Определение № 60333 от 04.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1849/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от В. И. Ш., действащ като едноличен търговец „И. К.- В. Ш.“, [населено място], чрез адв.Н.Б. срещу решение №580 от 05.03.2020г., постановено по в.т.д. №6052/2019г. на Апелативен съд- София, с което се отменя решение №5094 от 08.07.2019г., постановено по гр.д. №13214/2018г. по описа на Софийски градски съд и се отхвърля искът с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, предявен от ЕТ „И. К.- В. Ш.“ против „Лозаро-винарска компания“ ЕООД, [населено място], Д. М. П. и Я. Д. Л., за обявяване за относително недействителни по отношение на ищеца на договор от 17.07.2012г., с нотариална заверка на подписите рег. №1076, за покупко-продажба на пет дяла от капитала на „Ти Кю Партнерс“ ООД всеки на стойност 500 лева, за сумата 2 500 лева, сключен между „Лозаро-винарска компания“ ЕООД, [населено място], като продавач и Д. М. П., като купувач, както и на договор от 17.07.2012г., с нотариална заверка на подписите рег. №1078, за покупко-продажба на пет дяла от капитала на „Ти Кю Партнерс“ ООД всеки на стойност 500 лева, за сумата от 300 000 лева, сключен между Д. М. П., като продавач и Я. Д. Л., като купувач, като на ответниците се присъждат и направените по делото разноски. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост. Касаторът намира, че мотивите на съда са противоречиви и неясни, като поддържа, че са постановени в очевидно противоречие с разпоредбата на чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД и чл.135, ал.2 ЗЗД. Излага доводи за необоснованост на изводите относно липсата на активна материалноправна легитимация на ищеца, както и за липсата на доказателства за знание у ответниците за увреждането на кредиторите на първия ответник с процесните сделки. Моли да се отмени решението и да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1. В елементите от фактическия състав по предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД включва ли се установяване на факта, че третото лице знае, че уврежда интересите на конкретен кредитор /с размер, произход и вид на вземането/ или следва да се установи знание, предположение, че ще бъдат увредени интереси на кредитори на длъжника? Следва ли да се установи, че страните по процесната сделка целят увреждане на конкретен кредитор? Следва ли третото лице в последваща сделка да знае, че задължението е възникнало по договор за финансов заем с конкретен кредитор, страните по договора за финансов заем към датата на процесната сделка, размерът на дълга с оглед съобразяване на факта на увреждане?“- в противоречие със задължителната съдебна практика - ТР №2 от 09.07.2019г., т.д.№2/2017г. на ОСГТК на ВКС- основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, евентуално в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК- въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото; „2. Следва ли активната легитимация на ищеца по материалното правоотношение да предхожда датата на процесната увреждаща разпоредителна сделка или е достатъчно материалното правоотношение да съществува и длъжникът да има това качество към датата на сключване на разпоредителната сделка, с която уврежда кредитора-праводател на ищеца?“- не е посочено в противоречие с кои актове на ВКС е даденото от въззивния съд разрешение; „3. Следва ли в тежест на ищеца по предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД с ответник търговско дружество и трето лице- едноличния собственик и управител на дружеството да бъде вменено да установи, че едноличният собственик и управител е запознат с действителното финансово състояние на търговското дружество?“- не е посочено в противоречие с кои актове на ВКС е даденото от въззивния съд разрешение; „4. Следва ли въззивната инстанция при установен пропуск в доклада по чл.146 ГПК и позоваване на въззивник на порочност на първоинстанционния съдебен акт, свързана с неустановени релевантни факти, да укаже фактите и как се разпределя доказателствената тежест за тези подлежащи на доказване факти?“- не е посочено в противоречие с кои актове на ВКС е даденото от въззивния съд разрешение; „5. За дължимата от съда преценка по така признатите от всеки от ответниците факти, тяхната взаимовръзка и установяване? Допустимо ли е въз основа на твърдени от някой от другарите факт, неблагоприятен за останалите другари, подкрепен с доказателства, съдът да приеме фактът за настъпил и доказан и дължи ли произнасяне по противоречивите твърдения по фактите на страните?“- не е посочено в противоречие с кои актове на ВКС е даденото от въззивния съд разрешение. Касаторът излага доводи, че обжалваното решение е очевидно неправилно- основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Ответницата Д. М. П. оспорва касационната жалба в законоустановения срок. Излага подробни доводи както за липсата на основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение, така и за правилността му. Претендира разноски. Ответниците „Лозаро-винарска компания“ ЕООД, [населено място], и Я. Д. Л. не вземат становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност процесуално допустима – подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск за обявяване за недействителни по отношение на ищеца на двете процесни сделки- договори за продажба на дружествени дялове /договор от 17.07.2012г., с нотариална заверка на подписите рег. №1076, за покупко-продажба на пет дяла от капитала на „Ти Кю Партнерс“ ООД всеки на стойност 500 лева, за сумата 2 500 лева, сключен между „Лозаро-винарска компания“ ЕООД, [населено място], като продавач и Д. М. П., като купувач, и договор от 17.07.2012г., с нотариална заверка на подписите рег. №1078, за покупко-продажба на пет дяла от капитала на „Ти Кю Партнерс“ ООД всеки на стойност 500 лева, за сумата от 300 000 лева, сключен между Д. М. П., като продавач и Я. Д. Л., като купувач/, въззивният съд приема, че е безспорно сключването на атакуваните договори, но не са доказани част от елементите от фактическия състав чл.135 ЗЗД. Решаващият съдебен състав намира, че ищецът е активно легитимиран да предяви иска по чл.135 ЗЗД, доколкото като цесионер по договор за цесия с „В. Д. К.“ АД /цедент/ е придобил качеството на кредитор на длъжника „Лозаро-винарска компания“ ЕООД по договор за финансов заем от 15.01.2009г., сключен между „В. Д. К.“ АД /заемодател/ и „Лозаро-винарска компания“ ЕООД /заемополучател/. Приема за неоснователни възраженията на ответниците във връзка с ненадлежното връчване на уведомлението за сключения договор за цесия на длъжника, тъй като това би довело до непротивопоставимост на цесията на длъжника, но не се отразява на придобиването от страна на цесионера на качеството кредитор. Въззивният съд излага доводи, че ответниците са трети лица по смисъла на чл.181 ГПК, поради което за тях оспорените като антидатирани договор за цесия, уведомление и разписка за тяхното получаване не носят достоверна дата, доколкото по делото липсват преки или косвени доказателства, които да са в подкрепа на твърдението, че същите са издадени на посочените в тях дати. Счита, че не може да бъде направен категоричен извод, че към датата на осъществяване на процесните разпореждания с дружествени дялове, обявяването на чиято относителна недействителност се иска, договорът за цесия е бил сключен, поради което и на това основание не може да се приеме, че ищецът притежава качеството кредитор на първия ответник преди сключването на договорите за покупко-продажба на дружествени дялове. Решаващият съдебен състав излага мотиви, че се доказва втората предпоставка от фактическия състав на чл.135 ЗЗД - длъжникът да е извършил конкретно действие, което уврежда кредитора. Излага аргументи, че доколкото цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на кредитора, прехвърлянето на собствеността върху дружествените дялове с двата атакувани договори за продажба обективно предполага намаление актива на длъжника, поради което безспорно процесният договор за продажба представлява увреждащо кредитора действие. Въззивната инстанция се позовава на т.3 от Тълкувателно решение №2 от 9.07.2019г. на ВКС по т.д. №2/2017г., ОСГТК и приема, че правилото на чл.135, ал.1, изр.3 ЗЗД дава защита на кредитора и спрямо последващите приобретатели, придобили права върху имуществото от лицето, с което длъжникът е договарял, ако са недобросъвестни или са се облагодетелствали безвъзмездно от праводател, по отношение на когото искът може да бъде уважен. В случаите, в които кредиторът е поискал обявяване за недействителни на цялата поредица от увреждащи го действия или сделки, при преценката за наличие на знание за увреждането от страна на последния приобретател или за наличие на предпоставките по чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД по отношение на неговия праводател, когато е придобил безвъзмездно, следва да бъдат отчетени съществуващите връзки между отделните сделки. По този начин цялата поредица от сделки следва да бъде обявена за относително недействителна по отношение на кредитора, ако са налице предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния приобретател, а ако не са налице предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния приобретател, искът за обявяване на относителна недействителност на поредицата от сделки следва да бъде отхвърлен, дори и да са налице основания за това по отношение на някоя от междинните сделки. С оглед изложеното решаващият съдебен състав намира, че правнорелевантно по делото е обстоятелството налице ли е знание за увреждане на ищеца у ответника Я. Л. в качеството ѝ на последен по редицата от сделки приобретател на дружествените дялове в „Ти Кю Партнерс“ ООД. Съдът намира, че липсват доказателства за наличие на такова знание, тъй като не е доказано, че Л. е знаела за съществуването на задължението на първия ответник, възникнало по силата на договора за финансов заем, още по-малко същата е знаела, че част от вземането е цедирано на ищеца. Излага аргументи, че съгласието на Л. за приемане на нов съдружник в „Ти Кю Партнерс“ ООД в лицето на Д. П. е ирелевантно при преценката знаела ли е Л. за увреждането, т.