Определение № 419 от 06.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 83/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от М. Г. В. от[населено място], общ. Бяла С. чрез адвокат Г. Г. против въззивно решение на В. окръжен съд № 405/11.10.2010 г., постановено по гр. д. № 473/2010 г., с което е отменено решение на РС, Бяла С., постановено по гр. д. № 71/2010 г. и вместо него е постановено друго решение, с което на основание чл. 128, ал. 1 СК са определени мерки за лични отношения на ищците с техния малолетен внук Д. М. В. Е. [ЕГН], както следва: всяка първа и трета събота и неделя от 9.00 ч. сутринта в събота до 18.00 ч. вечерта в неделя, един месец през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, както и на коледните празници. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като счита, че правилното решаване на казуса е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по следните правни въпроси: следва ли да са налице обективни и субективни пречки за поддържане на лични отношения на бабата и дядото с детето, за да се постановят мерки съгласно чл. 128, ал. 2 СК; при определяне режима на лични отношения с бабата и дядото чии интереси следва да бъдат защитени-тези на детето или на бабата и дядото; следва ли определения режим на лични отношения на бабата и дядото с детето да бъде съобразен с осъществяване на личните отношения между детето и неговите родители. За ответниците по касация А. П. С. и С. С. С. е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат П. А.. Заинтересованите страни Дирекция „С. подпомагане”, [населено място] и Дирекция „С. подпомагане”, отдел „Закрила на детето”,[населено място] не са изразили становище. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с точното прилагане на закона цели отстраняване на противоречива съдебна практика, налице е при необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по правния въпрос е наложено от непълнота на закона или необходимост за неговото тълкуване. В конкретния случай представеното към жалбата изложение по допустимостта на касационното обжалване не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не се обосновава наличието на основанието, на което касаторът се е позовал в посочения по-горе смисъл. Поставените от касатора въпроси касаят тълкуване на отменената материалноправна правна норма на чл. 70, ал. 2 СК/отм./. Същата не е приложима в конкретния случай, тъй като искът е предявен при действието на новата материалноправна уредба с нормата на чл. 128, ал. 1 СК, в сила от 1.10.2009 г. Независимо от това в мотивите на обжалваното решение въззивният съд е направил преценка на установените по делото факти и обстоятелства и е коментирал наличието на пречки от страна на касатора /баща на детето/ за осъществяване на личните отношения на ищците /родители на починалата при раждането на детето майка/ с техния малолетен внук и правните изводи са съобразени именно с интереса на детето, в който смисъл е разпоредбата на чл. 128, ал. 2 СК. Предвид изложеното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение