самостоятелни обекта и че само единият от гаражите се намира на страничната регулационна линия, доколкото за уважаването на негаторния иск от значение е не какъв е вида и състоянието на обектите и дали те са изградени законно или не, а дали тези обекти неоснователно пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем. А от доказателствата по делото било установено, че двата гаража са изградени с една единна покривна плоча, чийто грешен наклон е причината за неоснователното въздействие върху стопанската постройка в имота на ищците.

Така постановеното решение не противоречи на съдебната практика по поставените от касатора правни въпроси. По по-голяма част от тези въпроси има постановена нова задължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС/, поради което посочените решения на ВКС по чл.290 ГПК не следва да се вземат предвид, а следва да бъде преценено само съответствието на обжалваното решение с приетото в Тълкувателно решение № 4 от 2017 г. на ОСГК на ВКС.

1. По първия поставен правен въпрос /следва ли ищецът по иск по чл.109 ЗС да посочи и доказва с какво конкретно и по какъв начин ответникът му пречи да упражнява своето право, когато твърди наличие на строеж на регулационната граница, изпълнен в отклонение от одобрени строителни книжа и техническите правила и норми/ в т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4 от 2015 г. на ОСГК на ВКС е прието, че ищецът по иск с правна квалификация чл.109 ЗС винаги следва да посочи и докаже с какво действията на ответника пречат за упражняването на правото на собственост на ищеца в пълен обем. Обжалваното решение е постановено в съответствие с тази практика: още в исковата молба ищците са посочили, че изграждането на гаражите и складовите помещения в имота на ответника, на страничната регулационна линия с имота на ищците, пречи на упражняването на правото им на собственост, тъй като създава опасност от подкопаване, наводняване и срутване на намиращата се там кирпичена постройка на ищците, а в решението, за да уважи иска, съдът е приел, че тези твърдения на ищците са доказани- тоест, че отклоненията в строежа на гаражите създава пречки за упражняването на правото на собственост на ищците върху стопанската им постройка в пълен обем.

2. По втория поставен правен въпрос /за уважаване на иска по чл.109 ЗС, достатъчно ли е установяването на строеж, извършен в отклонение от техническите правила и норми или е необходимо да се установи какво е неговото техническо състояние и дали естеството на отклоненията /нарушенията/ е такова, че пречи на собственика на съседния имот да упражнява правото си на собственост/ също няма противоречие между обжалваното решение и задължителната практика на ВКС: В горепосоченото тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС е прието, че за уважаването на иска по чл.109 ЗС не е достатъчно да се установи, че строежът в съседен на ищеца имот е осъществен в отклонение от техническите правила и норми, а и че пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. Същото е прието и в обжалваното въззивно решение: искът е уважен не само защото строежът на гаражите е осъществен в отклонение с одобрения проект и даденото разрешение за строеж, но и защото отклоненията от строежа пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху стопанската им постройка, изградена на страничната регулационна линия между имотите на ищците и на ответника.

3. Третият поставен въпрос /незначителното завишаване във височината на сградата, разположена на регулационната линия, представлява ли съществено нарушение/отклонение и налага ли то премахване на строежа или част от него, когато самият строеж не е довършен /без завършена покривна конструкция, поставени улуци и водосточни тръби/, а постройката на съседа е завишена спрямо сградата, за която съдът е приел, че пречи, чрез събиране и оттичане на дъждовна вода/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото съдът не е основал изводите си на него: Не е приел, че искът по чл.109 ЗС следва да се уважи само когато нарушенията/отклоненията от строителните правила и норми са съществени, а когато тези отклонения по своето техническо естество са такива, че създават пречки на ищците да упражняват правото си на собственост- в случая е прието, че тези отклонения от строителните правила и норми при строежа на гаражите са пряка причина за наводняването на стопанската постройка на ищците и създават опасност от събарянето й.

4. По четвъртия поставен правен въпрос /следва ли съдът да извърши нова преценка затова пречи ли постройката, разположена на регулационната линия на ищеца, когато констатираните отклонения не са отстранени, но допълнително са извършени нови СМР, които да предпазват от овлажняване калканните стени и на двете постройки/ няма противоречие със съдебната практика. В съответствие с нея въззивният съд е преценил и взел предвид допълнителните СМР, които са извършени от ответника с цел да предпазват от овлажняване калканните стени на постройките в двата имота /монтирането на ламаринена пола-улама/, но е приел иска по чл.109 ЗС за основателен, тъй като е счел, че тези допълнителни СМР нямат за последица отстраняване на неправомерното въздействие върху вещта на ищците- тъй като овлажняването и наводняването може да се преодолее само чрез изграждане на височината и наклона на покривната плоча на гаражите в съответствие с одобрения проект.

5. Петият поставен правен въпрос /следва ли да се приеме, че изграждането на строеж в отклонение от одобрени строителни книжа /когато строежът не е довършен/ априори ограничава или смущава правото на собственост на собственика на съседния имот/ по същество е идентичен с втория поставен въпрос, по който, както бе посочено и по-горе, няма противоречие между приетото в обжалваното решение и задължителната практика на ВКС.

6. Шестият поставен правен въпрос /при наличие на нови, допълнително извършени СМР, които дават ново техническо разрешение, с цел предотвратяване и преустановяване на евентуални неблагоприятни въздействия на строежите, дори и да не са отстранени констатирани отклонения, следва ли да се извърши нова преценка затова създава ли се пречка за ищеца да упражнява правото си на собственост ? Относимо ли е новото техническо разрешение за правилното разрешаване на предявения негаторен иск или е достатъчна единствено констатация, че въпреки неговото наличие /на новото техническо разрешение/, поради неотстраняване на отклоненията, защитаваното с иска право е нарушено/ е идентичен с четвъртия поставен въпрос, по който по-горе бе прието, че няма противоречие между съдебната практика и приетото в обжалваното решение на Благоевградския окръжен съд.

7. Седмия поставен въпрос /могат ли ищците при предявен иск по чл.109 ЗС да черпят права от свое неправомерно поведение ? Установяването на такова фактическо или правно положение, релевантен за правилното решаване на спора по чл.109 ЗС въпрос ли е и ако да- обуславя ли неоснователност на негаторната претенция/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: По делото не е било установено, а и въззивният съд въобще не е приемал, че ищците са имали неправомерно поведение по отношение ползването на стопанската им постройка, което да е довело до пречки за упражняване на правото им на собственост върху тази постройка.

8. Осмият поставен въпрос /какви следва да бъдат действията на въззивния съд и какви са неговите правомощия в случаите, когато се установи, че исковата молба по предявения иск по чл.109 ЗС не е вписана съгласно изискванията на чл.114, б.“в“ и чл.112, б.“з“ и б.“а“ ЗС/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е без значение за изхода на конкретното дело: Отговорът му предполага, че исковата молба по чл.109 ЗС следва да бъде вписана, докато в задължителна практика на ВКС /т.2 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4 от 2015 г./ е прието, че исковата молба по чл.109 ЗС не подлежи на вписване.

9. Деветият поставен въпрос /допустимо ли е водене на иск по чл.109 ЗС, когато в хода на процеса е установено, че състоянието на нарушаване на правата на ищеца е преустановено /поради събаряне на складовите помещения на ответника и допълнително извършване на СМР на постройката на ищеца, съответно на гаража на ответника/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: Съдът не е приел, че състоянието на нарушаване на правата на ищеца е преустановено, напротив- приел е, че въпреки допълнително извършените СМР, не е преустановена опасността от наводняване и събаряне на постройката на ищците.

10. Десетият поставен въпрос /допустимо ли е по реда на чл.109 ЗС с осъждането на ответника да премахне част от гаражите, да се засягат и увреждат права на трети лица, които не са страна по делото и ако се установи, че същите са собственици на част от постройката /в случая на единия от гаражите/, може ли в този случай съдът да уважи иска/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: Въззивният съд не е приел, че част от постройките в имота на ответника са собственост на трето лице и въпреки това е уважил иска. Напротив, приел е, че тези постройки са собственост на ответника М. О. и че именно той е предприел действия по строежа на тези постройки в отклонение с одобрения проект, с които действия пречи за упражняването на правото на собственост на ищците върху съседния имот.

Въззивният съд не и бил длъжен да излага мотиви по твърдението във въззивната жалба, че един от гаражите е построен от трето лице- К. П., доколкото до приключване на делото пред първоинстанционния съд между страните не е било спорно, че именно ответникът М. О. е собственик на дворното място, в което са изградени гаражите и че именно той е изградил тези гаражи /в отговора на исковата молба и до приключване на делото пред РС ответникът е твърдял, че той е индивидуален собственик на дворното място, в което са изградени двата гаража, като нито е твърдял, нито е представил доказателства за правото на собственост на трето лице върху един от гаражите/ и доколкото във въззивната жалба няма довод за неправилност на решението на първоинстанционния съд във връзка с установяване собствеността върху двата гаража /във въззивната жалба има твърдение, че един от гаражите е изграден от К. П., но няма твърдение, че този гараж е собственост на П. на основание например отстъпено от М. О. на П. право на строеж върху собственото на О. дворно място/.

Поради гореизложеното не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд.

Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на това решение /произнасяне на ВКС, което би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/ по смисъла на това понятие, разяснен в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото по поставените правни въпроси има задължителна съдебна практика /включително и тълкувателно решение на ОСГК на ВКС/, на която обжалваното решение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика.

Предвид на всичко гореизложено, касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд не следва да бъде допускано.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 600 лв.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.