е. за съществуването на задължението на първия прехвърлител „Лозаро-винарска компания“ ЕООД. Като допълнителен довод е изтъкнато, че не е доказано и наличието на знание за увреждане от страната на ответника „Лозаро-винарска компания“ ЕООД, тъй като не се установява управителят му към момента на сключване на сделките- Д. П. да е знаела за съществуването на вземането на ищеца. С оглед изложеното искът е приет за неоснователен. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първите въпроси, поставени от касатора /т.1/, не отговарят на изискванията за правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Част от въпросите са теоретични, а последният от тях изисква анализ на доказателствата по делото и обсъждане на доводите и възраженията на страните, респ. преценка на правилността на съдебното решение. Нито един от тях не е обуславящ и не е от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело. Решаващият довод на въззивния съд за отхвърляне на иска е, че не се установява от доказателствата по делото знание за увреждане на ищеца у ответника Я. Л. в качеството ѝ на последен по редицата от атакувани сделки приобретател на дружествените дялове в „Ти Кю Партнерс“ ООД. Следва да се отбележи, че съдът е обсъдил изложените в исковата молба от ищеца В. И. Ш., действащ като едноличен търговец „И. К.- В. Ш.“ твърдения за притежавани от него вземания по отношение на първия ответник, респ. сключване на първата отчуждителна сделка между първия и втория ответник с цел увреждане на интересите му като кредитор и недобросъвестност на последния приобрерател /купувача по втората сделка/, изразяваща се в знание и съдействие за сключване на увреждаща сделка. По делото нито се твърди, нито се установява съществуването на други задължения на първия ответник „Лозаро-винарска компания“ ЕООД, а въззивният съд не е изложил мотиви, че за основателността на исковата претенция е следвало да се докаже, че ответниците знаят точния размер и вид на вземанията на ищеца. Съдът намира, че не е доказано, че ответницата Л. изобщо е знаела за качеството длъжник на първия ответник, т.е. за съществуването на негови задължения по описания в исковата молба договор за заем, като не отговаря на мотивите в обжалваното решение твърдението на касатора, че съдебният състав е приел, че недобросъвестността следва да се тълкува като умисъл. Вярно е, че има и формиран извод от въззивната инстанция, че не се доказва знание у ответниците за цедирането на вземанията по договора за заем от „В. Д. К.“ АД на ищеца, но това е допълнителен довод, който не е обусляващ за изхода на спора. Останалите въпроси, поставени от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не са от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, поради което не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Вторият и третият от въпросите не са обуславящи за изхода на спора, тъй като съдът не е отхвърлил иска поради липса на материалноправна легитимация на ищеца или поради недоказано знание у първия ответник за увреждащия характер на първата отчуждителна сделка, а поради недоказано знание у ответника Я. Л. в качеството ѝ на последен по редицата от атакувани сделки приобретател на дружествените дялове за увреждащия характер на сделката. Решаващият съдебен състав е изложил мотиви, че цялата поредица от сделки следва да бъде обявена за относително недействителна по отношение на кредитора, ако са налице предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния приобретател, а ако не са налице предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния приобретател, искът за обявяване на относителна недействителност на поредицата от сделки следва да бъде отхвърлен, дори и да са налице основания за това по отношение на някоя от междинните сделки. Четвъртият и петият въпрос не са коректно поставени, тъй като съдържат в себе си твърдения за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд във връзка с оплаквания във въззивната жалба и установен пропуск в доклада по чл.146 ГПК, както и за необсъдени признания на факти от ответниците. Във въззивните жалби, подадени от ответниците по иска, няма оплаквания във връзка с доклада по делото или разпределението на тежестта на доказване, респ. за недоказани поради процесуални нарушения на първоинстанционния съд релевантни факти и обстоятелства. Ищецът в качеството си на въззиваема страна не е подал отговор на въззивните жалби, нито е направил доказателствени искания във въззивното производство. По отношение на тези въпроси не е обоснована и допълнителната предпоставка за допускане до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са посочени съдебните актове на ВКС, на които дадените от въззивния съд разрешения противоречат. Не са изложени и никакви доводи за значимостта им за правилното приложение на закона и за развитието на правото. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и за необоснованост на съдебния акт налагат преценка на доказателствата по делото, обсъждане на наведените от страните доводи и възражения. С оглед изхода на спора ответниците по жалбата имат право на разноски, но не са ангажирани доказателства за направени разноски в касационното производство, поради които такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд